„И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ (Лука 1:30-33)

В 25-ия ден от месец март година след година Църквата изживява това велико в историята на човечеството събитие, поставящо началото на нашето спасение – зачеването в девствената утроба на непозналата мъж Мария на Спасителя на човешкия род – Господ Иисус Христос. В този ден своя храмов празник отбеляза едноименният храм в пазарджишкото село Црънча. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия беше отслужена от неговия викарий Константийския епископ Яков. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе председателят на храма свещ. Иван Зяпков. Литургичните песнопения бяха изпълнени от монах Дамян, брат на Баткунската света обител „Св. ап. Петър и Павел“, намиращ се край съседното село Паталеница.

Множество жители на селото се стекоха в храма за да се помолят и изпросят помощта и закрилата на своята небесна Застъпница - Пресвета Богородица. Преклонили главите, коленете и сърцата си пред милосърдния и човеколюбив Бог, всички с една уста изрекоха думите на Господнята молитва, просейки да ни освободи от тежките изпитания и да ни избави от лукавия.

По време на причастния беше прочетена проповед за празника.

В края на службата епископ Яков честити празника на всички и имения ден на имениците. Архиереят каза още: „Винаги благодарим на Бога, когато по великата Негова милост отслужваме светата божествена Литургия. Но днес още по-голяма е милостта Му към нас, създадените от Него, които благодарение на нашите грехове, благодарение на нашата гордост, благодарение на отдалечаването си от Бога, стигнахме до тези дни на изпитания. Дни, когато душата ни се е свила – и то не защото Христос ще бъде разпнат на Кръста, а защото ни грози опасност. Грози ни невидим враг, който може да влезе в нас и да погуби тялото ни. И пак, въпреки това, ние проявяваме безразсъдство. Не употребяваме ума и разума си да го издигнем към Бога, да потърсим причината, заради която Бог допусна това, да потърсим и видим греховете си, да кажем: „Съгреших, Господи!“, да загърбим материалното и да се обърнем към духовното. Дори в тези дни ние не виждаме кое е ценното, гледаме външното, земното. Къде са ни земните блага и богатства? Който има пари, може ли да си купи ваксина или лекарство и да се предпази от коварната болест? Къде са сега парите, богатствата, славата? Няма ги! Има единствено и само вас - верните Божи чеда, хората, които сте открили Бога и стоите в дома Божи и благодарение на чиято молитва Господ ни опазва. Защото единственото спасение е от Бога. А Той ни казва: „където сте двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред вас!“. Като се погледнем, наистина сме малко, но днес Бог беше между нас – Той слезе и претвори хляба и виното, беше между нас, за да ни помогне и вразуми.

Години наред говорим, как човеците се изменихме, как не можем да се гледаме един другиго, как със съседите си се имаме за най-големи врагове, как, когато видим ближния си, се обръщаме на другата страна, дори не искаме да го поздравим. Всичко това беше отстъпление не само от нравите на нашите родители, деди и прадеди, беше отстъпление и от Бога. И поради тази причина Господ допусна това изпитание. Но Той казва още: „Дерзай и не бой се, Мое малко стадо…портите адови няма да надделеят!“. Няма да надделеят, защото чухме днес в евангелието с каква чистота на сърцето си Света Богородица изрече думите: „Ето рабинята Господня! Нека бъде не според моята, а според Божията воля!“. Тези дни още повече трябва да сме покорни на Бога и като нея да кажем: Ето, Господи, ние сме Твоите раби, нека бъде според Твоята воля!“.

Братя и сестри! Човечеството беше тръгнало стремглаво към погиване. Човеците изповядвахме Бога на устата си, но бяхме далече, много далече от Него с делата си. А Господ ни уверява, че по делата ни ще бъдем познати. И ето, когато дойдѐ моментът, Христос да преброи Своите ученици, днешните апостоли, вижте колко преброи! Но радвайте се и се веселете, защото сте повече от двама и трима, продължавайте усърдието в молитвата си, с още по-голяма вяра, изчиствайте сърцата си и ги изпълнете с любов, премахнете омразата, злобата, алчността! Виждате, че заради греховете в един миг всичко може да бъде унищожено. Но виждате и че в един миг, благодарение на нашата вяра, Господ ще ни избави“.

Архиереят припомни молбата на Високопреосвещения ни митрополит и призова да продължаваме да събираме молитвата си в 21.00 часа на небесата и увери, че Господ несъмнено я чува. Той припомни и това, че в тази молитва именно призоваваме да бъде не нашата, а Божията воля, затова да не бързаме да се стремим да вземем всичко в наши ръце, а да се доверим на Бога. Защото ние не знаем кое е добро и кое е пагубно за душата ни, а Бог всичко знае и когато сме Божии, Той няма да изостави никого от нас. Владиката отправи и своя призив към вярващите никога да не изпадат в отчаяние, припомняйки им думите на църковното песнопение, което всяка вечер през време на Великия пост отправяме: „С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!“. Той припомни, как всички ние сме вкусили и видели колко благ е Бог, усетили сме Неговата безгранична любов – как се е намесвал, когато сме били в затруднение, нямали сме изход, черно е било небето над нас и никаква светлина не сме виждали, Той се е намесвал и е разпръсвал всичко това; как сме почувствали чистотата, силата и помощта на Света Богородица, защото няма никой от нас, на когото тя да не е помогнала в живота. Епископ Яков апелира към вярващите да преклонят смирено главите си към Света Богородица, която винаги бди над нас и над Пазарджишка духовна околия, винаги със сърцата си да викат към нея „Пресвета Богородице, спаси нас!“ и като нея с чисто сърце да изрекат: „Ето рабите Господни! Ние сме в Твоите ръце, Господи, и вярваме, че като любящ Баща никога няма да ни забравиш и никога няма да ни изоставиш! И нека бъде не нашата, а Твоята воля, Господи, защото тя е най-добра за всеки един от нас!“.

Накрая владиката призова да отдадем кесаревото кесарю и изпълняваме законите, които те ни дават, да уважаваме и се молим за лекарите, Господ да им дава сили, да ги укрепява и пази, защото те се грижат за нас с таланта, даден им от Бога, та никога да не отстъпват пред страха. Но да отдаваме и дължимото на Бога – да бъдем още по-усърдни в поста си и да усилим молитвата си.

Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите и техните домове.

Празникът завърши с многолетствие.

"Колко блага ни е дал кръстът! Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно" (из Слово за Кръста на св. Йоан Златоуст).

В 3 Неделя на Великия пост светата Православна църква издига пред очите и сърцата на своите верни чеда Честния и Животворящ Господен Кръст, та водени и укрепявани от него никой да не отпадне от пътя към светлото Христово Възкресение. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, отслужи празничната Архиерейска света Литургия в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов.

Верният Божи народ дойде в храма, призовавайки на помощ в изпитанията нашия Господ Иисус Христос, Който се разпна за нас на "Дървото на живота“, както св. Климент Охридски възпява Честния Кръст – "добра надежда на християните, поражение на бесовете, крепост за верните, надежда на отчаяните, сила на немощните, лекар и изцерител на болните". В края на Великото славословие епископ Яков, предвождан от свещоносци и благовонно кадило, изнесе за поклонение кръста, който постави в центъра на храма. Всички запяха тропара на празника "Спаси, Господи, Твоя народ и благослови Твоето наследие, като даруваш на православния български народ победа над враговете и запазваш с Кръста Си Твоето общество", при което архиереят прекади три пъти около кръста, след което му се поклони и го целуна. След него всички минаха и сведоха глави пред Честния Кръст - "велика красота и вечно оръжие".

По време на светата Литургия бяха отправени нарочните молитви и прошения към Вседържителя, щото Той "да помилва нас, грешните и недостойни Свои раби, които с нашите беззакония прогневихме Неговата благост и оскърбихме Неговото добросърдечие, да чуе от светия Свой храм нашия глас и да изцери смъртните болести, които са ни обхванали".

В края на службата епископ Яков прочете молитва за всяка просба, с която призова още веднъж благоутробния Бог да се смили и ни избави от Своето заслужено негодувание, като ни освободи от всяка беда и напаст, скръб и нужда, та да прекараме тих и богоугоден живот в благочестие и чистота.

След това архиереят честити на присъстващите празника и каза: „На Твоя Кръст се покланяме днес, Христе Боже, на който Ти беше разпънат! Кръстът, на който ни изкупи от греха! Кръстът, който освободи душите на нашите праотци Адам и Ева от ада! Кръстът, който победи смъртта! Кръстът, който и до ден днешен осенява целия свят! В древност кръстната смърт се смяташе за най-позорна, но след като на него бе разпнат Христос, от позорна смърт, се превърна в живот вечен и придоби велика слава и величие - не само на земята, но и на небесата! Неслучайно и всяко благословение се предава кръстообразно. Нека с твърда вяра да осъзнаем силата на това оръжие, което Господ даде в нашите ръце! Чрез кръста са печелени битки, обезвреждани са отрови, запазвани са домове.

Колко често ние, човеците, биваме неразумни, като не прибягваме към тази всепобедна защита. Колко често сме неразумни, когато молим Бога и искаме всичко да ни се даде така, както ние го желаем. Ние си мислим, че винаги знаем кое е добро за нас, без да си даваме сметка, че точно в този момент отнемаме властта на Бога и нарушаваме думите на Господнята молитва – нека бъде не моята, а Твоята воля! Това, братя и сестри, издава нашата гордост – че ние всичко държим в ръцете си. Но ето, виждате, че нещо съвсем малко може да ни смути, може да ни докаже, че ние не сме достигнали съвършенство, та всичко да можем да контролираме.

Господ е милостив – едни Той ще изпита дали са твърди във вярата, други ще се помъчи да вразуми, като призовава всекиго да се обърне, да се поспре малко, защото се бяхме улисали, не виждахме децата си, не виждахме домовете си, ламтяхме все повече богатства да имаме, тичахме безумно да не изпуснем кариерата си. И ето, Господ ни спря! Спря ни, защото когато човек бърза, греши. Виждаме безграничната Божия любов и милост. И когато се замислим, ще открием Божия пръст и като вярващи човеци, всички ще възпеем, ще прославим и благодарим. Тогава ще започнем да се молим и за ближния, и за болния, и за врага си, и за всички онези, които не са открили вярата си и не намират утеха, които не знаят и силата на Кръста. От нас се иска да бъдем пример, пример не на думи, а на дела, та човеците да познаят нашия Небесен Отец и да Го прославят“.

Епископ Яков призова да се молим както един за друг, така и за враговете си, та да се усили любовта в нас, да осеняваме често с кръстното знамение и себе си, да прекръстваме и храната си, да усилим поста и молитвата си, та всички тези изпитания, които са бесовско дело, да отстъпят и да ни отмине всяко зло. Той измоли милостивия Бог да запази всички от видимите и невидими врагове, да изцели болящите, да утеши скърбящите, със силата на Своя Кръст Бог да дава сила на лекарите, полицаите и на всички, които непосредствено се борят с болестта, както и на всички, които се намират в днешните трудности и изпитания.

Владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите и техните близки и от негово име помоли всички всяка вечер в 21.00 часа да събираме молитвата си на небесата, та да изпросим Божията милост и за нас, и за чедата ни, и за всички страдащи по цялата земя.

Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.

"Като се яви Създателят, ново творение показа на нас, създадените от Него. Той изникна от безсеменна утроба и я запази нетленна, каквато си беше, та виждайки чудото, да я възпеем и да викнем:… Радвай се ти, която умоляваш праведния Съдия!" (Акатист на Пресвета Богородица, Икос 7)

Обичта на благодарните сърца към Света Богородица – най-усърдната Застъпница за християнския род, събра християните в третия петък от Великия пост в Господния дом, посветен на нейното Успение. В катедралата на Пазарджик с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай неговият викарий – Константийският епископ Яков отслужи Малко повечерие с трета статия от Акатиста на Пресвета Богородица. С него съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, служащите в храма свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов.

След прочитането на определените псалми и молитвословия, беше изпят канона на света Богородица, с който боголюбците призоваха на помощ най-святата от всички светии – Божията Майка, вместила в утробата си Невместимия Бог. При запяване на кондака „Возбранной Воеводе…“ архиереят и свещениците се подредиха пред чудотворната Богородична икона в храма, където епископ Яков прочете трета статия от Акатиста на Пресвета Богородица. В края на статията всички преклониха коленете и сърцата си пред нашия Господ Иисус Христос и Неговата Пречиста Майка и владиката прочете молитви, щото Господ да отвори за всички човеколюбивото сърце на Своята благост и отстрани от нас Своето справедливо негодувание и ни избави от налегналите ни изпитания, а Пренепорочната Богоневеста да бъде както винаги наша бърза Помощница и неизменна Закрилница в нашите скърби.

След прочитане на Акатиста епископ Яков благослови принесените хлябове за благословение на верния Божи народ.

В края на богослужението бе изпят полагащият се тропар „Удивен от красотата на Твоето девство и от пресветлата Ти чистота, Гавриил викаше към Тебе, Богородице: „Каква достойна похвала да Ти принеса? Как да Те назова? Недоумявам и се ужасявам; затова както ми е повелено, Ти зова: „Радвай се, Благодатна!” и духовниците се поклониха пред иконите.

След богослужението епископ Яков се обърна към присъстващите с думи на утеха и подкрепа в тези трудни времена и каза: „“Не бой се, Мое малко стадо!...и косъм няма да падне от главата ви, без Мое знание!“ – казва нашият Спасител Господ Иисус Христос. Всички знаем какво изпитание допусна Бог за наше вразумление и наше спасение. От доста време говорим и Църквата бие тревожно камбаната, че човечеството отива към гибел. До такава степен се възгордяхме, че започнахме да говорим на фейс-езика „Не ми пука!“. Нима това не е гордост? Нима същото не изпълваше и ангела, когато искаше да вземе мястото на Бога? Нима и той не си каза: „Не ми пука от Тебе, Господи!“? И ето, виждаме, че всяка болест се изпраща за спасението на хората. Затова и в тези дни усърдно се молим Господ да ни вразуми, за да спрем да вършим тези беззакония, които ни доведоха до тук, да осмислим и видим греховността си и не да се гордеем, а от дълбочината на сърцето си да се покаем. Защото с покаянието ще дойде и изцерението. Всичко това е от бесовете! А ние знаем, че Евангелието ни учи как се гони бяс – единствено и само с пост и молитва. Нима тук не е проявена и Божията милост, че Бог допусна да ни сполетят тези изпитания точно по времето, когато постим и се молим усилено през времето на Великия пост? И ако вярата ни е силна, то през всичко ще преминем – портите адови никога няма да надделеят над Църквата! С вяра можем дори и планини да повдигаме! Наскоро си припомнихме как светият апостол с вяра ходеше дори по водата, докато в него не се промъкна съмнението.

Но Евангелието ни учи и да отдаваме кесаревото-кесарю, Божието-Богу. И ние, като добри и ревностни християни, трябва да изпълним задълженията, които имаме към държавата и светската власт. Трябва да почитаме и не трябва да подценяваме препоръките на лекарите, защото всяка власт и всеки талант е даден от Бога. Техният талант е да ни лекуват, да се грижат за телата ни, защото пък тялото ни е храм на диханието, на частицата от Бога, която всеки един от нас носи в себе си. Затова нека, както винаги, ние вярващите да покажем и на хората, и на обществото, че няма да предадем Бога, но и ще се съобразим със законите и с разпоредбите. С ограниченията, които ни са наложени, Господ ни подсказва, че трябва да се ограничим към злото, да спрем да го вършим, да го изповядваме с чисто сърце, със силна вяра.

Нека всичко това да послужи за наше вразумление, защото за вярващия човек едно такова изпитание ще послужи за спасение, за доказателство на всеки един от нас пред Лицето на Бога, че сме истински Негови ученици, че сме Неговите апостоли на земята, че сме разпространители на Неговата вяра, учение, любов. И когато се докажем, без страх, съобразявайки се с всичко, проявявайки мъдрост, то тогава наистина човеците ще видят и ще прославят Небесния ни Отец. Още повече в днешно време ние, макар и малко стадо, трябва да покажем силата на вярата ни, силата на любовта ни, силата на молитвата ни! Защото молитвата може да твори и чудеса!“.

Архиереят припомни призива на Високопреосвещения ни митрополит Николай всеки ден в 21.00 часа всички единодушно да отправяме своята молитва към Бога и прикани да не се отклоняваме от тази обща молитва, а с усърдие в домашната си църква де се обединим и покажем, че сме едно в Христос. Той помоли вярващите колкото се може по-често да прекръстват както себе си, така и храната си, защото Кръстът е нашето оръжие, което ни спасява и от беди, и от болести, и от злополуки, както с него се е обезсилвала силата на отровата и са се печелили войни. Владиката наблегна на силата на поста и молитвата и тяхното значение точно сега, когато водим невидимата борба с поднебесните духове на злобата и отчете важността на духовната храна, с която се храним в дните на поста. Епископ Яков припомни и препоръката на митрополит Николай възрастните хора да си останат в домовете и от там да се молят за всички и неговия благослов немощните да не присъстват на богослуженията, от което той като архиерей на богоспасаемата ни епархия ни освободи, а всеки от своята домашна църква да въздига сърце към Бога, усилвайки поста и молитвата си.

Накрая владиката увери, че митрополит Николай се моли за всекиго от нас и преподаде неговия архипастирски благослов над всички вярващи. Епископ Яков увери, че и самият той със своята грешна и слаба молитва често издига очи и се моли Богу да ни отмине тая чаша, завършвайки винаги с просбата да бъде Божията воля, тъй като човеците сме неразумни и невинаги просим доброто за нас, а Господ винаги знае кое е най-доброто и полезно за всеки. Той запозна присъстващите с благословената още през изминалата седмица от митрополита промяна в богослужебния график на Пазарджишка духовна околия, като всички общи богослужения извън Пазарджик са насочени към катедралата на града.

Архиереят измоли Всеподателя Бога да избави всички нас и всички онези, които в момента страдат и боледуват, от всяко зло, да ни даде ум и разум да видим греховете си, да имаме още по-голяма мъдрост да ги изповядаме и да изпълни сърцата ни с любов, която всичко побеждава. И така, с пълни с любов сърца, заедно всяка вечер с общата си молитва да бъдем един до друг и да се молим един за друг.