Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Новини

Архиерейска св. Литургия в катедрален храм "Успение Богородично", гр. Пазарджик

 

    dsc09294 На 9 септември, ден след Рождеството на Пресветата Владичица Богородица, светата Православна Църква почита паметта на нейните родители – светите и праведни богоотци Йоаким и Анна.

  По този повод и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай светата Литургияв катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, енорийският свещеник Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов. dsc09321

  В края на утренята епископ Яков отслужи последованието на петохлебието за телесното и духовно здраве и благоденствие на жителите на град Пазарджик.

  В този празничен за християните ден много боголюбиви миряни дойдоха в дома Господен, за да потърсят с молитвите си небесната помощ и застъпничество на угодилите през целия си живот на Бога Христови прародители Йоаким и Анна.  С голяма духовна радост те съучастваха в светата Литургия, отпявайки с певците молитвеното последование на богослужбата.

 dsc09352 В края на службата епископ Яков се обърна към присъстващите със слово за живота и добродетелите на светото семейство. Архиереят разказа накратко житието на Божиите угодници и завърши: „Молитвата на светите праведни богоотци Йоаким и Анна била непрестанна. През всички дни на живота си те с вяра и надежда викали към Бога от цялото си сърце. Те никога не изгубили търпение, никога не се усъмнили в Божията сила и помощ и с чисто сърце и мисъл призовавали Бога ден след ден - и получили просеното. Молитвата, братя и сестри, е връзката между земята и Небето, тя е онова, което привлича Божията благодат. Нека и нашата молитва никога не спира. Но нека и ние изпълваме сърцата си с вяра, с послушание, със смирение, с добродетели, за да може и нашата молитва да има дръзновение и достигне до Небесата. Да избягваме и ние злото и се прилепяме до доброто, та и нашето сърце да се изпълни с любов и да достигнем благодатните и спасителни райски селения“.

  Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на всички.

  Празникът завърши с многолетствие.

 

Архиерейска света Литургия в храм „Свето Въведение Богородично” в град Панагюрище.

 

    dsc 6636 На 8 септември Църквата празнува Рождество на Пресветата Богородица – Божията Майка, чрез Която дойде в плът на света нашият Спасител Господ Иисус Христос.

  Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Свето Въведение Богородично” в град Панагюрище. С владиката съслужиха: Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений, Негово Преосвещенство Константийски епископ Яков, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов – епархийски надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, свещеноиконом Марко Марков – архиерейски намесник на гр. Карлово, митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и йеродякон Максим. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. dsc 6910

  Старинният храм „Свето Въведение Богородично” в град Панагюрище отбелязва 200 години от построяването и освещаването си*. Множество поклонници, сред които и областният управител Стефан Мирев, кметът на града Никола Белишки, бригаден генерал Явор Матеев – началник на пловдивския военен гарнизон, представители на държавността и общинската власт, присъстваха на светата Литургия, за да отпразнуват рожденния ден на Небесната Владичица, да съучастват молитвено в богослужението и изповядат своята спасителна Христова вяра. Песнопенията на митрополитския хор усили духовната радост у всички.


 dsc 7273 В края на богослижението Негово Високопреосвещенство се обърна към всички присъстващи с думите:
“Празнуваме в светла духовна радост велик празник – преславното рождение на Божията Майка. Съвсем наскоро – на 15 август отбелязахме нейното преславно успение. И всички ние, православните християни, всички човеци по земното лице, всички за които Света Богородица каза: „ето от сега ще ме облажават всички родове за дето Силният ми стори велико нещо и свято е името Му”, всички ние знаем как по чудесен начин Света Богородица си отиде от този свят, но отивайки си от този свят Тя не ни изостави - тя остана, за да пребъде с нас. За да бъде източник на утеха, да бъде надежда за обезнадеждените, да бъде кърмителка на гладните, одежда на голите, изцерение на болните, да бъде спасение за верните. По чудесен начин Света Богородица и дойде на този свят, като плод на усърдната молитва на нейните благочестиви родители – светите праведници Йоаким и Анна. Раждането на всеки човек е тайнствено събитие. Това е истинско чудо, защото в света идва ново човешко същество изпълнено с неразгадана тайна. Какво ще донесе новороденият човек на света и какво ще му даде животът. Защото всяко дете бива очаквано от своите родители от своите родственици с трепет, как ще преживее живота си новият човек идващ на света – ще бъде ли той умен и талантлив; ще обогати ли общочовешката съкровищница с дарования, таланти или може би животът му ще бъде сит, незабележим и вкусил на земята много скърби и печали и той ще си отиде незабелязано и паметта за него ще погине. Колкото повече е знаменит и известен със своите деяния човек, толкова и по-тържествено и празнуват неговото раждане. Велик рожден ден празнуваме днес – рожеството на Пресветата Богородица и винаги Дева Мария е източник на всеобща радост и нещо повече – той е източник за утеха. В лицето на Божията Майка Бог дари на света Тази, пред Която се прекланят толкова много хора, възнасят се толкова много молитви, пред Която се изливат реки от човешки сълзи. Знаем колко много са чудотворните образи на Светата Богородица в богоспасяемата ни пловдивска епархия. Знаем и това, че пътищата до тия образи са отъпкани, от стъпките на много хора пожелали да я намерят, със съзнанието, че тя ще ги утеши със своята майчина ласка, милваща десница изтрива всяка сълза от човешкото лице. Всеки от нас отива да утоли жаждата си на място, където е сигурен, че ще намери вода – такъв източник на утеха е Света Богородица. Божията Майка намери благодат у Бога, силата на Всевишният я осени и Тя единствена измежду жените се удостои да бъде вместилище на невместимия Бог, да зачене в отробата си от Светия Дух и да роди Спасителя на нашите души. Божията Майка така пълно и ясно за себе си е казала думите на химна: „Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога Спасителя мой” – в  това се състои целият живот на Света Богородица – да прославя Бога. По примера на Пресветата Богородица Божията Майка и ние християните винаги трябва да величаем Господа.”

  Владиката поздрави с празника христолюбивия народ и призова да подражаваме винаги на вярата, смирението и добродетелта на Божията Майка, а Бог да им даде всичко онова, което днес попросиха в молитва. Пресвета Богородица да бъде всегдашна наша закрилница и покровителка.



  *Храмът е започнат през 1818 година и е завършен към 1923 година. Той представлява еднокорабна базилика с колонада. Майсторите зидари са били от Банско, а резбарите от Дебърско. Църквата е изгорена през Априлското въстание и възстановена през 1878-1880 година от брациговски майстори и богато изписана и украсена с икони от самоковски майстори. Храмът е с уникални стенописи и златни кубета

 

ОБРЪЩЕНИЕ на Пловдивския митрополит Николай към клира и миряните на Пловдивска епархия

 

     Обични в Господа братя и сестри, mitropolit Nikolai potret

  В деня на Съединението, докато от всички медии се лееше колко трябва да сме единни, аз се замислих по темата за „царските имоти”. И реших, че трябва да кажа няколко думи по този въпрос, защото според мен той  вече става критично важен, както за държавата, така и за църквата. Всички сме свидетели на една срамна картина: от няколко години българската държава съди българския държавен глава – Негово Величество Царя на българите Симеон Втори. Съди го за собствеността върху определени имоти. Думата „срам” е мека. То е позор! Бих отишъл дори още по-далече – това е престъпление срещу държавата. Питам се никой ли не разбира, че чрез тези съдебни процеси се профанизират сакрални неща? Взривява се авторитета на институциите? Извършва се демонтиране на държавността?

 Когато идеята, че имуществата на царското семейство трябва да бъдат отново национализирани, се повдигна за първи път, се надявах, че тя бързо ще бъде забравена, поради очевидното си противоречие със закона, с морала и с държавническия разум. После, когато започнаха процесите, се надявах, че българските съдилища просто ще прекратят делата на държавата срещу нейния бивш държавния глава и чрез решенията си ще влеят малко мъдрост и разум на въпросната държава. Като й кажат, че не може тя, държавата, да съди сама себе си. Напусто съм се надявал! Потвърди се нещо, което отдавна съм установил, а именно, че има въпроси, които в никакъв случай не бива да бъдат отнасяни до съд. Когато един държавнически въпрос бъде отнесен до съд, той вместо да се реши може да се задълбочи. Въпросът с „царските имоти”, предаден на съд, създава криза. Тези, които са дали съвета държавата да съди бившия си държавен глава не може да не са знаели това. И стигам до извода, че тук не се касае нито за обичайна завист, нито за неразбиране на правото, а за системно действие. Системно действие, чиято крайна цел е да бъдат дискредитирани определени ценности, които са от свещен, сакрален порядък. Да бъдат омърсени, оплюти и обругани ключови елементи на националната ни идентичност. Да бъдат смачкани и елиминирани цели части от националната ни история, облъхнати от трагедии, но и от слава. Да бъдат остранени носещи колони на държавността. Ако това е така, а аз мисля, че е така, то Църквата не бива да стои безучастна. Защото тя има същия проблем.

  Всички сте свидетели на медийната кампания, която беше водена години наред срещу Българската Православна Църква. Помните ли какъв беше нейният водещ мотив? Имоти! Прословутите църковни имоти! Как църквата била най-големия собственик на имоти в страната, как не ги стопанисвала, как ги злоупотребявала и прочие и прочие. Години наред българското общество беше облъчвано с темата за „църковните имоти”. Цялото това упражнение, според мен, имаше една конкретна цел. Да бъде подготвено общественото мнение за национализация на определени църковни имущества и  особено на няколко знакови храма. На първо място – Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”! Твърдя това, защото го показаха последвалите събития. Актът за одържавяване на „Свети Александър Невски” беше приготвен и само трябваше да бъде подписан. Уж, за да бъдел „спасен”. А всъщност, за да бъде този централен патриаршески храм на българския православен народ десакрализиран, осквернен и завинаги лишен от Божието присъствие. След това щеше да бъде много лесно да бъдат обявени за държавна собственост всички църкви – паметници на културата, да бъдат превърнати в музеи с почивен ден в неделя, Българската Православна Църква да бъде затруднена до степен да бъде вкарана в подземията, а българският народ в огромното си мнозинство да бъде лишен от достъп до Светите Тайнства и до Божията благодат. Тезата, че за обществото е по-добре църковните имоти да станат държавни беше претекст за нанасяне на тежък удар срещу Богоустановената институция. Разбира се, Православната Църква не може да бъде разрушена. Тя ще съществува до края на времената и дори нейните врагове знаят това. Но, бидейки лишена, не от „имоти”, а от материалните си символи, нейната духовна мисия би била сериозно затруднена и мнозина не биха получили утеха и спасение. Целта, прочее, бяха душите на българите, които души трябваше да бъдат обезверени, осквернени и погубени. Да бъдат върнати към езичеството и несвободата, за да могат да бъдат „по-лесно управлявани”. Бях убеден, че ако храмът „Св. Александър Невски” беше одържавен, то това би било началото на края на Третата българска държава. Слава на Бога, планът не сполучи! Бедата беше предотвратена, благодарение на силата на Църквата, подкрепата на верния православен народ и на намесата на някои представители на висши държавни институции, които прозряха, че стабилността на институцията Църква е от критично важно значение за стабилността на институцията Държава. Но и защото Църквата заяви велегласно, че църковните имоти НЕ СЕ ПРОДАВАТ! Да, те са собственост на църквата, но са неотчуждими. За тях светското вещно право не важи!

  Днес имам натрапчивото усещане, че спорът за така наречените „царски имоти” има същата идеологическа крайна цел. Да се десакрализира, омърси и отстрани другата носеща колона на нашето общество – идеята за държавността и разбирането за нейния непреходен характер. Работата е там, че Църквата и Държавата имат един и същи източник. Господ Иисус Христос е глава на Църквата и Цар на Царете. Той е източникът на справедливостта, мира и на правилния земен порядък. Понеже произлизат от този общ Източник, както Църквата, в своята цялост, така от гледна точка на църковното учение и носителите на държавната власт имат сакрален характер. Тази идея много ясно е изразена в Търновската Конституция, където изрично са казани две неща. Че „Българското Царство от църковна страна се подчинява на духовната власт на Българската Църква”. И, че „Лицето на Царя е свещено и неприкосновено”. Това са записали нашите отци-учредители, единодушно, нищо, че и те са се делели на либерали и консерватори. Отците-учредители са знаели нещо, което ние сме забравили. Те са знаели, че вярата одухотворява държавата и придава легитимност на държавната власт. Че държавната власт стабилизира самата държава, ако и когато има разбирането, че произлиза от Бога. Че неприкосновеността на символите на държавната власт гарантира неприкосновеността на държавата. Че отричането на свещения характер на държавната власт къса връзката между държавата и Бога и я прави зависима от поднебесните стихии. И, че накърняването на неприкосновеността на свещената държавна власт дава знак на всички поднебесни сили, че и самата държава вече не е неприкосновена, а е свободна да стане тяхна плячка.

  Ясно е защо определени лица много настояваха да бъдат национализирани определени  църковни имоти. За да бъдат те десакрализирани и превърнати в предмет на покупко-продажба. Нека сега попитаме, а защо са й на държавата царските имоти? Нима са й малко резиденците? Или смятаме, че така те по-добре ще бъдат запазени „за обществото”? Те и църковните имоти, воглаве със „Св. Александър Невски” искаха да запазят, уж „за обществото”. Следвайки логиката, по която се случват нещата у нас, смятам, че тези които настояват държавата да „си върне” така наречените царски имоти и натискат правителството да води дела срещу царя имат същата цел: тези имущества да бъдат десакрализирани и впоследствие, като бонус за победителите, да бъдат превърнати в предмет на покупко-продажба. Кажете ми, кое българската държава не е продала, че да не може да продаде църковни имоти или имоти, собственост на Короната? Ако да би била българската държава собственик на манастир, кажете ми кой светски закон би спрял едно правителство, доминирано от атеисти, да не го продаде за хотел? Кой закон спира българската държава, ако да би станала собственик на двореца „Врана” да не го продаде на богата фирма от близкия или далечния Изток, за да може тя да се разпорежда в България, удобно настанена в дома на българските царе?

  Ще каже някой, че това е личен въпрос. Не, не е личен въпрос! Държавен въпрос е. Въпрос на държавността. Винаги съм защитавал Църквата и държавността. В случая защитавам държавността. Защитавам принцип. Цар Симеон Втори, впрочем, също винаги е защитавал основните начала и прлинципите. Когато носеше отговорността за ръководството на държавата той помогна да се преодолее разкола и да се възстанови единството на Българската Православна Църква. Симеон Втори даде своята подкрепа и при опитите за разрешаване на цитирания казус с Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Царят беше единственият държавник, който стоя до мен в манастира „Св.св. Кирик и Юлита”, когато трябваше да се защитят правата на Православната църква върху тази света обител, срещу хора, които и до ден днешен не са се отказали да се опитат да го изнесат на публична продан и да го превърнат в пари. Той винаги е разбирал, че когато е застрашена вярата е застрашена държавността. Църквата също разбира кога една заплаха срещу държавността е заплаха – индиректна или директна –  срещу вярата. Случаят с така наречените „царски имоти” е такъв. Става дума за десакрализиране. За дискредитиране и омърсяване на свещеното. В единия случай на вярата. В другия случай на държавността. На двата стълба на обществото. Падне ли единият, ще падне и другият. Държавността, в лицето на Симеон Втори, направи всичко по силите си, за да укрепи вярата. Църквата, от своя страна е призвана всякога да вдигне глас, когато е застрашена държавността.  

  И в случая с „църковните”, и в случая с „царските” имоти българската държава е изправена пред един и същи въпрос: има ли за нея неща, които са свещени и неприкосновени? По отношение на църковните сгради държавата напоследък започна да проявява такова разбиране. По отношение на „царските имоти” – не. За последен път ще кажа: дворецът „Врана”, дворецът „Царска Бистрица” и други не са някакви обикновени сгради, а са материални символи на непреходната българска държавност. Убеден съм, че казусът с царските имоти има мъдро решение, което държи сметка едновременно за техния исторически статут, за техния свещен характер, което означава, че те са неотчуждими, но и за факта, че са лична собственост на българското царско семейство. От тези, които са на върха на държавата в момента, зависи дали ще го намерят. Но, трябва да е ясно, че въпросът е симптоматичен и е изпитание за държавата, което сам Бог ни изпраща. От това как властта в крайна сметка ще го реши ще се види дали държавата е в състояние да прогледне отвъд материалното? Дали е наясно, че авторитетът не се крепи върху броят на притежаваните имоти, върху силата да заграбиш чуждото и да оскверниш святото, а върху спазването на свещените начала? Моля се Бог да даде мъдрост на онези, от които зависи, за да спрат излагащите ги съдебни процеси и да сложат край на тази агония на българската държавност. Нека в заключение ми бъде позволено да припомня правилото: „Не правете другиму това, което не искате да ви направят на вас.” Като за представителите на „политическия елит” ще го перефразирам така: не рушете държавността и нейните символи, защото друга опора вие нямате!

  Бог да пази България!

  7.9.2018г.

  Гр. Пловдив

Благодарствен молебен по случай 133 години от Съединението на България

 

     dsc 6208На 6-ти септември по случай 133-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия и официалния празник на град Пловдив, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи благодарствен молебен в катедралния храм „Успение Богородично”, в съслужение с викарният епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом  Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом  Добромир Костов - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митролията, и свещеници от града. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев dsc 6421
 
  На молебена присъстваха, г-жа Цвета Караянчева Председател на 44-то Народното събрание на РБ, заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, кметът на града г-н Иван Тотев, председателят на общинския съвет г-жа Савина Петкова, районните кметове, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон, директор на МВР Пловдив старши комисар Атанас Илков, народни представители и миряни.
 
  В края на молебното пение Негово Високопреосвещенство митрополит Николай поздрави всички с празника на Съединението, като отправи архипастриски благослов и молитвени пожелания да пребъде скъпото ни Отчество и благочестивият български народ в свобода, в единство и независимост, в благоденствие и мир под покрова Бога Всевишний. 

Пловдивският митрополит Николай бе удостоен със званието почетен гражданин на град Сопот.

 

    dsc 5813 По повод 15 години от обявяването на град Сопот и Анево за самостоятелна община на 5 септември в храм „Св. св. Петър и Павел”, в град Сопот Негово Високопреосвещенство митрополит Николай отслужи молебен за благоденствието на жителите на общината. С владиката съслужиха Знеполският епископ Арсений, свещеноиконом Марко Марков, архиерейски наместник на Карловска духовна околия и свещеници от околията.
На молебена присъстваха областният управител на Област Пловдив г-н Здравко Димитров, кметът на Община Сопот г-н Деян Дойнов, бригаден генерал Пламен Йорданов, командир на 61-ва стрямска механизирана бригада Карлово, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада специални сили, представители на общинската власт и множество миряни. dsc 6015
  
  По-късно на тържествено заседание на Общинския съвет бе прочетено решение, с което се удостоява Негово Високопреосвещенство митрополит Николай със званието почетен гражданин на град Сопот. Председателят на Общинския съвет на Сопот г-жа Мариана Кацарова в присъствието на общинските съветници, кметът на града, Областният управител, духовенството и препълнената с граждани зала прочете решението за удостояване с почетно звание, и връчи на митрополит Николай символичния ключ на града и синя лента с герба на общината - отличителните знаци, които се връчват на удостоените почитни граждани. 
 
 dsc 6062 В благодарственото си слово към общинския съвет и кмета на града  Негово Високопреосвещенство изтъкна, казвайки:  „Гражданите на Сопот дават това отличие на Българската православна църква като цяло и само от тази позиция мога да го приема. Ако градът Сопот– е решил да даде такова отличие на духовник, то то следва да бъде разбирано като дадено именно на светата ни Църква като цяло. Защото само тя, Църквата, като съвършена и безгрешна, може да го приеме. Ние, смирените нейни представители, които нерядко грешим, нямаме право да се закичваме с такава почест. Аз просто се оказах на мястото на пловдивските митрополити, в момента, в който вие – предстоятелите на град Сопот – осенени от идея, която е много висша и значима, решихте да направите този акт на зачитане и уважаение на вярата и духовността.    Почитта се дължи вам за високото християнско и родолюбиво съзнание. С този знак вие отличавате своя град. Отличавате и себе си, защото показвате, че сте достойни българи, които съзнават значението на Светата Православна Църква за благоденствието и спасението на благочестивия ни народ. Хора, които заслужават и ще имат в ответ и нашето дълбоко и искрено уважение. Бог да ви пази и да пази и закриля Богоспасаемият град Сопот.“