„На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим”. Третата неделя от Великия пост е Кръстопоклонна. В средата на Светата Четиридесетница Църквата прославя, възпява и се покланя на Светия Кръст Господен.
На 11 март, Неделя Кръстопоклонна, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави св. Василиева Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Литургичните песнопения изпълни смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова. 
Преди началото на светата Литургия бе отслужено последованието на изнасяне на Кръста. Епископ Арсений изнесе от светия олтар и постави върху украсен с прекрасни цветя аналой една от най-големите светини на богохранимата Пловдивска епархия – частицата от Светия и Животворящ Кръст Господен, която се съхранява в манастира „Св. Троица” на Кръстова гора. Стотици миряни бяха дошли с благоговеен трепет в храма, за да се поклонят на светинята, да се укрепят духовно в средата на Великия пост и съучастват с молитви в светата богослужба. Към всички тях се обърна с архипастирско слово Преосвещеният епископ Арсений в края на богослужението, в което разясни дълбокия смисъл на страданието и спасителната за нас саможертва на Кръста на Господа.
"Кръстът не е наказание. Ако би било така, тогава хора святи, добри и честни, не биха се подхвърлили на кръстните страдания, но доколкото страдат всички – и добри, и зли, и праведници и грешници, то смисълът на страданията следва да се разбира иначе. Той е нещо друго. Ето Кръстът, който днес лежи в средата на храма, ни помага да отговорим на въпроса: „Какво означава страданието и какъв е неговият смисъл?” Нали Господ нямал никакъв грях, но човешката злоба, клевета, завист връхлитали върху Него в такава мяра и с такава сила, че Го довели до Кръста. Той бил умъртвен, бидейки не само невиновен, но и безгрешен. Жертвата, която Той принесъл, имала очистителна сила за целия човешки род. Христос не се нуждаел от никакво очистване, защото не бил грешен. Но Неговата кръв, пролята на Кръста, умила целия човешки род. Тази жертва е потенциалът на обновлението и на очистването. В нея е залогът на Царство Божие за всеки човек. 
Какъв е тогава смисълът от нашите собствени кръстове? Взирайки се в Кръста Христов, прониквайки в смисъла на Голготската жертва, ние можем да разберем смисъла на нашите страдания. Те ни се дават за нашето очистване. Няма безгрешни хора. Няма човек, който да не живее и да не греши. А какво е нужно, за да бъдат простени греховете? Достатъчна ли е думата „прости”, казана на наш близък, роднина, наш колега или наш събрат? Тя не е достатъчна. Както престъпването на светския закон се изкупува със страдание, свързано с ограничаване на свободата, така и престъпването на Божия закон, на Божествената справедливост, не може да изключва страдание за този, който е нарушил този закон. И това не е наказание. Бог ни изпраща този кръст, за да можем правилно носейки нашия кръст – без ропот, без осъждане, без вътрешна злоба, без ожесточение, да изкупим нашите собствени грехове. Св. Теофан Затворник казва: „По-добре да претърпиш в този живот отколкото да пострадаш в другия”. Преминавайки достойно изпитанията, които срещаме по пътя, носейки кръста си по християнски, както ни учи сам Господ със Своя пример, ние очистваме душите си."
В края на богослужбата епископ Арсений преподаде на верния Божи народ отеческия архипастирски благослов на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, както и неговия поздрав по случай Неделя Кръстопоклонна. Поклонението пред частицата от Светия Животворящ Кръст Господен в митрополитския храм продължи през целия ден.
На 9 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Свети Архангел Михаил“ в Пазарджик беше отслужено Малко повечерие с третата статия от Акатиста на Пресвета Богородица. Богослужението беше възглавено от Преосвещеният Константийски епископ Яков, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, секретари на духовната околия, и председателят на храма прот. Витан Йорданов. 
