Панихида за приснопаметния Български патриарх Кирил пред бюст-паметника му в Цар-Симеоновата градина отслужи Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. На 7 март се навършиха 46 години от блажената кончина на приснопаметния патриарх Кирил, но поради забраната на Църковния канон в този ден да се прави помен за починали, заупокойното последование се състоя на 11 март. С архиерея на Пловдивска епархия съслужиха Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Еленко Йосифов, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
След края на панихидата митрополит Николай произнесе слово за спасилият българските евреи от сигурна гибел в нацистките концлагери патриарх:
„В този ден на молитвено възпоминание на достоблажения Български патриарх Кирил ние синовно се прекланяме пред неговия християнски подвиг на вяра и 
добродетел, на свидетелство на вярата със слово и благочестив живот. В този ден ние вярваме, че Господ Иисус Христос, Който възкръсна от мъртвите, ще даде и на присноблажения Български патриарх Кирил при глас на Архангел и при тръба Божия да възкръсне за вечен и блажен живот. В този ден ние се опираме на великата добродетел на християнската надежда, че Бог ще възнагради душата на покойния патриарх Кирил в място, където има вечно блаженство и живот в Господа безкрай.
Нека се насърчаваме и вдъхновяваме от неговия достоен пример за подражание на нас, архипастирите и пастирите на светата Църква. И когато срещнем трудности и изпитания, да си спомним за тежестта на кръста, който Бог бе промислил да възложи върху достойния Български патриарх Кирил, и който той с чест и достойнство носи до последното си издихание, жертвайки себе си, рискувайки живота си за вярата, надеждата и любовта, посветил се изцяло на най-великата добродетел, която донесе Спасителят на човечеството Господ Иисус Христос – „да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго” /Йоан 13:34/.”
Вечна и блажена да пребъде паметта на присноблажения Български патриарх Кирил!”.
На панихидата присъстваха десетки граждани, сред които бяха и представители на еврейската общност у нас. Приснопаметният патриарх Кирил като Пловдивски митрополит има огромен и основен принос за спасяване на арестуваните и подлежащи на депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Той смело влиза при арестуваните през 1943 г., вдъхва им спокойствие и заявява, че ще легне на релсите, ако те бъдат натоварени във влакови композици. Малко преди деня на депортацията им, планиран за 9 март, митрополит Кирил изпраща телеграма до цар Борис ІІІ: „ Ваше Величество, В име Божие, усърдно моля за милост към евреите!
† Пловдивски КИРИЛ”
Негови са и смелите и достойни думи: „Ние сме християни и като архиереи на св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура”.
Кратко слово произнесе и Светозар Калев, председател на Организация „Шалом” – Пловдив, който каза, че датата 10 март 1943 г. трябва да се помни винаги.
„На тази дата Българската православна църква в лицето на Пловдивския митрополит Кирил извърши едно чудо. Искам да ви уверя, че всички евреи по света знаят името на митрополит и патриарх Кирил. За това велико дело Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир и се надяваме това да стане факт. Това ще е едно забележително достижение на българския народ и на Българската православната църква.”
Митрополит Николай благодари на представителите на еврейската общност за присъствието им и за почитта им към приснопаметния Български патриарх Кирил.
Вечна и блажена да бъде паметта му!
На 10 март Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави пред чудотворната икона „Св. Богородица – Златна ябълка” молитвеното последование Малко повечерие с Богородичен акатист - ІІ статия в храм „Св. вмчк Георги” в гр. Първомай. С архиерея съслужиха ставрофорен свещеноиком Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев – духовни надзорници при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Георги Томов – председател на храма и храмовото духовенство. Молитвено участие взе Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит. Красивите песнопения от Молебния канон на Пресвета Богородица бяха изпълнени антифонно от митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и духовенството.
В края на богослужението митрополит Николай пострига Златко от Първомай за четец и певец на Българската православна църква. Архиереят на Пловдивска епархия се обърна към благочестивите християни с думи значението на светата Четиридесетница и припомни за чудното спасение на жителите на обсадения Константинопол след молитвеното застъпничество на Божията Майка, след което като израз на благодарност и преклонение е създаден Богородичният акатист – шедьовър на ранната византийска химнография. Архиереят говори също за милостта и силата на застъпничество на Небесната Царица.
Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи чина на освещаване в новия параклис „Св. вмчк Георги Победоносец” в сградата на Административния съд в Пловдив на 9 март. С архиерея съслужиха Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
Високопреосвещеният митрополит Николай поръси със светена вода стените на параклиса и благослови всички присъстващи, които целунаха кръста под звуците на тропара на светия Кръст, а след освети и икона на св. Георги Победоносец. 
В първата събота на Великия пост Светата Православна Църква чества чудото, при което свети Теодор Тирон предпазва верния Божи народ да не се оскверни от ядене на идоложертвени храни. В негова чест съботата е наречена Тодорова. 
монашество. Но днес радостта ми е особено голяма, виждайки колко много хора чуха Божия призив и със страх Божи, с вяра и любов пристъпиха към светите Тяло и Кръв Христови и така седнаха на Господнята трапеза. Знаем, че Причастието може да спаси, може и да изгори. И наистина е радостно да видиш християни, които осъзнават своята греховност, подготвят се с усърден пост и молитва за срещата с Бога и пристъпвайки към своя Спасител, викат със сърцето си: „Господи Иисусе Христе, съгреших като човек, а Ти като милостив Бог ми прости!“. Няма съмнение, че в този момент Христос протяга Своята милваща десница и благославя каещото Си чедо“.