В първата неделя след Неделя на Всички светии Българската православна църква отправя сърдечна молитва към всички български светци за благодатна помощ и закрила. Прославяме и възнасяме молитви към тези, които са просияли от нашия род през вековете и предстоят пред Божия престол.
На 10 юни, Втора Неделя след Петдесетница – на Всички български светии, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений отслужи архиерейска св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеник Димитър Димитров, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Песнопенията изпълни смесеният хор при храма с диригент Росица Димова. 
На този значим празник, установен с решение на Светия Синод на БПЦ през 1954 г., митрополитският храм се изпълни с благочестив народ, дошъл да прослави Бога и се обърне с молитва към нашите родни, български светии - светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици. Ние знаем имената на малцина, само Всеподателят Бог знае колко са те, защото неизброимо е числото на българите, увенчали се с мъченически венец през вековете на страшното чуждо владичество, както и на просиялите след добродетелен, чист и праведен живот в хилядолетната ни история.
По време на свещеническото причащение епископ Арсений се обърна към всички с вдъхновено и поучително пастирско слово, в което се спря на твърдата и непоколебима вяра на предците ни. В началото викарният епископ разтълкува прочетеното литургийно Евангелие - повествованието за галилейските рибари, които оставили всичко, за да станат Христови ученици и апостоли.
„Това е велик подвиг. Това е подвиг, който не се вмества в границите на грехопадналия човешки разум – продължи епископ Арсений. - Да оставиш всичко в момент, когато можеш да придобиеш много пари и да станеш богат, за да тръгнеш след един почти неизвестен проповедник – това е против всякаква логика на практичния човешки ум. Но това, което не може да разбере умът, това, което той не може да схване и проумее, го разбира, схваща и проумява сърцето. Сърцето, в което живеел Божият Дух, подсказало на мъжете галилейци, на тези рибари, че Този, Който ги призовава да станат Негови ученици и апостоли, не бил обикновен човек. Те разбрали, че това е Синът Божий, Царят на вселената, Спасителят на света. И тръгнали след Него.
Тази евангелска история се е повтаряла и се повтаря в света хиляди пъти. Тя се повтаря и в нашата отечествена история – в подвига на нашите родни български светии, чиято памет празнуваме днес. Когато закрилникът на нашия народ св. Иван Рилски осиротял, той раздал цялото си наследство на бедните и отишъл в манастир, посвещавайки целия си живот на Христа. Христос обещал на Симон-Петър и Андрей и на Зеведеевите синове Яков и Йоан, че ако тръгнат след Него, ще ги направи ловци на човеци, т.е. ловци на човешки души, спечелени за Христа. Същото сторил и по отношение на св. Иван Рилски, защото стотици христолюбци последвали блажения наш отец в пустинята още по време на земния му път. От живота на светите апостоли ние виждаме, че те не само презрели всичко земно заради Христа, но и отдали живота си за Него. Така и хилядите български мъченици също отдали живота си за Христа. Когато родителите и сестрите на св. Злата Мъгленска я уговаряли да приеме мохамеданската вяра, тя казала, че „оттук насетне вие не сте мои родители и сестри, а мои родители са Господ Иисус Христос, Света Богородица, мои сестри и братя са всички мъченици и светии”. Въпреки увещанията на своите сестри и родители, св. Злата не се отказала и не се отрекла от Христа и озверелите турци я обесили на една дива круша, а след това няразали тялото й на късове. 
Много са примерите от житията на българските светии как те последвали и отдали живота си за Христа. Ние виждаме и житието на Баташките мъченици, напоено със страшни страдания за Христа. Спомняме си за дивните свещеници, които служели в баташката църква „Св. Неделя” – свещеномъчениците отец Петър и отец Нейчо. Задали иноверците на отец Петър въпрос: „Ще ли се, папас, потурчиш?” Отговор не последвал и му отрязали главата. Но по-страшно било мъчението на отец Нейчо – пред очите му изклали една по една седемте му дъщери, но не се отрекъл от Христа. След това отрязали ръцете му, краката му, изболи очите му и отрязали езика му, но оттам вече кръв не потекла, защото той бил вече починал, свидетелства житиеписецът.
Тук си спомняме и думите на древния химнослов, който влага в техните уста словата: „Как да Те възхваля, Господи, когато отрязаха езика ми? Как да се осеня с Твоето кръстно знамение, когато отсякоха ръката ми, как да погледна към висината на Твоята слава, когато избодоха очите. В Твоя Дух предавам душата си.” Това свидетелства за непоколебимата и твърда изповедническа вяра на нашите прадеди, на всички онези небожители, които са просияли в святост в нашето Отечество.
Ние, българите, не умеем да пазим светлата памет на родните светци и новомъченици, а те са нашето най-голямо национално богатство. Напразно шумни и кресливи медийни кампании устройват публични допитвания кои са най-великите българи. Но това не са пошли певци или шоумени, нито спортисти или политици със съмнителен морал. Това са нашите родни светци, които не се нуждаят от нашата похвала, но със сигурност ние се нуждаем от тяхното молитвено застъпничество пред Бога, защото – обезверяващи и обезродяващи се с всеки изминал ден, ние погиваме.
Ако погледнем реално ще видим, че България сега е един прикован към болничен одър смъртник. И ако не изровим от бунището на предателската ни забрава драгоценния бисер на родната святост, осиромашали, голи и боси духом, ще станем роби на чужди неправославни и нехристиянски цивилизации и култури. Ако не престанем да продаваме православната си вяра и българска свяст – кога за тридесет сребърника, кога за паница леща – то ние ще погинем и физически, и духовно. Спомняме си, че в навечерието на турското иго, България е изправена пред най-сериозното изпитание от своето съществуване. Тогава тя оцелява, защото има св. патриарх Евтимий, който я предава на Светата Троица. Но днес ние сме пред по-голямо изпитание, защото чезне не държавата ни, а чезне вярата и народността ни. И когато празнуваме Неделята на всички български светии, просияли на нашата земя, ние трябва да въззовем към Бога: „Боже, пази България!” Заради молитвите на всички български светии, запази страната ни християнска и православна! Амин.”
В края на богослужението епископ Арсений преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.
„Българските светци, знайни и незнайни, с делата си засвидетелстваха вярата си в Бога, отстояха дори до смърт истините на православието и с кръвта си съхраниха Светата Църква, за да я предадат на нас. И Бог ги показа като истински светилници, като чисти съсъди на Божията благодат. Няма светителски чин, в който да няма български светии – светители, преподобни, мъченици. И днес те предстоят пред Престола на Вседържителя Бога и чакат от нас само да ги призовем на помощ и веднага с готовност откликват на търсещите тяхната подкрепа. Да викаме към тях, братя и сестри, от цялото си сърце, та това българско небесно воинство да измоли от Христа спасение за нашите души.
На 3 юни, в Първата Неделя след Петдесетница - на Всички светии, когато Църквата чества и дивния Божи угодник преп. Атанасий Чудотворец, с празнична архиерейска св. Литургия бе отбелязана 180-та годишнина на храм „Св. Атанасий” в близкото до Пловдив село Дедово. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението възглави Преосвещеният Знеполски епископ Арсений. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеник Димитър Карналов, председател на храма, свещеник Величко Кънчев и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм”. 
„Бог всичко е направил премъдро, всичко е създал величествено, всичко е сътворил непостижимо. Към това няма какво да се прибави и няма какво да се отнеме, защото всичко разумно възпява славата Му, прекланя се пред величието Му. И днес, по неизказания Божи промисъл, ние сме тук, сред вас, за за отбележим богоблагословения 180-годишен юбилей от изграждането и освещаването на Дома Господен във вашето село – на храма, посветен на великия поборник за чистотата на светата Православна вяра св. Атанасий Велики, архиеп. Александрийски. Църковният празник е велик, събитието – голямо, духовното осенение – услажда, хорското вълнение – радва. Възможно ли е при такъв духовен възторг човек да не възкликне: „Слава Тебе, Боже, благодателю наш!” заради 180-те години от венеца от години на Божията милост, проявени тук, в това село, за да имате храм Божий, където преизобилно да тече благодатта на Светия Дух, да се преподават Светите Тайнства на Църквата и да се проповядва и благовести спасителното за всички човеци слово Божие.” 
„Нека Православната вяра сияе, българският народ да се обича, българското небе да е чисто, българската земя – плодородна и българската сила – непобедима! Отбелязвайки този благословен 180-годишен юбилей, ние, чедата на нашите предци, на нашите майки и бащи, да бъдем достойни техни наследници в изповеданието на светата Православна вяра, полагайки грижи с нужното благоговение към Дома Господен. Оттук човек бива представен пред Бога и оттук човек минава във вечността” – добави епископ Арсений, който преподаде архипастирския светителски поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. Духовното тържество завърши с многолетсвие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.
На 1 юни - Международния ден на детето, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений отслужи молебен за здравето, успеха, благополучието и духовно-нравственото възрастване на всички деца. Богослужението се състоя в храм „Св. св. апостоли Петър и Павел” в гр. Сопот в присъствието на деца от СУ „Иван Вазов” и детските градини „Роза”, „Слънчево детство” и „Приказен свят”, учители, преподаватели, директори на учебни заведения, родители, кметът на общината г-н Деян Дойнов, монахини от Сопотския девически манастир, г-жа Недка Чолакова, завеждаща Културно-просветния отдел на Пловдивска митрополия, и боголюбиви миряни. С Преосвещения епископ Арсений съслужи архиерейският наместник на Карловска духовна околия свещеноиконом Марко Марков. 
„За голямо съжаление в нашето съвремие ние, християните, сме изправени пред предизвикателството как възпитаме и учим нашата подрастваща младеж и нашите деца. Някои структури и институции, прикриващи се зад маската на благотворителност, се опитват да разрушат детството, да отровят децата ни и да ги убият духовно – не с оръжие и нож, а с духовна отрова, опитвайки се да натикат душата на детето в тресавището на разврата, пошлостта и безотговорността. Такива структури и институции влизат в детските градини и училищата, опитвайки се да внушат на нашата младеж правилото „всичко ми е позволено”, та да правят всичко, каквото поискат. Целта на такива организации е да внушат, че нравствените закони на обществото ни са отживелици от тъмното минало. Да се възпита детето правилно е най-голямата отговорност за всеки родител и учител.
Господ Иисус Христос, Който казва: „оставете децата да дохождат при Мене” (Лука 18:16), да бъде вашият най-верен приятел и ви пази от всяко зло, а вие да преуспявате, да бъдете послушни към своите родители, търпеливи, с отворени умове и сърца за своите преподаватели и учители, които ще ви преподадат уроци, необходими за вашия утрешен живот. На добър час! Божията благодатна помощ да ви укрепя през всички дни и години на вашето възрастване!” – благопожела епископ Арсений, който преподаде на всички отеческия и архипастирски благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай на 1 юни 201
В генералното класиране първенец стана отборът на СУ "Христо Ботев" гр. Септември, като с това си спечели място в надпреварата догодина. Само с точка по-малко на второ място се класира отборът на гр. Белово, а на трето – отново с точка разлика - този на Пазарджик. Победителят получи купата на състезанието, медал за първо място и флагче. Останалите отбори получиха флагче за второ и трето място, което да им напомня за приятните мигове, прекарани в манастира. На всеки състезател беше раздадена грамота за участие и спортен екип. 