Новини

      В петата събота от Великия пост Църквата възпоменава чудото, извършено от Божията майка през 1765 г. в  Горни Воден чрез нейната свята икона  „Пресвета Богородица – Благодатна”, описано в  „Синаксар за златната ябълка” от Ананий Клинис, игумен на близкия манастир „Св. св. Кирик и Юлита”.

  На 24 март, Акатистова събота, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митролит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Успение Богородично” в асеновградския квартал „Горни Воден" пред Чудотворната икона с образа с образа на Божията Майка „Златна ябълка”. Светинята бе празнично украсена с цветя и ябълки. С владиката съслужиха Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев,  духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия,  енорийският свещеник протойерей Живко Николов, свещеници от Пловдив и Асеновград, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Боголюбиви миряни от всички краища на Пловдивска епархия и от цялата страна дойдоха  с благодарни души и сърца на светата Литургия, за да изпросят Божията милост, да прославят Небесната Владичица заради нейната безгранична милост и се поклонят с благоговение  на чудотворната икона „Златна ябълка”. Те изповядаха спасителната Христова вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва.  

  В края на богослужението Негово Високопреосвещенство митрополит Николай се обърна с архипастирско слово към богомолния народ, в което каза:

  „Намираме се и тая година в благодатта на из древле установения свят празник – денят за особена почит и молитвена прослава на дивната чудотворна икона на Божията Майка Пресвета Богородица „Златна ябълка”, която от векове се почита и прославя в този свят храм. Пътят до този храм и до тази свята икона е утъпкан от хиляди човеци – страдащи, отрудени, обременени, болящи,  пожелали да намерят просимата благодат по молитвите и благодатното застъпничество на Небесната царица. 

  Особено ясно в дните на духовна бран православните християни осъзнаваме, че сами няма да се справим. Осъзнаваме колко силни са нажежените стрели на лукавия, особено през Светата Четиридесетница, които се стремят да ни уязвят, да ни обезсилят, да ни изпълнят с униние,  отчаяние и немощ. Подобно на ония древни времена, когато Света Богородица по молитвите на жителите на Константинопол спасила града от превземането и опустошаването му от сарацините, така и сега Божията Майка бди да не рухне крепостта на нашето сърце в дните на светия Велик пост и духовните сарацини да бъдат пропъдени далеч от нас. Когато човек се залови с важно дело, някое високоотговорно начинание, то е естествено да напрегне всичките си човешки сили, за да го постигне. Но почти всякога чувстваме, че силите не ни достигат и ни е нужна помощ. Особено в борбата с поднебесните сили на злото ни е нужна помощта на Божиите угодници, от които първа, „по-чтима от херуивимите и несравнено по-славна от серафамите”, е Божията Майка. Много са чудесата, които е извършила Пресвета Богородица. Дивно чудо, преславно събитие тържестува  Църквата на този ден всяка година, възпоминавайки чудото, случило се през 1765 г. тук, в този храм, пред тази благодатна свята икона и в този ден, петата събота на Великия пост.”

  Владиката прочете синаксара на игумена Ананий Клинис, в което е описано чудото, което се случило с неплодната жена по застъпничеството на Пресвета Богородица. Митрополит Николай припомни някои и съвременни чудеса и разказа как неотдавна малцина са вярвали, че Горноводенският манастир „Св. Кирик и Юлита”, отнет през комунизма, ще може да се върне на църквата. Архиереят изказа похвални слова за ктитора на храма в Горни Воден г-н Вакрил Запрянов, който го ремонтира основно напълно безкористно, за Божия слава и за прослава на Пресвета Богородица.

  Митрополит Николай призова всички да се поклонят с благоговение  на благодатната светиня и всякога с душа и сърце да се обръщат към Божията Майка. Духовното тържество в прослава Пресвета Богородица завърши с многолетствие, провъзгласено от протодякон Илиян Александоров.

  По традиция след края на светата Литургия владиката даде архиерейските си одежди на миряните, които с благоговение се докоснаха до тях.

      На 23 март Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави Малко повечерие с Молебния канон към Пресвета Богородица и целия Богородичен акатист в храм „Успение Богородично” в асеновградския квартал „Горни Воден”. Богослужението се състоя в навечерието на празника на една от най-почитаните светини на богохранимата Пловдивска епархия, обичана в целия православен свят – чудотворната икона с образа на Божията Майка "Златна ябълка”, която по безкарайната Божия милост от стотици години се намира в храма в Горни Воден. Във вечерното последование съслужиха Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, свещеноиконом Деян Стоенчев,  духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, енорийският свещеник протойерей Живко Николов, протойерей Веселин Хаджиламбрев, свещеници от епархията и митрополитският протодякон Илиян Александров. Красивите песнопения от канона изпълниха духовниците и митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. Пред чудотворната икона „Златна ябълка” първата статия от Богородичния акатист прочете свещеноиконом Деян Стоенчев, втората - ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев, третата – Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, четвъртата – Високопреосвещеният митрополит Николай.   

  Преди началото на повечерието владиката бе посрещнат с радост в двора на храма от много миряни, сред които имаше и щастливи майки с малки деца, някои от тях родени по застъпничеството и молитвите на Небесната Владичица. От векове Тя дарява милостиво благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи и рожби на семейства на благочестиви християни. Нейното благодатно застъпничество продължава до днес. Да благодарят за безкрайната милост на Пресвета Богородица, да прославят Небесната Владичица и се поклонят на иконата с Нейния чудотворен образ, в храма се стекоха боголюбиви  християни, които съучастваха с молитви в богослужението. Красивите химни в прослава на Божията Майка изпълниха всички с огромна духовна радост. Отново и отново отекнаха песнопенията, които от древността до днес възхваляват  Богоматер:

  „На тебе, Богородице, Поборница-воевода, ние, твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се, Невесто неневестна!”

  След края на  акатиста митрополит Николай се обърна с вдъхновено слово към развълнувания Божи народ, в което говори за благодатното застъпничеството на милостивата Божия Майка пред Господа Иисуса Христа. 

  След края на богослужението десетки честни поклонници останаха в храма за всенощно бдение, просейки през цялата нощ в искрени молитви майчинската закрила на Небесната Владичица.

         „О, всевъзпявана Майко, която си родила най-святото от всички светии Слово! Като приемаш сегашното приношение, избави от всяка напаст и изтръгни от бъдещата мъка всички, които ти викат: Алилуия!“

  С този кондак завършва чудният акатист, посветен на света Богородица, който събира вярващите всеки петък от Великия пост в храмовете на Светата Православна Църква, за да отдадат почит на най-великата застъпница за човешкия род. Призовавайки към радост Владичицата, вярващите в нейното майчинско застъпничество с чувство на признателност призовават и всички останали хора също да се радват, защото именно с появата на Богоматер в света изгрява спасението за всичко съществуващо в него! 

  На 23 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралния храм „Успение Богородично“  в Пазарджик беше отслужено Малко повечерие с целия Акатист на света Богородица. Богослужението беше възглавено от Константийския епископ Яков в съслужение със секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йордавон и прот. Боян Кочев и енорийските свещеници в храма свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев.

  Верният Божи народ отново се събра под купола на храма и заставайки пред чудотворния образ на Божията Майка, с възторжени песнопения възпя нейната девствена чистота и помоли за да простре своя небесен покров над тях.

  Яков прочете четирите части на акатиста, а заедно с него всички пееха „Радвай се, Невесто неневестна!“.  В края на повечерието владиката се  обърна към народа и благодари на Бога, че ни удостои отново да възхвалим Неговата свята Майка.

  „И песни, по брой равни на морския пясък, да принесем - каза владиката, - пак не можем да я възпеем достойно. Винаги благодаря на света Богородица, че гледа милостиво на нас и ни пази и закриля от всяко зло. Свидетели сме как тя проявява особена закрила към вас, които пребивавате неотстъпно в храма и се молите не само за себе си, но и за своите домове, и за всички хора. Нека никога не отстъпваме от нея и я призоваваме непрестанно в молитвите си. Всички сме изпитали нейната помощ, всеки може да свидетелства за нейната чудодейна сила. Няма християнски дом без нейния образ, няма случай да застанем на молитва и да не призовем и нея като наша небесна Майка. И тя винаги откликва и се отзовава на молбите ни – знаете, че нейният трон на Небесата почти винаги е празен, защото тя предпочита да слезе на земята и да пребъдва сред нас, помагайки ни в нужди, подкрепяйки ни в немощи и утешавайки ни в скърби. Затова, братя и сестри, колкото и да сме съгрешили, колкото и мъка да има в сърцето ни, никога не бива да се отчайваме. Защото света Богородица бди над нас, моли се за нас, закриля ни и ни пази. Нека и занапред тя бъде неотстъпна наша застъпница и отрада. И когато ние, като добри християни, изпълним своето призвание и обикнем Бога и ближния, тогава самата тя ще слезе от Небесата, за да придружи нашата душа при настъпването часа да отидем при нашия Небесен Отец. Тогава тя ще разчисти пътя ни нагоре, ще прогони невидимите ни засега врагове, за да можем безпрепятствено да продължим да служим на нейния възлюбен Син и на Небето. Това е нашата цел, това е нашата вяра. Нека винаги да бързаме под нейния покров и тя ще бъде винаги до нас“.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

         На 23 март в Професионална гимназия по икономика и мениджмънт в  Пазарджик се проведе беседа по български език и литература на тема: „Животът и Възкресението на Иисус. Принципи на християнските нравствени норми“. По покана на ръководството на гимназията гости на учениците от 9 А и 9 В клас с преподавател г-жа Донка Куртакова бяха Негово Преосвещенство Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит Николай и секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев.

  В началото на урока ученици от двата класа пресъздадоха библейските събития, свързани с земния живот и Кръстната смърт на нашия Господ Иисус Христос с помощта на мултимедия. Презентацията впечатли техните съученици и даде основа за беседата, която се проведе след това. От своя страна епископ Яков надгради темата, преразказвайки старозаветните събития за сътворяването на човека и грехопадението и как след изгонването на нашите праотци Адам и Ева от Рая се наложи Единородният Божи Син да приеме човешка природа и да слезе дори до дълбините на ада, за да изведе от там праведниците и да отвори за всички райските двери.

  Учениците имаха възможност да зададат своите въпроси. Беседата се превърна в спонтанна дискусия за смисъла на човешкия живот, за същността на греха и последствията от него, за нравствените ценности и отговорността, която всеки носи за своите постъпки. Епископ Яков призова младите хора да не се срамуват да вършат добро, да признават грешките си и при всяка трудност в живота си да прибягват към Бога и Неговата Света Църква, където ще намерят изход от всяка ситуация, колкото и безнадеждна да изглежда тя.

  В душите на всички, участвали и присъствали на този задушевен разговор, остана тихата духовна радост от съвместното общуване. Младежите бяха удовлетворени, че имат възможност да зададат своите въпроси на свещенослужители. От своя страна духовниците усетиха нуждата от общение с Бога, която всеки млад човек носи и въпросите, които всеки от тях има, но невинаги намира на кого да ги постави. И в едните, и в другите остана надеждата, че това е тяхната първа, но не и последна среща.