С благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, възглави Малко повечерие с целия Велик покаен канон на св. Андрей Критски. Последованието се състоя в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в гр. Пловдив. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиком Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев – духовни надзорници при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Еленко Йосифов, иконом Роман Арнаучков, храмовото духовенство, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълниха митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и смесен състав от пловдивските църковни хорове с диригент Дорис Хофман.
Разтърсващите и тъжни слова на зова към Бога на св. Андрей Критски от Великия покаен канон, прочетени от епископ Арсений и духовниците, откекнаха с необикновена сила тази вечер в храма, изпълнен с благочестиви и христолюбиви миряни. Горещо, искрено и дълбоко покаяние се четеше в очите на присъстващите, които на глас или в себе си, но от дъното на душите си повтаряха заедно с хора: „Помилуй мя, Боже, помулуй мя!” Всеки един можеше да каже:
„Съгреших пред Тебе едничък аз, съгреших повече
от всички, Христе Спасителю: не ме презирай!
Ти си добрият Пастир, потърси мен, агнето,
и не презирай мене, заблудения.”
Духът на покаяние и просбите за прошка за стореното са едни от най-важните условия за пълноценен духовен живот, без които няма как да получим Божията милост. Именно за това говори в своето слово в края на богослужението епископ Арсений, който се обърна към боголюбивия Божи народ с думите:
„Братя и сестри, Великият пост е като път през нашите души. Път, който ние виждаме чрез Христовата светлина и разбираме кой обитава душите ни и какъв плод раждат те. Без Христовата светлина се лутаме като пътници в непрогледен мрак. От мрака изникват един след друг пътища и цели, които ни обсебват и ни влекат след себе си. Ние започваме да се лутаме наляво и надясно, нагоре и надолу, вървейки по тези пътища, следвайки цел след цел. Именно пътят на Христовата светлина, който ни сочи Църквата чрез словата на преподобния Андрей Критски и чрез примера на св. Мария Египетска, ни зове, вървейки по тесния път, но едничкия – светоевангелският път към спасението - да се изкачваме по духовната стълбица, да вървим през пустинята на Великия пост и подпомагани с благодатта на Тайнството Покаяние, да достигнем до Обетованата земя на Възкресението. Христовата светлина да ви просвети и ние да извървим не само останалите дни на Великия пост, но и целия си живот в дух и истина, в любов към истината и в любов към Божието слово. Амин.”
Епископ Арсений преподаде на всички и архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.


На 26 март, Четвърта Неделя на Великия пост – на св. Йоан Лествичник, с благословението на Пловдивския митрополит Николай Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, възглави Божествена св. Литургия в храм „Св. Петка” в гр. Пловдив. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Еленко Йосифов, председател на храма,иконом Роман Арнаучков, иконом Емил Паралингов, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. 
изкушенията, които ни спохождат, за непрестанната борба с тях през Светата Четиридесетница - благодатно време за обновяване и пречистване:
След края на богослужението еписоп Арсений преподаде архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. Викарният епископ изрази също своята радост от пострижението за четци и певци на малките Христолюбиви деца, благодари на техните родители за начина, по който са ги възпитали - да вървят по пътя на спасителната, благодатна и безценна Христова вяра. Епископ Арсений пожела на тези, които с усърдие, вяра и молитва са решили да извървят целия път на Великия пост, да имат Божията подкрепа при възкачване по стъпалата на духовната лествица.
„Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.”
Изпълнили храма до краен предел, стотиците миряни потърсиха в молитва благодатната закрила на Божията Майка пред Нейната чудотворна икона. Те изповядаха с едно сърце и душа Символа на вярата, благоговейно казаха Господнята молитва „Отче наш...”, а в очите на всички се четеше радостта от Светото Благовещение. Някои пристъпиха към светото Тайнство Причастие.
Ако не се променяме реално чрез благодатта на светото Тайнство Покаяние, а си оставаме полуезичници по нрав и християни по традиция, не можем да се наречем Нейни чада. Ако не полагаме и малко усилие по време на Великия пост в борбата със своите страсти и пороци, а се опитваме да притъпим своята съвест, не можем да се наречем Нейни чада. Смирението е в центъра на Нейния живот. Начинът, по който Божията Майка се отнасяла с ближните, е велик пример за нас. Ние сме се събрали, за да изпросим в молитва Нейната помощ по време на богослужението. Но ако ние като излезем от храма не се променим, казаните думи не вложим в сърцето си, напразно сме били тук. Най-малкото усилие, положено по време на Великия пост, е така да контролираме думите си, че те никого да не обиждат, никого да не нараняват и огорчават, защото думите могат и да убиват. Нека построим живота си в съзвучие с вечните и неизменни истини, които Бог предлага на човека за неговото щастие и благополучие. Именно това е посланието на Светата Църква днес, когато празнуваме Благовещението”.
Николай по случай храмовия празник и пожела застъпничеството и благодатния покров на Божията майка да бъде всякога над тях. „И да не роптаем в трудности и изпитания, а да кажем като Нея: „Ето, Господи, раба или рабинята Ти. Нека ми бъде по думата Ти.” Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров.