Новини

    Последната седмица от земния живот на нашия Господ Иисус Христос се нарича „Велика” или „Страстна”, защото е Седмицата на Неговите страдания, мъчения и унижения, на доброволната Му кръстна смърт заради човешкото грехопадение и на Неговото славно Възкресение.

      На 10 април, Велики понеделник, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, възглави Последованието на Жениха в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив.  С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство и митрополитският протодякон Илиян Александров. Покайните песнопения изпълни прекрасно митрополитският хор  „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

     Много благочестиви християни присъстваха на вечерното последование, пристъпили дверите на храма с  вяра, но и искрено покаяние и скръб в душите си заради наближаващите мъки на Господа. Те чуха пророческите думи на Господа Иисуса Христа за Йерусалим от светото Евангелие (Матей 23: 37-39),  прочетени от епископ Арсений, за които жителите на града останаха глухи :

"Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
Ето, оставя се вам домът ви пуст.
Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!"

     При запяването на „Чертог Твой вижду...” от светия Олтар беше изнесена иконата на Страдащия Христос, на която Спасителят е изобразен с трънен венец, и която след траурна обиколка бе поставена в средата на храма за поклонение от духовенството и верния Божи народ.

Последованието на Жениха, което припомня евангелската притча за жениха и разумните и неразумните девици, ни приканва към постоянна духовна бдителност, защото никой не знае кога ще го настигне смъртта и ще се яви на съд. Светата Библия ни казва, че за „За Господа е лесно в смъртния ден  да въздаде на човека според делата му" (Иис. Сир. 11:26) и "На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (Евр. 9:27).

        На 9 април, в навечерието на Велики Понеделник, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Последованието на Жениха в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив, с което започнаха богослуженията за Страстната седмица. Последованието се нарича така, защото първото песнопение започва с думите „Се Жених грядет” („Ето, Женихът идва”).

        "Ето, Женихът идва в полунощ и е блажен онзи слуга, когото Той намери да будува; а недостоен пък е онзи, когото Той намери да дреме."

       С митрополита съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Молитвено участие взе Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, първи викарий на Пловдивския митрополит. Всички бяха с великопостно облачение, съответстващо на дълбокото покаяние през Страстната седмица.

     Покайните песнопения, изпълнени прекрасно и умилително от митрополит Николай и митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев, се редуваха с четива за добродетелния Йосиф, продаден от братята си като роб в Египет, и безплодната смоковница, прокълната от Господа и изсъхнала. С траурна тържественост бе изнесена  от светия Олтар иконата на Страдащия Христос.

     В края на последованието митрополит Николай се обърна към присъстващите с думите:

„ Да молим Всеподателя Бога да ни дари с милост и щедрости, да ни укрепи със Своята благодат, та и останалите дни на Светата Страстна неделя да извървим безбедно, угодно Богу и спасително за нас, съучаствайки всякога в благодатните богослужби в благодатния живот на Светата ни Църква.”

     На големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Връбница или Цветница, възкликваме с радост от дъното на душите си: „ Осанна! Благословен идещият в име Господне!”

     На този светъл ден - 9 април, 6 Неделя на Великия пост, Негово Високопреосвещенство  Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. 

       С владиката съслужиха  Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.      

    Песнопенията изпълни ангелогласно митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.  

       В този празничен ден храмът се изпълни със стотици миряни, пристъпили прага на Дома Господен с върбови клонки в ръце и с много радост, вяра, надежда и любов в душите си.  Сред тях бяха областният управител г-н Здравко Димитров и бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили”. На Цветница верният Божи народ отрупа с цветя иконите и мощите на св. Лука Симферополски и на св. вмчца Марина, чудотворната икона на Пресвета Богородица, както и много други светини, които озаряват митрополитския храм.

    В края на Великото славословие за четец и певец на Българската православна църква бе постриган Васил Гергински, студент в Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий” – гр. Пловдив. С едно сърце и уста всички изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва „Отче наш”. В края на светата Литургия Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към присъстващите с вдъхновено архипастирско слово, в което говори за сълзите, които пролял нашият Господ Иисус Христос на влизане в Йерусалим.

„За какво е плакал Господ в деня на Своето тържествено влизане в Йерусалим?  Той познавал непостоянството на неговите жители. Той знаел непостоянството на тълпата, същата тая тълпа, която днес Го посреща възторжено, а утре реве зловещо, искайки Неговото разпятие. Той Е видял какви ужасни изпитания очакват града по време на нашествието на император Тит.  Предвиждайки ужасите и гибелта на града, Той, гледайки Йерусалим, плакал за него. Но Евангелието ни говори, че и днес Господ плаче за него.

      Той плаче за това, че Го огорчаваме. Нерядко се отричаме от Него със своите ужасни постъпки. И днес хиляди неверници се надсмиват над Него. Той плаче за това, че сърцата ни са се вкаменели, че се отклоняваме от истината и жестоко оскърбяваме Този, Който със Своята Божествена кръв изкупи целия човешки род. Когато влизал в Йерусалим, народът постилал дрехите си и размахвал палмови клонки. А децата, понеже са чисти и най-искрени, възклицавали възторжено: „Осанна на Сина Давидов! Благословен Идещият в име Господне!”

     Нека отворим дверите на сърцата си, за да посрещнем Господа Иисуса Христа! Да не бъдем късопаметни и безпаметни като древните жители на Йерусалим, които днес викаха „Осанна”, а само след три дни ще реват: „Разпни Го!” Да бъдем верни на Господа Иисуса Христа, да помним праотеческата си вяра, да пазим Светото Православие и оделотворяваме вярата си в живота си. Господ Иисус Христос да влезе в крепостта на нашите души, да заживее в нас със Своята благодат и да ни спаси. Амин.”

       Митрополит Николай честити именния ден на всички присъстващи и подари икона с образа на Божията Майка Света Богородица на двама от тях – г-н Здравко Димитров и ген. Явор Матеев за тяхната всегдашна отзивчивост и съпричастност.

       Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров.

      На Лазарова събота Светата Църква възпоминава едно чудно събитие, предшествало Входа Господен в Йерусалим – възкресението на Лазар. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, възглави архиерейска св. Литургия на 8 април, Лазарова събота, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив.

     С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълниха протопсалт Георги Радев, диригент на митрополитския хор „Св. ап. Ерм”, Борис Христосков и смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димчева.

      Лазарова събота единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната богослужба не е в неделя. Много благочестиви християни присъстваха на духовното тържество, дошли с вяра и любов да изповядат своята безценна Христова вяра, защото нашият Господ  Е казал миг преди да възкреси мъртвия Лазар: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки” ( Йоан 11:25-26).

     Мнозина пристъпиха след старателна подготовка към светото Тайнство Причастие. Във вдъхновено слово по време на Причастния канон Знеполският епископ Арсений говори за Божията милост към Лазар и към всички хора и вярата:

 „Вестта за възкресението на Лазар мигновено долетяла до Йерусалим. В този ден градът бил особено многолюден, защото в него идвали юдеи от цялата страна за празника Пасха. Цялото това множество хора били потресени от вестта за великото и нечувано чудо, извършено от Господ – възкресението от мъртвите на Лазар. Мнозина видели в това чудо знак за месианското достойнство на Христос - нали пророците казвали, че Месията ще извърши велики чудеса. Но какво чудо може да бъде по-велико? Какво може да бъде по-чудесно от въвръщането към живот на умрелия? Нали това е победа над смъртта? Това бил единственият евангелски епизод, когато еврейският народ Го приел като Месия, оказвайки Му почести. Наистина, Сам Христос дал да се разбере, че Той не приема поклонение към Себе Си като към земен цар. Той дошъл да избави хората – всички хора, а не само евреите, от вътрешното духовно робство – робството на греха и дявола. Не за да стане политически лидер, да възглави освободително движение, да свали властта на Рим и да завоюва власттта със силата на меча и чудесата, т.е. със свръхестествена сила да завадее целия свят и вселената и да дарува на евреите Своето господство.  Не за това Е дошъл Господ.  Именно така евереите от времето на Христос си представяли Месията – не като духовен освободител, а като политически, не като Небесен цар, а земен владетел."

     Епископ Арсений призова всички да направят равносметка за постигнатто през Светата Четиридесетница.  В края на богослужението викарният епископ преподаде архипастирския благослов на правоправящия архиерей на епархията – Вископреосвещения Пловдивски митрополит Николай.