С  безмерна  духовна радост Пловдивска епархия посрещна преславното Възкресение Христово, Пасха Господня, Великден, Празника на празниците.  В нощта на Пасха, 7 срещу 8 април, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възвести на хиляди християни Възкресението на Спасителя и възглави празничните богослужения в катедралния храм „Успение Богородично” в град Пловдив. 

  Малко преди полунощ владиката, носейки Благодатния огън, излезе от св. Олтар на храма, в който стотици вярващи и още хиляди навън очакваха да чуят всепобедната вест за Христовото Възкресение – най-голямото и важно събитие за православните християни. Като запя  „Приидите, приимите свет от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых!”, митрополит Николай прикани всички да запалят свещите си от Пасхалния благодатен пламък.  

  На специално приготвената сцена до катедралния храм владиката прочете Евангелското четиво, което Църквата е отредила да се чете в навечерието на Възкресение, с което бе дадено началото на Пасхалната утреня.  Официални гости бяха областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, бригаден генерал Явор Матеев, началник на Пловдивския гарнизон, главен комисар Атанас Илков, началник на Областна дирекция на МВР – Пловдив, представители на държавността и общественици. Владиката поздрави  хилядите боголюбиви миряни с архипастирско пасхално послание, в което изрази радост от празника и тревога от оскъдяваща любов между човеците.

  „Днес е Възкресение Христово. Днес е най-великият ден. Днес е най-голямата победа. Днес е най-знаменателното събитие. Затова камбанният звън е така тържествен. Затова църковните песнопения са така величествени. Затова са неповторими духовните изживявания.

  "Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да празнува целият свят: и видимият, и невидимият"; Защото Христос възкръсна!” Възкръсналият Господ Иисус Христос като срещнал жените мироносици им казал: „Радвайте се!” (Мат. 28:9). Оттогава до днес тази радост невидимо докосва всички богопредани синове и дъщери. Оттогава тази радост осенява и вдъхновява милиони повярвали люде. Оттогава тази радост укрепява изнемогващите. Оттогава тази радост не секва за всички, които безропотно следват Христа. Тази радост и днес светлее и озарява истински вярващите и никой не може да им отнеме тази радост, защото е радост от Господа.  Възкръсналият Христос поздравил и Своите апостоли с утешителните думи:  „Мир вам!” (Йн. 20:19). Това са думи на вечната любов, на неизмеримата благост, на неизказаната милост. С тези думи се утешават всички, които страдат от ударите на неправдата. Мирът и любовта са най-здравата основа на благоденствието. Мирът и любовта са непоклатимата твърдина на семейното щастие. Мирът и любовта са сигурна гаранция за спокойствие в обществото. Мирът и любовта са непобедимото оръжие през всички векове, защото мирът и любовта не враждуват, а прощават. Мирът и любовта не злословят, а благославят. Мирът и любовта не отмъщават, а утешават. Мирът и любовта не нараняват, а лекуват. Мирът и любовта не осъждат, а снизхождат. Мирът и любовта не воюват, а помиряват. Мирът и любовта не отблъскват, а привличат. 

  Колко е важен мирът!  Колко е необходима любовта! Но къде е днес мирът на Възкръсналия? Къде е любовта от Възкресението?  Къде са разбирателството, тишината, спокойствието между хората в душите ни?  Христос посред нас ли е?  Иисус Христос разкъса списъка на нашите грехове, победи Началата и Властите на тъмнината и ни дарува незалязваща светлина, Божествена любов и незатихваща радост. Духовната трапеза на Възкресението е богата, пълна е с благодат, със сила, и всеки, който се отдалечава от нея, остава гладен и жаден за вечността. Христовата любов и днес вдъхновява. Христовото учение и днес възвисява. Христовата благодат и днес спасява. Иисус Христос е същият – и вчера, и днес, и вовеки.

  Иисус Христос бил разпнат на кръст, бил оплюван, подиграван, претърпял удари. И всичко това претърпя заради вас, заради теб, за да унищожи твърдината на дявола, да разкъса веригите на смъртта, да отвори вратата към небето, да те освободи от тежестта на проклятието, да отмени първото осъждане, да те научи на търпение и да те възпита в него, та нищо да не те огорчи в настоящия живот – нито скърби, нито обиди, ни позор, ни укорите на враговете, ни несполуките, ни нападките, ни клеветите, ни зли съмнения и нищо друго.

  И така, да се зарадваме  и развеселим в тези пресветли дни. Да издигнем глас на благодарност към Възкръсналия. Да Го помолим за Божествен благослов, да ни укрепява, за да бъдем синове и дъщери на светлината и синове и дъщери на деня.

  Сърдечно, вседушевно и отечески поздравявам всички вас, възлюбени в Христа Бога чеда на епархийската ни църква, по случай Празника на светлото преславно Възкресение Христово и молитствам благодатта на възкръсналия наш Господ и Спасител Иисус Христос, любовта на Бога Отца и общението със Светия Дух да пребъдат с всички вас за здраве, благоденствие, щастие и душевно спасение. Честито Възкресение Христово! Христос Воскресе!”

  Многобройният народ отговори с пасхалния поздрав: ”Воистину Воскресе!”  Многолетствие провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров.

  След завръщането си в храма митрополит Николай  блъсна затворените двери на Божия дом и след думите "Господ на силите, Той е Цар на славата"  всички  влязоха вътре. Владиката застана на архиерейския трон и християните, преизпълнени с духовна радост, минаха да се поклонят на светия Кръст, светото Евангелие и образа на Христовото Възкресение, при което се поздравяваха един другиго с всепобеждаващия Пасхален поздрав „Христос воскресе!“ 

 Високопреосвещеният митрополит Николай  възглави Пасхалното богослужение в катедралния храм. В съслужение с  него бяха Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор  Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия и предстоятел на храма, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов – епархийски духовен надзорник,  свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при  митрополията,  храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор с диригент протопсалт Георги Радев. 

  По време на утренята бе изпълнен Пасхалния канон на св. Йоан Дамаскин, изключително красиво и съдържателно църковно творение. На всяка песен на канона свещенослужителите излизаха от светия Олтар и радостно приветстваха всички с тържествуващото  „Христос Воскресе!”  Многократно бе изпят тропарът на празника: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, дарува живот!” След приключване на Пасхалната утреня с възгласа „Благословено Царство...” започна Пасхалната света Литургия, преминала под знака на  Тържеството на тържествата.  Много от присъстващите боголюбиви миряни  пристъпиха към  причастяване със светите Тайни Христови. Богослужението завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров, и с всепобедния  възглас: 

    ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНУ ВОCКРЕСЕ!

    Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да празнува целият свят: и видимият, и невидимият! Защото Христос възкръсна! Вечно веселие!“

  С тези боговдъхновени думи от Пасхалния канон, създаден от богоглаголивия св. Йоан Дамаскин, Светата Плавославна Църква призовава своите чеда и цялата Вселена към всеобщо ликуване, към възторжена радост в най-светлия ден на годината - деня на Христовото Възкресение от мъртвите. Този Празник на празниците, това тържество на безсмъртната Божия Любов, чиито благодатни последици обхващат и земята, и небето, и времето, и вечността, открай време е представлявал всеобща и несравнима с нищо радост за всички християни. 

  В този Велик ден на безкрайната Божия сила, ден на незалязващата Божия радост в света, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Пасхалната света Литургия в катедралния храм "Успение Богородично" в Пазарджик възглави Константийският епископ Яков – викарий на Пловдивския митрополит и председател на Църковното настоятелство при храма. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев и енорийският свещеник Спас Дичев.

  Преди началото й, при пеене на стиха „Дойдете, приемете светлина от незалязващата Светлина, и прославете Христа, Който възкръсна от мъртвите“, епископ Яков раздаде на присъстващите Благодатния огън, донесен по-рано вечерта в храма. След това всички излязоха с лития в църковния двор, където на приготвен аналой беше поставена икона на светлото Христово Възкресение. Архиереят прочете утринното евангелско четиво, след което точно в полунощ при празничен камбанен звън възгласи пасхалния поздрав „Христос воскресе!“, на което всички отговориха „Наистина възкресе!“.

  След завръщането си в храма епископ Яков блъсна затворените двери на Божия дом при думите "Господ на силите, Той е Цар на славата" и всички заедно влязоха вътре. Владиката застана на архиерейския трон и християните, преизпълнени с духовна радост, минаха да се поклонят на светия Кръст, светото Евангелие и образа на Христовото Възкресение, при което се поздравяваха един другиго с всепобеждаващия Пасхален поздрав „Христос воскресе!“.  Преди началото на утринното богослужение епископ Яков прочете Патриаршеското и Синодално Пасхално послание и благопожела светлината на Христовото Възкресение да засвети в сърцата на всички ни. 

  През цялото време на службата се усещаше особената празничност, която неизменно съпътства този най-велик ден. В своя пасхален трепет всяко човешко сърце улавяше невидимото присъствие и ликуване на безплътните ангелски сили, които също се удивляват пред най-великото чудо в историята на творението - чудото на Христовото Възкресение. Въпреки късния час, много миряни останаха до края на богослужението. Всички с голяма радост в сърцата си произнесоха Символа на вярата и Господнята молитва и пееха тропара на празника. Голяма част от присъстващите пристъпиха със страх Божий, вяра и любов към Светите Тайни и се приобщиха със светите Тяло и Кръв Христови, след като бяха постили и се изповядали.

  В края на службата владиката отново поздрави народа с пасхалния поздрав „Христос воскресе“ и завърши: „Братя и сестри! Дълги дни заедно се подготвяхме за този Велик ден, когато нашият Господ Бог ще бъде разпнат и ще умре, за да може чрез смъртта Си да победи смъртта. Ето, че по безграничната Божия милост достигнахме до този ден, когато да се поздравим с Христовото възкресение. Още повече Бог се смили над всички нас, които се сподобихме да седнем на Неговата трапеза и да вечеряме заедно с Него. И всички вие, които имахте достатъчно елей в кандилата си да дочакате Жениха, да останете до края на светата Литургия, сте верният Божи народ, на чиито молитви се крепи целият свят и богоспасаемият ни град Пазарджик. Затова дерзайте, не се отчайвайте! И Господните ученици бяха изпаднали в отчаяние при смъртта Му, но тогава Той влезе при тях и каза: „Мир вам!“. Когато сме в неволи и призоваваме Божието име и търсим Неговата помощ, то тогава Той ще дойде и при нас и ще влезе и в нашия дом, и в нашето сърце. 

  Нека в този радостен за нас ден, когато Христос побеждава смъртта, имаме пред очите си Възкресението, което нашият Господ дарува на всеки един от нас. Нека Неговият мир винаги цари в нас и около нас! Нека никога не забравяме Коя е живата Лоза, от Която можем да черпим живителен сок! Нека никога не забравяме нашия Господ и за всичко да Му благодарим! Защото всяко нещо, което ни се изпраща, е за наше спасение!

  Божието благословение да бъде винаги над вас и над всички хора и преизобилно да ви даде онова, от което имате нужда“.

  Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички боголюбиви християни.

  Божествената светлината на Христовото Възкресение озари богохранимата Пловдивска епархия вечерта на 7 април,  Велика събота, когато в митрополитския храм „Св. вмчца  Марина” под звуците на силен камбанен звън тържествено беше посрещнат Светият Благодатен огън от гроба Господен в Йерусалим.  Както всяка година, в деня преди Великден по великата Божия милост се случи дивното чудо - над празния гроб на нашия Господ и Спасител Иисус Христос в храма „Възкресение Христово” в Йерусалим слезе Пасхалният невеществен огън. Благодатният знак на Възкресението на Спасителя беше донесен у нас от делегацията на Светия Синод, ръководена от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний. 

  Негово Високопреосвещенство митрополит Николай прие Божествената светлина от ръцете на 19-годишния ученик в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий” иподякон Иван Щътов, отличник на своя випуск. Митрополитският храм бе изпълнен с много свещеници от всички краища на епархията и верен Божи народ, които очакваха огъня с пасхална радост. Митрополит Николай се обърна към тях с думите:

   „И тая година в светия град Йерусалим, на най-святото място – на гроба Господен, възсия светлината на Благодатния невеществен огън. И тая година над човечеството се изпълни Божията милост. Имаме щастието да получим, да приемем в душите и сърцата си благодатната светлина на невеществения огън, която да просвети разума ни, да стопли чувствата ни, да бъде светлина на света. „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16). Тази светлина „свети в мрака и мракът я не обзе” (Йн. 1:5). Молитствам на всички изобилието на Божествената светлина от преславното Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос да пребъде в душите и сърцата ви, да се отрази в живота ви, в делата ви на любов, човеколюбие, солидарност, великодушие, търпение, кротост, въздържание. Благодатта на възкръсналия наш Господ и Спасител Иисус Христос да пребъде с всички вас вовеки. Амин.” 

  Духовниците пренесоха Благодатния огън във всички храмове на Пловдивска епархия преди началото на пасхалното богослужение за всеобща радост и ликуване на православните християни и за да озарява  и освещава нашите умове и сърца, напомняйки ни винаги  Възкресението на Господа и Спасителя Иисуса Христа.

       "Когато Си слязъл при смъртта, Животе безсмъртни,   тогава ада Си умъртвил с блясъка на Божеството, когато и умрелите от преизподнята Си възкресил, всички небесни сили викаха: "Жизнодавче, Христе Боже наш, слава Тебе!" 

   На Велика събота - последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден,  Светата Православна Църква отбелязва погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, и слизането на Спасителя в царството на тъмнината. Когато Господ Иисус Христос починал като човек, тялото Му било положено в гроба, а душата Му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души.  Велика събота свързан и с оплакването на Иисус Христос от Пресвета Богородица и жените-мироносици.  

  Сутринта на 7 април, Велика Събота, когато вече се усеща пасхалната радост от избавлението и Възкресението, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина" в Пловдив беше отслужена Вечерня със света Василиева Литургия. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението възглави Преосвещеният Знеполски епископ Арсений. С викарния епископ съслужиха със ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопаслт Георги Радев.

  В този благодатен ден в храма дойдоха благочестви християни, някои от които увенчаха подвига на своя пост със Светите Тайни Христови. При запяване на прокимена „Възкресни Господи” преди четенето на Светото Евангелие, тъмните великопостни одежди на духовниците, завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника и аналоите бяха заменени с пасхални като символ на триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта. След като се преоблече в пасхални одежди, епископ Арсений разпръсна цветя сред вярващите, които ги отнесоха за благословение  по домовете си. По време на богослужението викарният епископ се обърна  боголюбивия народ с пастирско слово за Христовата победа и значението на Велика Събота, в което каза:  

   „Тази събота е преблагословена. Именно в тази събота Господ осъществил целта на Своето земно битие. Той извел от ада душите и не само душите на тези, които се мъчели в ада - Той отворил за всеки изхода от ада. Както раят, така и адът започват тук, на земята. Не може човек да бъде в тук рая, изпитвайки в сърцето радост за Светия Дух, и да се окаже там в ада. Не може човек, в чиито очи свети адски пламък, този, който пребивава в ада със своя ум, със своите страсти, с начина си на живот, там да се окаже в рая.

  Господ с Кръстната жертва извежда всички от ада - и умрелите, и живите. Той на всички нас открива пътя, истината и живота. И колко важно е за нас, хората, пребиваващи още на земята, да знаем, че вратата на рая са отворени, а вратата на ада са заключени. И не са ни нужни особени сили, за да влезем през тези врата в рая, но трябва да употребим огромни сили, нарушили закона на битието, определен от Бога, да тръгнем против нравствената природа на човека, против Божия замисъл, и, със сила отворили вратата на ада, да паднем в бездната. 

  Великата и света събота ни открива тази перспектива на живота, изпълнена с огромен духовен оптимизъм. Всичко е останало назад - и страданията, и Голгота, и кръстната смърт, и даже Възкресението. Христос пребивава във вечността и от тази вечност Той на всички нас, отваряйки вратата на рая, ни предлага да влезем в живота с Него, в живота, изпълнен с добро, същото това добро, което превишава човешкото разбиране.

  Великата събота е вече предчувствие, предвкусване на Пасхалната радост. Именно затова свещенослужителите са облечени в светли одежди, именно затова вече се чете Евангелието за Възкресението на Спасителя, именно затова песнопенията, включени в богослужението, носят в себе си вестта за Възкръсналия Христос. И едновременно още не ударил часът, и, сякаш предвкусвайки в молитвата радостта на Възкресението, ние с това се подготвяме да встъпим в радостта на Пасхалната нощ.”
   
  Епископ Арсений каза още, че този ден трябва да премине не в работа в дома, а в мълчание, страх и трепет, за да не може нищо земно да ни разсее в посрещането на преславното Възкресение Христово. Архиереят благослови миряните, които си разотидоха с предчувствие за радост от Празника на празниците.