Новини

Празничен концерт по случай Деня на християнското семейство

С благословението

на Негово Високопреосвещенство

Пловдивския митрополит Николай

на 21 ноември - понеделник от 18 часа

в епархийския салон при храм „Света Петка”,

Пловдивска света митрополия

организира празничен концерт

по повод Деня на православната християнска младеж и семейство!

Вход свободен!

Архиерейско богослужение за Въведение Богородично

С благословението

на Негово Високопреосвещенство

Пловдивския  митрополит Николай,

Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит

ще отслужи

на 21.11(понеделник) от 9:00 часа
Архиерейска света Литургия
в девически манастир "Въведение Богородично", гр. Калофер

Поклонническо пътуване на учители по религия до манастирите край Велико Търново

DSC00237       На 30 октомври 18 преподаватели по православие от Пловдивска епархия се отправиха на тридневно поклонническо пътуване в Северна България. Те посетиха някои от най-известните и забележителни църкви и манастири край Велико Търново. Пътуването бе организирано по инициатива на Културно-просветния отдел на Пловдивската митрополия и се осъществи с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.


    Преди тръгването свещеноиконом Еленко Йосифов отслужи молебен в митрополитския храм “Св. вмчца Марина”. Първото място, което учителите по религия посетиха, беше Килифаревския манастир “Рождество Богородично” – един от най-големите  културно-просветни центрове у нас по времето на Втората българска държава. Основаването на манастира се свърза със св.Теодосий Търновски, който търсил усамотено място като последовател на св. Григорий Синаит. Скоро светата обител се разраснала и с грижите на цар Иван Александър били построени много нови сгради. Там се превеждали богослужебни книги, жития на светци, хроники и сборници. Славата на манастира надхърлила пределите на България и неговите преводи стигнали до Сърбия и Русия. В края на живота на св.Теодосий там имало 460 монаси, сред които бил и бъдещият патриарх Евтимий. Както почти всички други манастири, и Килифаревският бил разграбен и опожарен от турските нашественици и запустял за близо три века и половина. Днешният манастир започнал започнал да се възобновява в началото на ХVІІ в, когато била построен храмът “Рождество Богородично”. 

Учителите по религия присъстваха на вечернята и се поклониха на светините в прекрасната църква “Св. Димитър”, построена от майстор Кольо Фичето през 1840 г.


14925428 980793952066514 4114790894671847353 n   На следващия ден поклонниците от Пловдивска епархия влязоха със смирение и благововение в митрополитският храм “Рождество Богородично” във Велико Търново, издигнат на мястото на катедралата, разрушена при земетресението от 1913 г. и свързана с много значими събития от българската история. Учителите видяха стенописите от средата на ХХ в., изобразяващи покръстването на българите, изпращането на патриарх Евтимий на заточение и образите на светите братя Кирил и Методий и техните ученици.  


   Пътуването на преподавателите по религия продължи в Арбанаси, където имаха радостта да видят нови прекрасни църкви и манастирите “Св. Николай Чудотворец”  и “Света Богородица”, известни и със своите чудотворни икони с образа на Божията майка – Пресвета Богородица.  Предание гласи, че при опожаряването на манастирите  от турците, монашеското братството малко преди да бъде погубено от безбожните нашественици, заровило икона на Св. Богородица в пясък. Тя е открита много години по-късно от млад момък, който чул стонове и ридание из под земята близо до руините на опожарения храм. Момчето извикало други християни и открили иконата, която нарекли “Плачещата”, както е известна и до днес. Все повече хора от цяла България се стичат да се поклонят на образа на великата Закрилница и попросят от нея  духовно и физическо спасение и изцеление, както направиха и поклонниците от Пловдивска епархия. В манастира “Св. Николай Чудотворец” те се докоснаха и чудотворната икона на св. Никола, също известна със изцеление на всякакви недъзи по благодатното небесно застъпничество на Св. Николай Чудотворец. 


DSC00203   Преподавателите по религия имаха духовната радост в този ден да видят и Лясковския манастир “Св. св. Петър и Павел”, известен още от времето на братята Асен и Петър – първите български царе от династията на Асеневци. Разположена на високо плато недалеч от Велико Търново и Лясковец, светата обител е в била в центъра на средновековна българска крепост, в която е протекла подготовката за въстанието на Асен и Петър. За съжаление тя също е разграбена и изгорена след 1396 г., когато България пада под османско владичество. Легенда разказва, че някой си богат българин Боян построил отново манастира и избягал във Влашко. Гръцки владика обаче изгонил българските монаси, забранил проповедите на български, а богослуженията се извършвали на гръцки език. Минало много време, преди българските монаси да се завърнат там. Многократно пален и опустошаван, манастирът е въздигнат отново през 1662 г. и получил скъп дар от руския император Петър Велики - позлатено Евангелие. Тук многократно и тайно е била преписвана “История славяноболгарская”, а вратите на светата обител са били отворени за Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Георги Раковски и много други  български просветители и будители, но и за бунтовници, организатори на въстания  и борци за нашето освобождение. След като извоюваме църковната си независимост, в светата обител митрополит Иларион Макариополски създава първото духовно училище у нас през 1874 г. Семинарията съществувала до 1885 г. По времето на Стефан Стамболов тук е бил заточен и великият митрополит Климент (Васил Друмев) заради своето забележително слово на Неделя Православна през 1893 г., в което се казва: Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ!"


DSC00041   След Петропавловския манастир, както е известна още Лясковската света обител, преподавателите по религия се отправиха към друга светиня край старата българска столица – Преображенския манастир. Манастирът “Св. Преображение Господне” също е бил важно книжовно средище в миналото ни, основан още през ХІ в. като метох на Ватопедския манастир в Света Гора. Известен е с и уникалните стенописи на големия български художник и иконописец Захарий Зограф от Самоков, който се трудил над тях цели 3 години и накрая дори оставил за спомен свой автопортрет. Най-известната изобразена от него сцена е Страшният съд, на която се виждат праведниците от дясната страна на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и многобройните страшни наказания, които очакват крадците, предателите и прелюбодейците, магьосниците и други грешници. Всички поклонници, които идват в манастира, няма как да не се изумят и от чудото, станало неотдавна – огромна скала пада в манастирския двор и точно преди събори църквата, се разцепва на две части, отдалечени на сантиметри от стените на храма.


DSC00151   На третия и последен ден от това прекрасно и благодатно пътуване поклониците от Пловдивска епархия се поклониха на светите мощи и икони в прекрасния Соколски манастир “Успение Богородично”, разгледаха с интерес забележителностите на гр. Трявна и възрожденския "Етър" край Габрово.  Преди да пристигнат в Пловдив, поклониците с благоговение разгледаха и Шипченския манастир “Рождество Христово”.


   Пътуването без съмнение обогати преподавателите по религия от Пловдивска епархия. Те видяха отново не само уникалната красота на България, но и разбраха колко силна и непоколебима вяра са имали техните предци, как един беден, измъчен и поробен народ е бил готов на всички лишения, за да има своите църкви и манастири, в които да се служи и прославя Пресветата Троица и се съхрани и умножи светата православна вяра. Велико Търново и неговите околности наистина могат да се нарекат българската Света гора – никое друго място у нас не е дало толкова много на нашата история и култура, а построените 12 манастира край старата столица след възцаряването на Асеневци и общо 20 в околностите й са били и си остават неразрушима крепост и на Христовата вяра, и на българщината. Може би учителите по религия ще заведат скоро своите малки възпитаници по тези свети места, а ако не го сторят, най-малкото ще им разкажат за тях и за Божият промисъл да живеем в една от най-красивите страни на света. И разбира се – за съкровищата и чудесата на благодатната и спасителна света православна вяра. 


Богослужебна прослава на св. вмчк Мина в Пловдив

dsc 5498dsc 5593      В деня, в който честваме паметта и просим небесната закрила на св. великомъченик Мина Котуански – 11 ноември, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, отслужи архиерейска св. Литургия в храм „Св. св. апли Петър и Павел” в гр. Пловдив. В този храм има чудотворна икона на Св. Мина, както и параклис, посветен на светеца. С владиката съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом  Тодор Тодоров  - председател на храм „Св. св. апли Петър и Павел”, митрополитският протодякон Илиян Александров, митрополитският дякон Ангел Ангелов и свещеници от града. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.


      Стотици благочестиви християни  бяха изпълнили храма в този ден. В края на св. Литургия Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений  произнесе проповед за живота и безграничната вяра на великия и безстрашен Христов воин – св. вмчк Мина, в която каза още:


 „Представете си,  че някой поданик на богата и мощна държава получава прием от нейния цар. Царят милостиво го приема в своя дворец и дори  му обещава, че ще изпълни всичко онова, което попроси от него, та дори и постоянен достъп до царските му палати. Но поданикът, придружаван от бляскавата царска свита, застава пред царя и го моли за паница леща, за няколко лева или в най-добрия  - случай да му дадат от трохите.


Поданикът – това сме ние, повечето днешни православни християни, прилепнали към праха и пръста на тукашните земни блага. Царят – това е Господ Бог, а свитата – неговите ангели и светиите. Бог, Пресвета Богородица, ангелите и всички светии слушат нашите прошения и молитви, очаквайки от нас да им се помолим за нещо наистина стойностно, многоценно и непреходно. Например – да станем по-добри, да получим вечните нетленни блага на Царството Небесно. Но ние занимаваме Бога с други неща. Ние занимаваме неговите Светии единствено или предимно със земни, суетни неща – молим ги богатство, за пари, за къщи, за добре dsc 5704платена работа, за благополучие, та дори и за късмет.  Така например на днес честваният светец – св. великомъченик Мина – се молим и сещаме за него когато загубим някаква скъпа вещ, документ или пари. Споменаваме го в нашите молитви и за късмет, женитба, за семейно благополучие и здраве. Трябва да се молим на този светец, а и на всички други светци, най-напред за духовен напредъкdsc 5774, който се състои в изпълнение на Божиите заповеди и в побеждаване на греховете, на нашите греховни привички и наклонности. Нека му се молим за намиране на единствено истинската православна вяра и църква и за утвърждаването им в тях, а след това за намиране на загубените си вещи. Нека най-напред се молим на Христа Бога да ни намери, скитащи в пустинята на света, и ни върне в Своето стадо, в Своята кошара – Църквата, а сетне за всичко останало.”


        Като припомни най-важните моменти от житието на св. вмчк Мина, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений разказа и за многобройните чудеса, случили се от древността до днес на хиляди благочестиви християни с благодатната закрила и покровителство на светеца. След края светата богослужба  епископ Арсений произнесе молитва пред иконата на св. Мина.  Викарният епископ преподаде архипастирския  благослов  и поздравите на правоправящия архиерей на епархията  Негово Високопреосвещенство митрополит Николай по случай втория храмов празник.

Представи се в Господа свещеник Петър Петров

 opelo    Последованието на свещеническото опело бе извършено на 8 ноември в храм „Св.Георги” в село Чалъкови, община Раковски, с благословението на Пловдивския митрополит Николай от викарния епископ Арсений заедно със ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия и митрополитския протодякон Илиян Александров.


   Множество признателни енорияши, духовни чада на новопредставилия се отец Петър, бяха дошли, за да изпратят по пътя на вечността своя многообичан пастир и наставник във вярата.

Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений се обърна към многобройното опечалено събрание и определи кончината на енорийския свещеник като загуба на епархийската ни Църква, загуба на скъп съработник на Божията нива.

 

   Свещеник Петър Петров е роден на 21 юни  1959г.

   Ръкоположен е за дякон на 19 октомври 1998г.в храм „Св.Иван Рилски” в град Пловдив и през същата година на 26 октомври е ръкоположен за свещеник от приснопаметния пловдивски митрополит Арсений.

    Назначен е в храм ”Св.Георги” за председател на църковното настоятелство и за енорийски свещеник.


    До последния си дъх служеше ревностно като грижовен пастир за енорията си в този храм.

„Нашият скъп покойник имаше страх Господен, изпълняваше Неговите заповеди. Голяма утеха за нас и за вас, и за всички   е, че неговата хвала със спомена за неговата доброта ще пребъдва вечно”- каза в своето искрено и прочуствено  слово владиката.

     Бог да го прости!  Вечна и блажена да бъде паметта му!”