За да събуди душите от греховния сън, светата Православна църква е установила в първите четири дни от Великия пост да бъде прочетен на части Великият покаен канон, съставен от свети Андрей Критски. В сряда на 5-ата седмица от поста се отслужва Малко повечерие, през време на което канонът се прочита изцяло. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието в катедрален храм „Успение Богородично“ беше отслужено от неговия викарий Константийския епископ Яков. С архиерея съслужиха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в катедралата свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов.

Богобоязливите сърца на православните християни отново ги доведоха в храма, където да просят от Бога прошка за греховете и помилване от беззаконията. С цялата си душа те издигаха молитвите си към небесата, призовавайки на помощ в тези трудни времена Всемогъщия Бог, отредил покаяние за грешника и нежелаещ неговата смърт, а викащ го да се обърне и бъде жив. Духовниците поред четяха песните на канона, а всички отпяваха припевите, викайки към Твореца: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“.

В края на повечерието епископ Яков благодари на богомолците, дошли да съучастват в светата богослужба и призова човеколюбивия наш небесен Отец да чуе молитвените въздишания на призоваващите Неговото спасително име. От името на всички той изповяда, че няма грях, който да не сме сторили волно или неволно, с дума, с дело или помисъл, но изказа и твърдата ни увереност, че милостивият Бог прощава на каещите се всичко. Архиереят прикани вярващите в тишината на настъпилите дни да не се отчайваме, да не губим своята вяра, своята надежда и своята любов, а да се молим още по-усърдно и да се каем за греховете си, защото това е единственият път, по който ще спасим и телата, и душите си. Той припомни, че пред нас са светлите дни на Христовото Възкресение, когато нашият Господ ще възкръсне и със Своята смърт ще победи смъртта. Епископ Яков призова и в петък да издигнем молитвата си към нашата небесна Майка – Света Богородица, та и тя по своята безгранична майчина обич да приеме всички ни под своя покров, да ни закриля, да ни пази, да ни дава мъдрост, ум и разум, за да можем наистина да осъзнаем каква велика жертва ще принесе Господ на кръста. Владиката отчете, че сякаш досега сме посещавали Божия дом, молили сме се, постили сме, но сега, в дните, когато непрестанно чувстваме опасност за себе си, още повече се доближихме до Бога със сърцата си и още по-силно чувстваме нужда от Неговата закрила и помощ. Затова той призова да спазваме правилата, определени от държавата, но да не забравяме да отдадем дължимото на Бога - да не секва молитвата ни, да не спира покаянието ни, та живеейки по Неговите заповеди да разумеем, че на молитвата на праведниците се крепи света и благодарение на тяхната молитва всяко зло ще отстъпи. Архиереят призова докрай да останем верни Христови ученици, които ще се молят за ближните, за враговете си и за всички страдащи и боледуващи хора, които ще пеят и прославят и Възкресението на нашия Господ, и непосрамващото застъпничество на Неговата Майка.

Накрая владиката преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над свещенослужителите и енориашите на храма.

"И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове...“(Лука 1:46-48)

Тези думи на Пресвета Богородица, изречени по вдъхновение на Светия Дух след непорочното й зачатие при срещата с праведната Елисавета, се изпълняват род след род през хилядолетията до свършека на света. Тази любов на християните към Майката на Живота през 626 г. вдъхновява дякона на Константинополската патриаршия Георги Писидийски да състави последованието на нейния Акатист, който и до днес се чете на вечерните богослужения в петъците през Великия пост. В петък на четвъртата седмица от поста се чете четвъртата, последна статия на боговдъхновеното молитвено последование. В него химнографът възпява Приснодевата с думите: "Радвай се, драгоценни венецо на благочестивите народи… Радвай се ти, чрез която се издигат знамена на победи… Радвай се, изцерение на моето тяло; радвай се спасение на моята душа!".

Благочестивите християни на град Пазарджик се събраха в петъчната вечер на 27 март в катедралата на града „Успение Богородично“, за да въздигнат с надежда сърцата си към "драгоценния венец" на верните чеда на Българската православна църква, просейки от нейното всепобедно застъпничество изцерение на телата и спасение на душите. Тук, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, беше отслужено Малко повечерие с четвъртата статия на Акатиста. Богослужението беше възглавено от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в храма свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев, председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов.

Пред чудотворния образ на Божията Майка цялото църковно изпълнение с възторжени песнопения възпя нейната девствена чистота. Всички молеха Светата Дева да простре своя небесен покров над тях и техните близки и ги запази от всяко злощастие. По традиция след това епископ Яков благослови принесените хлябове, измолвайки от Бога милост и благодат за принеслите ги и техните сродници.

В края на повечерието владиката се поклони и целуна светите икони, след което се обърна към народа и благодари на Бога, че ни удостои отново да възхвалим Неговата свята Майка. Той призна, че дори и равни на морския пясък песни да принесем на Богоневестата, не можем достойно да възхвалим нейната чистота. „Но ние вярваме – завърши архиереят, - че както досега, така и до свършека на света Света Богородица няма да ни изостави. Защото нейният Син бе разпнат на Кръста заради всеки един от нас и с пролятата Си кръв ни изкупи от греховете. Благодарение на Неговата безгранична любов ние се умиваме и от делата, и от помислите си със силата на светото Причастие. То спасява не само душата, но и тялото на човека. Защото душата е диханието, излязло от Бога, живецът, който ни дава живот. Нима тази светиня може да живее в нещо нечисто? Затова и Христос се разпъна, за да можем това дихание, което носим, да живее в тялото на човека като в храм. В тяло, което не е изпълнено с грях или ако е сторило такъв, да може да се изправи пред лицето на Бога и да каже: „Господи, съгреших!“ и отново да бъде умито и да бъде достойно за диханието. Мислите ли, че Господ няма да се погрижи този храм да бъде запазен и от беди, и от неприятности. Мислите ли, че Господ ще изостави Църквата Си? Сам Той каза, че ще съгради Църквата Си върху този камък – всички вие в днешно време сте краеъгълните камъни, върху които Той съгражда Своята Църква. Това са и камъните, на които се крепи целият свят. Защото, ако затихне молитвата, светът ще бъде погубен! Тогава поднебесните ще надвият и ще унищожат всичко. Но Господ ни уверява, че никога портите адови няма да надделеят и че ние с вярата, с добродетелите си, с любовта си ще побеждаваме всичко! Нека наистина да осъзнаем жертвата, която Господ принася на кръста. Вършили сме грехове и с думи, и с дела – нека спрем! Нека спрем, защото сме се забързали стремглаво да се погубим и Господ ни спря. Спря, за да има време всеки един от нас да осъзнае кое е ценното, кое е непреходното, кое е вечното, да го потърси с молитва, с вяра и тогава ще бъдем избавени. Наскоро празнувахме и тържеството на светото Православие, когато призовахме всички Божии угодници да се застъпят за нас. След това въздигнахме и Кръста – нашето оръжие, нашата победа и с него оградихме и домовете, и телата си, и целия свят. Ето, пред нас предстоят светли празници – скоро ще викаме „Осанна!“, нека след това не викаме „Разпни Го!“. Ако се опазим, то и Господ ще ни опази. Защото Той иска всеки един от нас да се спаси и никой да не погине – това е и нашата надежда. Майката Божия също няма да ни изостави – ще ни укрепи, щото и вярата ни да се разгори, и надеждата ни да не гасне. Моля Света Богородица да пребъдва сред нас не само със своя образ, но самата тя да пребъдва във всеки дом, да го загради, да го предпази от всяка болест и опасност!“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички присъстващи.

В Синодалната палата днес се състоя среща между Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и епархийските митрополити с вицепремиера Томислав Дончев, проф. генерал Венцислав Мутафчийски и г-н Емил Велинов, директор на Дирекция по Вероизповедания при МС, по повод създалата се извънредна ситуация в страната заради пандемията от коронавирус.

По време на срещата представителите на правителството и кризисния щаб изясниха ситуацията в света и у нас към днешна дата, бяха обсъдени редица въпроси, касаещи богослужебния и молитвен живот в България, както и необходимостта от създаване на организация за посрещането на Възкресение Христово.

Св. Синод запозна представителите на кризисния щаб с предприетите досега мерки и взетите днес решения, а именно:

1. Св. Синод благославя и подкрепя напълно усилията на държавните институции, насочени към запазване на живота и здравето на българския народ.

2. Св. Синод на БПЦ-БП, в съответствие с изискванията на държавните институции, призовава вярващите християни да останат по домовете си.

3. Всички храмове в диоцеза на БПЦ-БП остават отворени и в тях ще се извършват определените за св. Четиридесетница богослужения и молитвени последования.

4. Чинът на преподаване на св. Причастие остава непроменен. Свещенослужителите се задължават с особено внимание да преподават св. Причастие само на тези православни християни, които са се изповядали при тях и ги познават лично.

5. Болни, които не могат да посетят храма, при желание за св. Причастие да бъдат причастявани със запасни св. Дарове, като за това се вземат съответните мерки от свещенослужителите, каквато е установената практика в Църквата.

6. Да се използват дезинфектанти и да се поддържа лична хигиена, подовете на храмовете да се почистват периодично със съответните препарати, иконите да се забърсват, килими, пътеки и др. да бъдат отстранени от интериора на храмовете за по-лесна дезинфекция, местата за сядане да се дезинфекцират на няколко часа. Да се поставят напоени с дезинфектант стелки на входовете на храмовете, които да се поддържат влажни през цялото работно време.

7. Църковнослужителите да използват лични предпазни средства (маски, ръкавици и дезинфектанти).

8. Миряните, посещаващи храма, да ползват предпазни маски, както и да спазват регламентираното разстояние.

9. Свещениците, които имат и най-малки признаци на здравословно неразположение, да се въздържат от богослужения, за което да уведомят епархийския си митрополит.

10. Тайнствата св. Кръщение и св. Венчание да се извършват с ограничен брой хора, при пълно спазване на изискванията.

11. Опело на покойник да се извършва на открито, на гроба на покойника, при присъствието само на най-близките.

12. Св. Синод призовава клира и богохранимото паство да усилят своя духовен подвиг в покаяние, пост, молитва, бдение, изповед и съединяване с Тялото и Кръвта Христови.

13. Св. Синод изразява благодарност и отправя молитви към всеподателя Бога за правителството, лекарите, медицинските сестри и работници, за всички останали обществени служители – полицаи, военни, служители в транспорта, магазинерите, всички, които се излагат на риск, за да може ежедневния живот да се съхрани в рамките на възможното.

В края на приема патриарх Неофит изрази своята надежда, че с Божия помощ и с общи усилия кризата ще бъде бързо преодоляна и съвсем скоро ще се завърнем към ежедневния си начин на живот в молитва към Бога в храма и с духовна радост ще посрещнем Възкресение Христово.