Новини

  Божествената светлината на Христовото Възкресение озари богохранимата Пловдивска епархия вечерта на 7 април,  Велика събота, когато в митрополитския храм „Св. вмчца  Марина” под звуците на силен камбанен звън тържествено беше посрещнат Светият Благодатен огън от гроба Господен в Йерусалим.  Както всяка година, в деня преди Великден по великата Божия милост се случи дивното чудо - над празния гроб на нашия Господ и Спасител Иисус Христос в храма „Възкресение Христово” в Йерусалим слезе Пасхалният невеществен огън. Благодатният знак на Възкресението на Спасителя беше донесен у нас от делегацията на Светия Синод, ръководена от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний. 

  Негово Високопреосвещенство митрополит Николай прие Божествената светлина от ръцете на 19-годишния ученик в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий” иподякон Иван Щътов, отличник на своя випуск. Митрополитският храм бе изпълнен с много свещеници от всички краища на епархията и верен Божи народ, които очакваха огъня с пасхална радост. Митрополит Николай се обърна към тях с думите:

   „И тая година в светия град Йерусалим, на най-святото място – на гроба Господен, възсия светлината на Благодатния невеществен огън. И тая година над човечеството се изпълни Божията милост. Имаме щастието да получим, да приемем в душите и сърцата си благодатната светлина на невеществения огън, която да просвети разума ни, да стопли чувствата ни, да бъде светлина на света. „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16). Тази светлина „свети в мрака и мракът я не обзе” (Йн. 1:5). Молитствам на всички изобилието на Божествената светлина от преславното Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос да пребъде в душите и сърцата ви, да се отрази в живота ви, в делата ви на любов, човеколюбие, солидарност, великодушие, търпение, кротост, въздържание. Благодатта на възкръсналия наш Господ и Спасител Иисус Христос да пребъде с всички вас вовеки. Амин.” 

  Духовниците пренесоха Благодатния огън във всички храмове на Пловдивска епархия преди началото на пасхалното богослужение за всеобща радост и ликуване на православните християни и за да озарява  и освещава нашите умове и сърца, напомняйки ни винаги  Възкресението на Господа и Спасителя Иисуса Христа.

       "Когато Си слязъл при смъртта, Животе безсмъртни,   тогава ада Си умъртвил с блясъка на Божеството, когато и умрелите от преизподнята Си възкресил, всички небесни сили викаха: "Жизнодавче, Христе Боже наш, слава Тебе!" 

   На Велика събота - последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден,  Светата Православна Църква отбелязва погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, и слизането на Спасителя в царството на тъмнината. Когато Господ Иисус Христос починал като човек, тялото Му било положено в гроба, а душата Му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души.  Велика събота свързан и с оплакването на Иисус Христос от Пресвета Богородица и жените-мироносици.  

  Сутринта на 7 април, Велика Събота, когато вече се усеща пасхалната радост от избавлението и Възкресението, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина" в Пловдив беше отслужена Вечерня със света Василиева Литургия. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението възглави Преосвещеният Знеполски епископ Арсений. С викарния епископ съслужиха със ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопаслт Георги Радев.

  В този благодатен ден в храма дойдоха благочестви християни, някои от които увенчаха подвига на своя пост със Светите Тайни Христови. При запяване на прокимена „Възкресни Господи” преди четенето на Светото Евангелие, тъмните великопостни одежди на духовниците, завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника и аналоите бяха заменени с пасхални като символ на триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта. След като се преоблече в пасхални одежди, епископ Арсений разпръсна цветя сред вярващите, които ги отнесоха за благословение  по домовете си. По време на богослужението викарният епископ се обърна  боголюбивия народ с пастирско слово за Христовата победа и значението на Велика Събота, в което каза:  

   „Тази събота е преблагословена. Именно в тази събота Господ осъществил целта на Своето земно битие. Той извел от ада душите и не само душите на тези, които се мъчели в ада - Той отворил за всеки изхода от ада. Както раят, така и адът започват тук, на земята. Не може човек да бъде в тук рая, изпитвайки в сърцето радост за Светия Дух, и да се окаже там в ада. Не може човек, в чиито очи свети адски пламък, този, който пребивава в ада със своя ум, със своите страсти, с начина си на живот, там да се окаже в рая.

  Господ с Кръстната жертва извежда всички от ада - и умрелите, и живите. Той на всички нас открива пътя, истината и живота. И колко важно е за нас, хората, пребиваващи още на земята, да знаем, че вратата на рая са отворени, а вратата на ада са заключени. И не са ни нужни особени сили, за да влезем през тези врата в рая, но трябва да употребим огромни сили, нарушили закона на битието, определен от Бога, да тръгнем против нравствената природа на човека, против Божия замисъл, и, със сила отворили вратата на ада, да паднем в бездната. 

  Великата и света събота ни открива тази перспектива на живота, изпълнена с огромен духовен оптимизъм. Всичко е останало назад - и страданията, и Голгота, и кръстната смърт, и даже Възкресението. Христос пребивава във вечността и от тази вечност Той на всички нас, отваряйки вратата на рая, ни предлага да влезем в живота с Него, в живота, изпълнен с добро, същото това добро, което превишава човешкото разбиране.

  Великата събота е вече предчувствие, предвкусване на Пасхалната радост. Именно затова свещенослужителите са облечени в светли одежди, именно затова вече се чете Евангелието за Възкресението на Спасителя, именно затова песнопенията, включени в богослужението, носят в себе си вестта за Възкръсналия Христос. И едновременно още не ударил часът, и, сякаш предвкусвайки в молитвата радостта на Възкресението, ние с това се подготвяме да встъпим в радостта на Пасхалната нощ.”
   
  Епископ Арсений каза още, че този ден трябва да премине не в работа в дома, а в мълчание, страх и трепет, за да не може нищо земно да ни разсее в посрещането на преславното Възкресение Христово. Архиереят благослови миряните, които си разотидоха с предчувствие за радост от Празника на празниците. 

     Вечерта на 6 април, Велики Петък, денят на страшните Господни страдания и кръстна смърт, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” бе отслужено последованието на Опело Христово. Богослужението възглави Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит  Николай в съслужение със Преосвещения Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

 На богослужението присъстваха боголюбиви миряни, дошли в най-тъжния ден на годината с голяма скръб в сърцата си да съпреживеят смъртта и погребението на Спасителя. Сред тях бяха областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров и бригаден генерал Явор Матеев, началник на Пловдивския гранизон. Около масата с Христовата Плащаница, изобразяваща гроба на Господ Иисус Христос, да възпеят, възхвалят и оплачат Божествения Изкупител застанаха всички духовници, митрополитският хор „Св. ап. Ерм” и смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина”, заобиколени от верния Божи народ. Целият храм запя погребалните песни на опелото Христово.

  Всички се включиха в скръбната погребална процесия, която под звуците на траурен камбанен звън начело със светата Плащаница, на която е изобразено бездиханното тяло на Спасителя, обиколи бавно и печално митрополитския храм. Пороен дъжд се изливаше над Пловдив - сякаш цялото творение плачеше за Христа в този момент. Погребалното шествие мина с благоговение под светата Плащаница, която държаха свещеници на входа на храма. След това те влязоха вътре и обиколиха с нея три пъти св. Олтар.

   В края на последованието митрополит Николай се обърна към присъстващите със слово за страданията и самотата на Господа.

  „Свърши се” (Йн. 19:31). Свършило се това, заради което Бог станал човек, заради което Синът Божий станал Син Човешки. Свършила се кръстната смърт на Спасителя. В последните дни на Своя земен живот Господ останал сам. Бил оставен съвсем сам пред лицето на своите ненавистници, пред лицето на страданията, сам пред лицето на смъртта. Той изпил до дъно тази чаша, която била приготвена за Него. Преживял най-страшното, което може да се случи на човека – самота и изоставеност. Христос бил сам в Гетсимания, защото учениците Му заспали дълбок сън. Той бил сам пред съда на първосвещениците, сам на разпита при Ирод, сам пред съда на Пилат, защото учениците Му се разбягали от страх. Той бил сам когато вървял към Голгота.  Случаен минувач, а не любим Негов ученик, Му помогнал да носи кръста. Той бил сам на Кръста. Сам умирал, изоставен от всички. На Кръста Иисус Христос извикал:  „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мт. 27:46). В този вик се вместила болката на цялото човечество и на всеки човек – болката на всеки, който чувства, че е сам, че е изоставен и от Бога. Защото страшно е да си изоставен от близки и от приятели, но още по-страшно е когато ти се струва, че Бог те е напуснал, когато непреодолима стена е застанала между тебе и Бога и Той сякаш не чува, не вижда и не те забелязва. Ако ти страдаш от самотата, спомни колко самотен бил Спасителят в последните дни на живота Си. Ако твоите близки или твоите ученици са се отвърнали от тебе, ако незаслужено си оклеветен, ако те наричат отсъпник или разрушител на отеческите предания, ако лъжесвидетелстват против тебе и те осъждат на смърт, спомни си, че сам Господ Е преминал през това. Ако този, който е живял с теб под един покрив, причастявал се е от едната Чаша с тебе, ял е от твоя хляб, този, на когото си се доверил с цялата сила на любовта, с когото си споделял своите мисли и чувства, от когото нищо не си скривал и за когото нищо не си жалил, ако този човек те е предал, ако се е отвърнал от тебе, вдигнал е петата си срещу тебе и те е оплюл, спомни си, че и Господ Е преживял всичко това.  Ако твоят кръст те е притиснал с такава тежест, че не е по силите ти да го носиш и ако близките ти не искат да ти помогнат, да разделят товара с тебе, бъди благодарен и на това ако случаен минувач ти помогне да носиш кръста си, макар и за някакъв отрязък от твоя житейски път.  Ако вълната на богоизоставеността е покрила главата ти и ти се струва, че няма Бог, че Той се е отвърнал от тебе или не те чува, не се отчайвай, защото и Христос Е преминал през този опит – страшен и горчив. Ако те осъждат, ако те хулят, ако те удрят по лицето и плюят по тебе, пригвоздяват те на кръста и вместо вода ти дават горчив оцет, моли се за разпъващите те, защото те не знаят какво правят.  В страх и в трепет, в мълчание и благоговение, покланяйки се на Светия Гроб Иисусов, да благодарим на Господа за това, че Той Е станал самотен, за да не бъдем ние самотни. Бил изоставен, за да не бъдем ние изоставени,  преминал през оскърбления и поругания, клевата и унижение, страдания и смърт, за да почувстваме във всяко наше страдание, че ние не сме сами, но че сам Спасителят е с нас до свършека на света. Амин.”

   Митрополит Николай благодари на всички за молитвите и за духовната подкрепа, както и за това, че не оставиха тази вечер Христос сам, а дойдоха да Го възхвалят, присъствайки мислено на Неговото погребение. „Заедно извървяхме благоприятното време на нашето спасение – Светия Велик пост, сега с трепет да посрещнем и се възрадваме с благодатта на спасителното Възкресение” – каза още владиката и благослови верния Божи народ, който се разотиде, предчувствайки близката велика пасхална радост.

   С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Свещеният Благодатен огън в Пловдивска епархия тази година ще донесе иподякон Иван Щътов, ученик в 12-и клас в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. Вечерта на Велика събота 19-годишният ученик ще очаква на летище София делегацията на Светия Синод, ръководена от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, която ще пристигне от Йерусалим с Благодатния огън.  

  Божествената светлина трябва да озари богохранимата Пловдивска епархия вечерта около 21.00 часа. В навечерието на  Христовото Възкересение Иван Щътов ще бъде посрещнат с тържествен камбанен звън в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив от Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, много свещеници и верен Божи народ.  

  19-годишният семинарист заслужи тази велика чест заради своя отличен успех и изрядното си участие в богослуженията.