На 22 април, Трета Неделя след Пасха – на светите Мироносици, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” бе отслужена архиерейска св. Литургия. Светата богослужба възглави Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Митков - дългогодишен енорийски свещеник в храма, протойерей Димитър Димитров, митрополитският протодякон Илиян Александров, митрополитският дякон Ангел Ангелов и стажуващите дякон Ангел Данаилов и дякон Николай Ангелчев. Песнопенията изпълни смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова. 
Да възхвалят светите Мироносици и да съучастват с молитви в благодатта на светата Литургия дойдоха множество благочестиви миряни. Боголюбивият народ носеше и в Третата Неделя след Пасха дълбока, неподправена и силна радост от Христовото Възкресение. По време на богослужението Преосвещеният епископ Арсений прочете слово за празника, в което говори за житейския подвиг на Мария Магдалина, Мария Яковова, Саломия и други жени-мироносици, чиито имена не знаем, които не изоставили Господ Иисус Христос и по трудните пътища, и в Страстната седмица, и дори на Кръста, за което били удостоени да станат първите свидетели на Възкресението на Спасителя. Архиереят посочи и силната вяра и смелостта на тайните ученици Йосиф и Никодим, които се разкрили като следовници и ученици на Господа, когато се явили пред Пилат, за да измолят Тялото Христово.
„Ако почитането на светите жени-мироносици ни учи на внимателно и благодарно отношение към тези, които вършат безименен труд, ако примерът на жените-мироносици ни заставя с благодарност и уважение да се отнасяме към всеки труд, то примерът на тайните ученици ни учи да се въздържаме от осъждане. Ние понякога с лекота осъждаме хората, съдим ги за това, че ето, те не вярват в Бога, но на никому не е дадено да знае това, което става в дълбината на човешкото сърце. Възпоменавайки светите жени-мироносици, с благодарност да си спомним нашите жени-християнки, носещите невидимия, понякога външно незабелязан, но важен труд, без който никакви други трудове не могат да бъдат успешни. На нашите жени християнки ние желаем духовна твърдост, търпение, предана любов и упование в Бога. Нека споменът за жените-мироносици и за тайните ученици на Спасителя да умъдри всички нас, да ни помогне с внимание, любов и с признателност да се отнасяме към всички, които видимо и невидимо служат на Божието дело. Амин” – каза още епископ Арсений. 
В края на богослужението той преподаде светителския архипастирски благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай с всепобедния пасхален поздрав „Христос Воскресе!” Епископ Арсений честити празника и отправи поздрав до всички жени-християнки, като им благодари за вярата, надеждата и любовта към Светата Църква. По инициатива на храмовото духовенство и църковните настоятели на всички жени, присъствали на светата Литургия, бе подарена по една красива роза като израз на признателност за техния собствен житейски подвиг.
„В тези благодатни дни светата Църква възвестява на целия свят, че Христос възкръсна от мъртвите и със смъртта Си победи смъртта. И ние като синове Божии, които живеем и носим в сърцата си Христос, носим така също и вярата във Възкресението и в безсмъртието, носим и надеждата, че по великата Божия милост Господ ще прости сторените ни и разкаяни грехове и ние като Него ще победим смъртта и ще станем наследници на Царството Божие. Моля Всеподателя Бога да ни даде същата онази непоколебима вяра, която носеха жените мироносици; да ни даде същото усърдие по пътя към Него, каквото проявиха те, отивайки да помажат тялото Му; да преизпълни Бог сърцата ни с оная любов, която те имаха към своя Учител и да не се страхуваме от смъртта. Защото тя е страшна, когато е непобедима. Но Христос я победи и обезсили и на вярващите в Него даде същата власт над нея – властта на Възкресението. „Де ти е, смърте, жилото?“ - къде ти е, смърте, силата? Няма такава сила, братя и сестри, защото Христос влезе в Рая и го отвори за всички нас! Няма нищо по-велико от Възкресението Христово!“ – каза още епископ Яков, който преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай на председателя на храма и всички жители на селото.
„Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали” (Йн. 20:29)
В първата неделя след 
„Човешкото говорело в апостолите и те се страхували да не ги сполети участта на техния Учител и затова стоели заключени. Човешкото проговорило и у св. ап. Тома и макар че пребивавал с Христос, макар че станал свидетел на възкресението на Лазар, на чудото в Кана Галилейска, той поискал да се убеди. И когато сложил пръста и ръката си в раните Господни, той повярвал не в Христос, а в Неговото възкресение. В Христос, в очаквания Месия той вярвал от дъното на душата си. Но неговото изпитване е още по-убедително свидетелство за изпълването на старозаветните пророчества - че Христовото тяло е било на кръста, че ребрата Му са били прободени, че след тридневното пребиваване в гроба е възкръснал и победил смъртта чрез смъртта. Господ не отказал това свидетелство на своя ученик, но нарекъл „блажени“ не тези, които като него видяха, а онези, които без да са видели Христа и Неговите рани, са повярвали в Него. Това сме всички ние, православните християни, които не сме били свидетели на събитията, не сме видели Бога с телесните си очи, не сме сложили пръста си в раните Му, а четем Евангелието и основаваме вярата си на него, виждайки с духовните си очи и усещайки невидимия Бог със сърцето си.