В чест на един от най-големите християнски празници - Светата Петдесетница, когато Господ Иисус Христос основава Църквата Си на земята чрез изпращането на Светия Дух върху светите апостоли, в Пловдив бяха отслужени празнични архиерейски богослужения.
На 26 май, в навечерието на празника, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Празнична вечерня с петохлебие в храм „Св. Троица” в район „Южен” в Пловдив. С архиерея съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев, предстоятел на храма, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, храмовото духовенство, свещеници от града и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Молитвено участие взе Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. В края на богослужението митрополит Николай раздаде петохлебието и благослови присъстващите боголюбиви миряни. 
На 27 май, Петдесетница, когато вярващите празнуват рождения ден на Христовата Църква, дарена в този ден с Божествената благодат на Светия Дух, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. Троица” в Пловдив. С владиката съслужиха Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев, предстоятел на храма, свещеноиконом Виктор Христев, храмовото духовенство и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
Стотици боголюбиви миряни присъстваха на богослужението, сред които бе и кметът на район „Южен” г-н Борислав Инчев, дошли с голяма духовна радост в храма, за да отправят молитви към Всеподателя Бога и да благодарят за идването на Утешителя, Духът на истината. С едно и сърце и уста те изповядаха спасителната Христова вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва, а някои пристъпиха към Свето Причастие, след като се бяха подготвили с пост, молитва и изповед. 
Веднага след края на светата Литургия започна и вечерното богослужение. По време на Великия прокимен "Кой Бог е велик като нашия Бог?” Високопреосвещеният митрополит Николай разхвърля орехови листа сред изпълнения до краен предел храм – символ на огнените езици, които се спуснали над главите на апостолите, и на христинските добродетели, с които Светият Дух украсява душите на вярващите. Богомолният народ с радост протегна ръце към тях, за да ги отнесе по домовете си за благословение.
След това бяха прочетени трите коленопреколонни молитви, написани в дълбока древност от св. Василий Велики именно за този празник. Те бяха прочетени от Негово Вископреосвещенство митрополит Николай, Преосвещеният Знеполски епископ Арсений и ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, коленичили пред олтарните двери. Първата молитва е отправена към Бог Отец: да прости всички грехове на младостта в нашето незнание; да не ни изостави в старостта ни и да посети сърцата ни с благодат и ги утвърди в светите Свои закони; да ни събере в небесната Църква. Втората молитва е към Бог Син: да ни подаде дух на премъдрост, разум и страх Божий за достойни молитви към Него и за полезно за нас наставление в живота. Третата молитва отново моли Сина Божий да упокои всички починали с надежда за тяхното възкресение и да отслаби мярката на тяхното осъждане, а нас живите да благослови.
С вдъхновеното си, пространно и искрено слово в края на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай още повече въздигна молитвеното и благодарствено настроение на богомолния народ. Владиката описа живописно случилото се в Йерусалимската горница, когато Христовите ученици, над които се спуснали огнени езици, паднали уплашени, за да се изправят като безстрашни Христови апостоли. 
„В този ден, когато множество народ се събрал в Йерусалим, те вече не се страхували. Започнали безстрашно да възвестяват Божието слово. Забаравено било всичко – и страха, и немощта. Освен това – такава сила бликнала от техните думи, че хиляди хора повярвали в това свидетелство. Тази сила отишла далеч. Техният глас стигна до краищата на вселената. Тази сила, възлюбени, стигна толкова далеч, че дойде до нас. Наистина, ако тогава не бил изпратен Дух Божий, изхождащ от Отца, ако Той не бил изпратен в онзи ден в онази стая, в която се събрали учениците, то не биха ни донесли словото Божие. Ние бихме били в тъмнина.
Но с нас става същото. Нали ние сме същите слаби и грешни хора? Може би много по-грешни, отколкото апостолите в началото. Когато се обръщаме към Христа, търсим преди всичко покой за душата си, храна за разума си, увереност за живота си - както търсили и апостолите. Но Господ не ги укорил. Господ не ги отхвърлил. Той и нас не отхвърля, макар че сме изпълнени със себелюбие, защото очаква от нас обръщането на сърцата ни.
До Петдесетница, до слизането на Светия Дух, апостолите били само потенциални ученици Христови. А после станали апостоли. Ние с вас засега само можем да станем ученици Христови, можем само да станем християни, повече приличаме на учениците до Възкресението. Но Господ ни изпраща Своя Дух и ако поискаме да Го приемем, ще видим какви сме били по-рано и какво сме вършили в живота си. Тогава сърцата ни трябва да се преобразят, в тях трябва да стане преврат. Трябва да оставим духовния сън. Духът Божий се докосва до нас, но ние като че ли не чувстваме това. Дебелите стени на нашия дом не пропускат тази Божествена светлина. Дебелите стени на нашите сърца, чиито двери като че ли са заключени, не пропускат лъчите на благодатта. И ние кретаме както по-рано, като че ли Духът Божий не ни е докоснал и влечем в Царството Божие и върволицата на греховете си, цялата купчина на страстите си, теглим каруцата на немощите си и нищо в нас не е такова, като да е родено от Духа Божий. 
Ето как трябва да проверяваме себе си – в нас ли е този Дух? Ако в нас го няма, ние не сме истински християни. Апостол Павел разказва как отивал в общините на вярващите и питал: „Вие знаете ли какво е Духът Божий?” Те отговаряли: „Не знаем, не сме и слушали”. А ние с вас можем да кажем, че сме слушали, но не знаем. Чели сме, но пак не знаем. Може би с ума си знаем, но на практика – това не ни е докоснало, защото ние самите не сме го искали. Трябва да направим крачка напред и тогава Господ ще ни каже това, което казал на учениците Си, както чухте днес в Светото Евангелие: „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Йоан 20:21). Пращам всички вас, всички вярващи, пращам 12, пращам 70 ученици, пращам 500, хиляди, милиони, и всички. Аз ви пращам да свидетелствате за Моята правда пред целия свят, защото Аз искам всички човеци да се спасят.”
И ние ще кажем: „Господи, как можеш да ни пращаш, годни ли сме да свидетелстваме пред Тебе, нали можем само да позорим Твоето учение и името „християнин?” Но Господ ще ни каже: „Да, Аз знам и виждам това, но Ви пращам, за да не мислите, че всичко се извършва с вашата, човешката сила. Чрез немощните и оскъдни съсъди, чрез вашето недостойнство ще се прояви Божието всемогъщество, ще се прояви Божият Дух. Бъдете готови да Го приемете непрестанно, денем и нощем се старайте да очиствате сърцата си, защото те трябва да бъдат храмове на Духа. Трябва да украсим и сърцата си, за да влезе в тях огъня на Божествения Дух. Ако не бъде готов храмът – в сърцето и душата – няма да дойде Господ. Ако Той не дойде, нашият дом ще остане пуст. Затова в деня на светата Петдесетница нека кажем : „Душе Свети, ела и се всели в нас, ела в нас!”
Митрополит Николай поздрави отечески и вседушевно всички с великия празник на Христовата Църква и нейния рожден ден.
„На този ден се основа Христовата Църква. И нашата малка, изстрадала, измъчена, родна Българска православна църква е също част от онази, голямата Църква, над която в Йерусалимската горница снизходи над човечеството Божествената благодат на Светия Дух”- добави владиката и благопожела Светият Дух да ни изпълни с благодат и сила, та да изживеем дните и годините на нашия земен живот угодно Богу и спасително за нас. 
Многолетствие провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров.
След края на богослужението празникът продължи в двора на храм „Св. Троица”, където фолклорна формация „Ентноритъм” поздрави всички с прекрасни изпълнения на народни песни и танци.
„Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий...“
По време на богослужението беше прочетено 
На 25 май, петък, инж. Иванка Киркова, началник на РУО – Пловдив, награди 23-ма педагогически специалисти и директори на образователни институции от област Пловдив. На церемонията по награждаването почетен гост бе и Знеполски епископ Арсений, който поздрави носителите на годишните награди на РУО и всички дейци на културата и образованието. 
Годишните награди на РУО – Пловдив се дават за висок професионализъм и всеотдайност в педагогическата дейност, за постигнати значими резултати в образователно-възпитателния процес. Те са признание и оценка на значимостта на учителския труд.
На 24 май – Денят на Българската просвета и култура и на славянската писменост - с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, свещеноиконом Виктор Христев, свещеник Иван Братоев, предстоятел на храма, храмовото духовенство, свещеник Георги Димитров – ефимерий на Кукленската света обител и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай взе молитвено участие. 
В края на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към хилядното множество с вдъхновено поздравително слово. 
„Чрез всички вас, пастири, учители народни, настоящи и бъдещи възрожденци на България, да пребъде вовеки делото на светите равноапостолни братя Кирил и Методий за слава на Бога и за доброто на скъпото ни Отечество и благочестивия православен български народ. На многая и благая лета! Амин!” – завърши владиката и благослови всички по време на многолетствието, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров. 