Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Новини

Слово на Пловдивския митрополит Николай по повод годишнината от интронизацията на Българския патриарх Неофит

zdvrrtВаше Светейшество,

Ваши Високопреосвещeнства

и Преосвещенства,

боголюбиви Отци,

обични в Господа братя и сестри,

На днешният ден - 24 февруари, преди шест години, тук в този велелепен храм извикахме три пъти „Достоен” и поздравихме новия предстоятел на родната ни Българска православна църква – Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски. Всички си спомняме онова чувство на радост и на душевна лекота, с които бяха преизпълнени сърцата на всички ни, ясната увереност, че сам Свети Дух в този ден направляваше нашата църква, за да вземе тя най-правилното решение и да направи най-добрия избор. Всички си спомнят, вярвам, по колко прозрачен и публичен начин беше проведен Патриаршеския избирателен събор в този ден, преди шест години. Ще отворя една скоба, за да кажа нещо, което ми се струва важно. Да, в събора на архиереите, патриархът е само пръв между равни. Православната църква е действително демократична, защото е действително съборна и, тъй като неин глава е Сам Господ Иисус Христос, в земното проявление на църковната организация не може да има първенствуващо лице, на когото всички да се кланят безропотно и когото раболепно да слушат. И слава Богу, че е така. Същевременно обаче е напълно погрешна мисълта, че няма значение кой е патриарх или, че при избора на патриарх могат да играят роля други съображения, освен промисъла на Светия Дух. Ние знаем, че когато църквата трябва да избира, нейният избор се направлява само и единствено от Светия Дух. А Светият Дух посочва този, от когото земната църква има най-голяма нужда. На днешния ден, преди шест години, Светият Дух насочи сърцата ни към тогавашния русенски митрополит Неофит. И не трябва да спираме да благодарим на Бога за това, че насочи избора ни към архиерея, от когото, както показа времето, нашата църква в момента има най-голяма нужда.

Българската православна църква показа и доказа в онзи ден, че моралният авторитет, който тя има в нашето общество е напълно заслужен. Този авторитет се крепи на неотклонното придържане на Църквата към догматите, каноните и като цяло към определени ценности, които са извечни, което се доказа и от избора на Негово Светейшество Патриарх Неофит. Понеже е богочовешки, жив организъм, Църквата има и някои специфични черти на характера, които също допринасят за нейния авторитет. Измежду тях бих откроил смирението, търпението и смелостта. Преди шест години нашата Църква избра за свой предстоятел човек, който притежава и смирение, и търпение, и смелост.

В днешните времена, в които егоизмът, гордостта и алчността заплашват да разрушат самите основи на обществото Църквата трябва да дава пример за смирение. Негово светейшество Патриарх Неофит непрекъснато ни дава пример за смирение. И ние трябва да му благодарим за това.

В днешните времена, в които трескавостта, динамиката и припряността непрекъснато водят до вземането на грешни и грешни решения Църквата трябва да дава пример за търпение. Негово Светейшество Патриарх Неофит непрекъснато ни дава пример за търпение. Когато ни призовава и нас към търпение той всъщност ни предпазва от вземането на прибързани, конюнктурни решения, които може да се окажат грешни, а такива по начало са всички прибързани, конюнктурни решения. И ние трябва да му благодарим за това.

В днешните времена, в които меркантилизмът, конформизмът и угодничеството към силните на деня заплашват да унищожат свободата, Църквата трябва да дава пример за смелост. Негово Светейшество Патриарх Неофит непрекъснато ни дава пример за смелост. През шестте години на досегашното му благодатно служение, изпълнено със смирение и търпение, той така ръководи Българската православна църква, че тя многократно изяви своята смелост и не допусна компромис по нито един от фундаменталните въпроси на нашата вяра. И всички ние трябва да му благодарим и за това.

Нашата църква може и да изглежда малка, но тя е църквата на Св.Св. Кирил и Методий, на Св. Княз Борис-Михаил, на Светите Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд, на Св. Цар Петър, на Св. Йоан Рилски и на стотици още светци и мъченици. От тази наша малка църква са излъчени импулси, които са преподали православието и са белязали и обусловили историческото и културно развитие на огромни територии и много други народи.

Тази наша малка църква е афтокефална от 927-ма година, а нашия патриаршески престол са седели велики учители и светители, начело със Св. Патриарх Евтимий. На него седяха предшествениците на Патриарх Неофит – блаженопочившите патриарх Кирил – спасителя на българските евреи и патриарх Максим, който буквално спаси Българската православна църква от пастта на безбожната диктатура, преведе я през хаоса и ни я завеща единна и здраво стъпила върху скалата на православието. Сега по волята на Светия Дух катедрата на българските патриарси е поверена на Негово Светейшество Патриарх Неофит, за да може той със своите смирение, търпение и смелост, да обединява, да води и да дава пример, както на нас, неговите скромни съработници на Божията нива, така и на целия български народ.

Негово Светейшество Патриарх Неофит се радва на любовта на всички архиереи - членове на Светия Синод, на цялото православно изпълнение и, смея да кажа, на всеки български гражданин, без изключение. Най-доброто, което можем да направим за себе си е да го почитаме и слушаме, а най-доброто което сме длъжни да направим за него е да се молим за него и да го пазим. Защото макар и само пръв между равни, патриархът е олицетворение на цялата църква, на цялото общество и в този смисъл е символ и на Църквата, и на България. А символите трябва да бъдат пазени.

Единственото, което мога да кажа в заключение, и го казвам от все сърце, както от името на св. Синод, и от свое име е: щастливи сме, че Ви имаме за наш предстоятел, Светейши Владико и благодарим на Бога, че ни дарува с великата милост именно Вие да сте нашият Патриарх. Отправяме искрена и вседушевна молитва към Всеподателя Бога да Ви даде здраве, дълголетие и бодрост, та молитвено да призовавате Неговото благоволение върху този наш изстрадал, но благочестив народ, като се молите за спасението на душите на всички нас и да продължавате все така да ни смирявате, да ни учите на търпение и да ни вдъхвате смелост.

На многая и блага в лета, Святейший Владико!

+ Пловдивски митрополит Николай

Заупокойна молитва за загиналите воини от 27-ми Чепински полк

dsc06028На 20-и февруари пред паметника, издигнат в чест на офицерите и сержантите от 27-и пехотен Чепински полк на територията на бившите казарми в град Пазарджик, беше отбелязана 106-ата годишнина от трагичните събития край с. Булаир по време на Балканската война от 1912-1913 година. В смъртоносния капан на снежната виелица тогава загиват 255 воини, силно измръзнали с ампутирани крайници са 1061, а с по-слаби измръзвания са още 1071 души от полка и на практика от тази трагедия не остава незасегната къща, фамилия или населено място в тогавашната Пазарджишка околия.

dsc06017С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай викарният му Константийски епископ Яков отслужи заупокойна молитва за загиналите воини. С архиерея съслужиха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в катедралата „Успение Богородично” в град Пазарджик свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов.

dsc05990След като бяха припомнени скръбните събития от 16, 17 и 18 февруари 1913 година, описани и разказани от очевидеца и лекар на полка д-р Илия Матакиев, пред паметника бяха поднесени цветя от областния управител на Пазарджик г-н Стефан Мирев, народния представител Надя Клисурска, кмета на Община Пазарджик г-н Тодор Попов, представители на началника на Военното окръжие в гр. Пазарджик, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните, Военния клуб в Пазарджик, РИМ - Пазарджик, множество ветерани от войните и жители на град Пазарджик и други градове и села от областта.

Панихида по повод 146-ата годишнина от обесването на йеродякон Игнатий – Васил Левски в град Пазарджик

dsc05849На 19 февруари 2019 г. цяла България отбеляза 146-ата година от обесването на йеродякон Игнатий - Васил Левски. Честванията на годишнината в град Пазарджик традиционно започнаха от катедрален храм „Успение Богородично“. С благословението на Константийския епископ Яков – викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик беше отслужена панихида в памет на йеродякона от двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в катедралата свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, свещ. Димитър Милков, председател на храм „Св. Троица“ с. Динката и дякон Николай Ангелчов.

dsc05874В края на панихидата отец Стефан се обърна към присъстващите и припомни живота на йеродякон Игнатий, посветил себе си и делото си за народа и призова да подражаваме на неговата саможертва.

Със слово за Левски към хората се обърна и г-жа Цветанка Иванова, председател на Общински комитет "Васил Левски" гр. Пазарджик.

От храма всички се отправиха с шествие до паметника на Левски в центъра на града, където от Община Пазарджик беше организирана програма с поднасяне на цветя. В нея взеха участие народния представител Надя dsc05942Клисурска, областният управител на Пазарджик г-н Стефан Мирев, зам.-областните управители г-н Йордан Кожухаров и г-н Петър Белчев, зам.-кметът на Община Пазарджик г–н Петър Петров, омбудсманът на Пазарджик  Георги Шопов, представители на народни представители и членове на Европейския парламент, представители на Общинския съвет, Регионално управление на образованието, Военно окръжие гр. Пазарджик, Съюз на офицерите и сержантите от запаса, Съюз на ветераните от войните, училищните ръководства от гр. Пазарджик, политици, представители на политически партии, футболистите на Спортен клуб „Хебър“ и членове на фен клуба на ФК „Левски“, общественици и много граждани.

От името на свещенството на Пазарджишка духовна околия цветя поднесе отец Стефан. Всички преклониха коленете си пред делото на Апостола на свободата и отново се помолиха Бог да прости греховете на Своя раб и му дарува вечно блаженство в Своето Царство.

Панихида за Васил Левски в Карлово

dsc 1051На 19 февруари,  когато се навършиха 146 години от обесването на Васил Левски, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений отслужи панихида за Васил Левски.

Заупокойното последование се състоя в храм „Успение Богородично” в родния град на Апостола на свободата - Карлово. С викарния епископ съслужиха: свещеноиконом Марко Марков - архиерейски наместник на Карловска духовна околия, храмовото духовенство и свещеници от околията.

dsc 1088

 

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм”.

 

Да почетат паметта и да се помолят за Апостола на свободата бяха дошли десетки миряни, сред които и кметът на Карлово г-н Емил Кабаиванов, както и представители на местната власт, общественици и христолюбиви воини.

dsc 1264

 

Епископ Арсений се обърна към всички с възпоменателно слово за живота на Васил Левски.

Веднага след панихидата  Епископ Арсений, заедно с кмета и обществениците се отправиха към центъра на града, където хората от Карлово и гости се бяха събрали да поднесат венци в знак на почит пред паметника на нацоналния герой.

Архиерейска света Литургия в храм "Свети Атанасий" с. Мало Конаре

dsc05794     На 17-и февруари, 16 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Митаря и Фарисея, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Св. Атанасий“ в пазарджишкото село Мало Конаре беше отслужена архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Петър Баташки и дякон Николай Ангелчов.

     Духовна радост изпълваше сърцата на енориашите и гостите на храма, дошли да съмолитстват с архиерея, който служи в храма за пръв път от неговата епископска хиротония.

     По време на причастния беше прочетена проповед върху евангелското четиво за Неделята.

dsc05831     В края на службата епископ Яков благодари на Бога, че по великата Му милост се събрахме днес в храма, посветен на великия Божи угодник свети Атанасий Велики и завърши: „Намираме се на прага на Великия пост, когато ще съпреживеем отново смъртта на невинния Богочовек, Който умря на Кръста, та чрез това да бъде победена смъртта, да бъде отворен Раят и ние всички чрез покаянието да намерим своето спасение. Господ отново ще застане на вратите на нашето сърце и ще почука – от нас зависи дали ще Му отворим, дали ще Го допуснем да влезе в нас. Дерзайте и не се отчайвайте – където са двама или трима събрани в името Христово, там е и Сам Христос сред нас. Продължавайте да се събирате в дома Господен, да се молите и да търсите небесната помощ и закрила, изпросвайки Божията благодат за себе си, за своите близки и за цялото село. Заставайте всякога пред лицето на Бога с чисти сърца, с твърда вяра, в dsc05842единомислие и любов едни към други и по молитвите на свети Атанасий Божието благословение ще слиза винаги над всеки дом“.

     Накрая епископ Яков преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай на всички присъстващи.

     От името на църковното настоятелство и енориашите отец Петър подари на архиерея прекрасен букет с цветя, като му благодари за молитвената подкрепа и любов.

     Празникът завърши с многолетствие.