На 7 март се навършиха 47 години от блажената кончина на приснопаметния Български патриарх и Пловдивски митрополит Кирил. В този паметен ден Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи панихида за блаженопочившия български първойрерах пред бюст-паметника на патриарх Кирил в Цар - Симеоновата градина в центъра на Пловдив. В заупокойното последование съслужиха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, архимандрит Евтимий от Видинска епархия, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 
На богослужението присъстваха духовници от града и епархията, както и десетки миряни, дошли да почетат приснопаметния български патриарх, историк, академик, доктор по богословие и един от спасителите на българските евреи и се помолят Всемилостивия Бог да упокои душата му. Сред тях имаше представители на еврейската общност „Шалом”. В края на богослужението Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай в изпълнено с признателност слово припомни многобройните добродетели, достойното архипастирско служение и жертвената любов на присноблажения български патриарх.
„Изминаха 47 години от блажената кончина на приснопаметния, достоблажения първойeрарх на светата Българска православна църква и светата Пловдивска епархийска църква. Вечен пребъдва в благодарната памет на Божия народ на България, на българските православни християни, на освещения клир на родната ни Света Църква молитвеният спомен за вярата, добродетелите, неуморния труд на присноблажения Български патриарх Кирил. Като предстоятел той не допусна корабът на Българската православна църква да претърпи крушение в стихиите, водовъртежите, изпитанията на трудните времена на богоборческия войнстващ атеизъм. Вярата опази – не само своята, но вярата на своя народ, на който Бог го бе поставил да бъде патриарх - умело, с мъдрост, вдъхновен от Божествения Дух, с искрена вяра в Бога, с непоколебима надежда и жертвена любов, която той на дело доказа в своето служение.”
Като пример за тази любов митрополит Николай посочи как воден от своята непоколебима вяра, блаженопочившият български първойерарх е бил готов като Пловдивски митрополит да пожертва себе си, да положи душата си, за да спаси българските евреи от депортация. Митрополит Николай изрази увереност, че той никога няма да бъде забравен и се помоли за вечен и блажен покой на приснопаметния Български патриарх Кирил.
След края на панихидата към присъстващите се обърна Светозар Калев от организацията „Шалом”, който изрази огромната благодарност на еврейската общност.
„Благодарение на великата Православна църква и на тогавашния Свети Синод на БПЦ, започва общественото движение за спасяването на евреите. Начело на тази борба бяха двамата хуманисти – екзарх Стефан и тогавашния Пловдивски митрополит Кирил. В условията на Втората световна война, във времето на най-кървавите сражения на територията на Европа през 1943 година, една църква застана зад свои сънародници от друго вероизповедание и ги защитава до край. Това е изумителен подвиг. Този достоен подвиг евреите никога няма да забравят. Целият български народ и Българската православна църква спасиха нас, нашите родители, нашите баби и дядовци”.
От името на Пловдивска митрополия и на организация „Шалом” пред бюст-паметника бяха положени венци и цветя.
Приснопаметният патриарх Кирил като Пловдивски митрополит има огромен принос за спасяване на арестуваните и подлежащи на депортиране в нацистките лагери на смъртта пловдивски евреи. Той смело влиза при тях през 1943 г. и заявява, че ще легне на релсите, ако те бъдат натоварени във влакови композици. Малко преди деня на депортацията им, планиран за 9 март, митрополит Кирил изпраща телеграма до цар Борис ІІІ: „ Ваше Величество, в име Божие, усърдно моля за милост към евреите! † Пловдивски КИРИЛ” Негови са и достойните думи: „Ние сме християни и като архиереи на св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура”.
Бог да го прости! Вечна и блажена да пребъде паметта му!
На 4 март Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай и Преосвещените епископи Знеполски Арсений, Константийски Яков и Белоградчишки Поликарп – викарии на митрополита, взеха участие в тържественото богослужение в патриаршеския храм „Св. Александър Невски”, кулминация на празненствата по случай един велик юбилей - 140-ата годишнина от Освобождението на България от турско робство. Българската православна църква имаше и друг значим повод за празник - на този ден преди 1148 години църковният събор в Константинопол (870 г.) я признава за автономна, което поставя началото на нейното историческо съществуване. 
Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Видински Даниил, Волоколамски Иларион, председател на Отдела за външни църковни връзки при Московската патриаршия, Преосвещените епископи Солнечногорски архиепископ Сергий, викарий на патриарха на Москва и на цяла Русия, Мелнишки Герасим - гл. секретар на Св. Синод и председател на Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски”, Велички Сионий - игумен на Троянската света обител, Знеполски Арсений, Белоградчишки Поликарп, ректор на Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий”, Константийски Яков, архимандрит Василий, протосингел при Софийска митрополия, архимандрит Филип (Василцев), предстоятел на Руското подворие в София, ставрофорен свещеноиконом Нелуц Опря, представител на Румънската патриаршия у нас, архимандрит Самуил – игумен на Бачковския манастир, архимандрит Теоктист – предстоятел на Българското подворие в Москва, архимандрит Пахомий – ректор на СДС „Св. Йоан Рилски”, ставрофорен свещеноиконом Мина Минчев – председател на митрополитския катедрален храм „Св. Неделя”, ставрофорен свещеноиконом Александър Величков – член на ВЦС при Св. Синод, патриаршеският протодякон Александър Нешев, патриаршеският протодякон Константин Барган, софийският митрополитски протодякон Иван Петков, дякон д-р Деян Коруноски, дякон Антоний Курдишенков и др. Песнопенията изпълниха патриаршеският хор „Св. Александър Невски” с диригент протопсалт доц. Димитър Димитров и Московският синодален смесен хор с диригент заслужилият артист на Русия Алексей Пузаков. 
В края на богослужението Негово Светейшество патриарх Неофит произнесе слово, в което изрази огромната си радост и благодарност от благословеното и благодатно съслужение със „скъпия на сърцето ни наш брат в Христа” патриарх на Москва и на цяла Русия Кирил. 
В края Руският патриарх Кирил поздрави Българския патриарх Неофит с петата годишнина от неговата интронизация, като му поднесе благопожелания Бог да го дари с крепко здраве и всесилната си помощ, а святата Българска Църква Господ да благослови и да не оставя народа ѝ без Своите милости.
На 3 март 2018 година се навършват 140 години от подписването на Санстефанския мирен договор, слагащ край на Османското робство и петвековното потисничество на българския народ.