"Когато Си слязъл при смъртта, Животе безсмъртни,   тогава ада Си умъртвил с блясъка на Божеството, когато и умрелите от преизподнята Си възкресил, всички небесни сили викаха: "Жизнодавче, Христе Боже наш, слава Тебе!" 

   На Велика събота - последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден,  Светата Православна Църква отбелязва погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, и слизането на Спасителя в царството на тъмнината. Когато Господ Иисус Христос починал като човек, тялото Му било положено в гроба, а душата Му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души.  Велика събота свързан и с оплакването на Иисус Христос от Пресвета Богородица и жените-мироносици.  

  Сутринта на 7 април, Велика Събота, когато вече се усеща пасхалната радост от избавлението и Възкресението, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина" в Пловдив беше отслужена Вечерня със света Василиева Литургия. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението възглави Преосвещеният Знеполски епископ Арсений. С викарния епископ съслужиха със ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопаслт Георги Радев.

  В този благодатен ден в храма дойдоха благочестви християни, някои от които увенчаха подвига на своя пост със Светите Тайни Христови. При запяване на прокимена „Възкресни Господи” преди четенето на Светото Евангелие, тъмните великопостни одежди на духовниците, завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника и аналоите бяха заменени с пасхални като символ на триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта. След като се преоблече в пасхални одежди, епископ Арсений разпръсна цветя сред вярващите, които ги отнесоха за благословение  по домовете си. По време на богослужението викарният епископ се обърна  боголюбивия народ с пастирско слово за Христовата победа и значението на Велика Събота, в което каза:  

   „Тази събота е преблагословена. Именно в тази събота Господ осъществил целта на Своето земно битие. Той извел от ада душите и не само душите на тези, които се мъчели в ада - Той отворил за всеки изхода от ада. Както раят, така и адът започват тук, на земята. Не може човек да бъде в тук рая, изпитвайки в сърцето радост за Светия Дух, и да се окаже там в ада. Не може човек, в чиито очи свети адски пламък, този, който пребивава в ада със своя ум, със своите страсти, с начина си на живот, там да се окаже в рая.

  Господ с Кръстната жертва извежда всички от ада - и умрелите, и живите. Той на всички нас открива пътя, истината и живота. И колко важно е за нас, хората, пребиваващи още на земята, да знаем, че вратата на рая са отворени, а вратата на ада са заключени. И не са ни нужни особени сили, за да влезем през тези врата в рая, но трябва да употребим огромни сили, нарушили закона на битието, определен от Бога, да тръгнем против нравствената природа на човека, против Божия замисъл, и, със сила отворили вратата на ада, да паднем в бездната. 

  Великата и света събота ни открива тази перспектива на живота, изпълнена с огромен духовен оптимизъм. Всичко е останало назад - и страданията, и Голгота, и кръстната смърт, и даже Възкресението. Христос пребивава във вечността и от тази вечност Той на всички нас, отваряйки вратата на рая, ни предлага да влезем в живота с Него, в живота, изпълнен с добро, същото това добро, което превишава човешкото разбиране.

  Великата събота е вече предчувствие, предвкусване на Пасхалната радост. Именно затова свещенослужителите са облечени в светли одежди, именно затова вече се чете Евангелието за Възкресението на Спасителя, именно затова песнопенията, включени в богослужението, носят в себе си вестта за Възкръсналия Христос. И едновременно още не ударил часът, и, сякаш предвкусвайки в молитвата радостта на Възкресението, ние с това се подготвяме да встъпим в радостта на Пасхалната нощ.”
   
  Епископ Арсений каза още, че този ден трябва да премине не в работа в дома, а в мълчание, страх и трепет, за да не може нищо земно да ни разсее в посрещането на преславното Възкресение Христово. Архиереят благослови миряните, които си разотидоха с предчувствие за радост от Празника на празниците.