„Като пожела да спасиш човешкия род от робството на врага, разпятие и смърт претърпя, Господи, и погребан, в третия ден възкръсна от мъртвите. Затова Ангелът, сияещ в гроба, благовести на жените и рече: Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува“ (Акатист на Възкресение Христово, кондак 10)

В неделния ден на 19 април цялата света Църква – земна и небесна посрещна най-светлия ден в историята на творението – светлото Възкресение Христово. Тези, които вчера се разпнаха и умряха с Христа в своето покаяние, днес възкръснаха с Него в славата на Празника на празниците и принасят на Изкупителя в знак на благодарност своето най-драгоценно имане – самите себе си, сърцата и душите си.

В този Велик ден на радост и надежда с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Пасхалната света Литургия в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик беше отслужена от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев, енорийските свещеници при храма свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе монахиня Домника.

Малко преди полунощ духовниците и църковнослужителите изнесоха от светия Олтар запалени свещи и раздадоха на вярващите от Благодатния огън, който миналата година бе донесен от Йерусалим и по молитвите на Света Богородица беше запазен в катедралата през цялата година.

Всички излязоха в двора на храма, където пред иконата на Победителя на смъртта – нашия Господ Иисус Христос, епископ Яков прочете първото възкресно евангелско четиво и точно в полунощ, при празничен камбанен звън, възвести на присъстващите най-радостната от всички вест: „Христос воскресе!“. Събралото се малко Христово стадо, тези, чиито сърца пожелаха заедно в богослужбата да изживеят пасхалната радост, стоящи на нужното разстояние едни от други, отвърнаха със силно и мощно „Воистину воскресе!“. Всички заедно запяха пасхалния тропар "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот дари!".

При влизането обратно, изправен пред затворените порти на храма, епископ Яков възгласи: "Издигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата" (Пс. 23:7) и при думите "Господ на силите, Той е Цар на славата" (Пс. 23:10) блъсна и отвори портите, при което всички влязоха в кораба на спасението – светата Църква.

От солея епископ Яков прочете Патриаршеското и Синодално Пасхално послание. Преди началото на празничната света Литургия, с благословението на Пловдивския митрополит, архиереят пострига в първата степен на свещенството – тази на четец, младежа Мариян Петков, на 20 години, родом от град Карнобат. Новият църковнослужител с радост прие обязаностите на светата богослужба, които изпълняваше с усърдие и ревност.

Светата Литургия беше изпълнена с особената Пасхална радост и умиление, които неизменно съпътстват този най-велик ден в годината. По време на причастния беше прочетена проповед за Възкресението, а след призива "Със страх Божий, вяра и любов пристъпете" всички, които се бяха подготвили с многодневен пост и покаяние, пристъпиха към светите Тайни да вкусят "колко благ е Господ" и се приобщят със светите Тяло и Кръв Христови.

В края на службата владиката отново поздрави трикратно народа с пасхалния поздрав „Христос воскресе!“. Той благодари на Бога, че ни доведе до този Велик ден на победата над смъртта и вечния живот. „Радвайте се и се веселете – призова владиката, - защото не само ние, земните се радваме, но и небесната Църква заедно с нас пее и възпява Възкресението на нашия Господ Бог Иисус Христос! „Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му!“ – така днес пее Църквата. Да се разпръснат и всички поднебесни сили, които ни изправяха през тези дни на изпитания, които всячески се мъчеха да ни отдалечат от Бога, да омаловажат поста ни, да създадат съблазън, която да разколебае нашата вяра. Но ето, че дойде часът и мигът, когато всички те се разпръснаха! Моля Всеподателя Бога, да разпръсне така „яко дим“ и този вирус, който взема толкова много жертви, от който страдат толкова много човеци. Както чухте и в Синодалното послание, радостта ни не е пълна – защото ние, като истински християни, се сещаме, че и в този момент някой някъде умира, някой някъде се мъчи. Ние ще кажем „Господи, помилуй ги и им помогни!“. Но като християни трябва да се весели сърцето ни и да тържествува, защото смъртта беше победена! Ние имаме и вярата, и упованието, и надеждата – че Бог няма да изостави верния Си народ, че всяко нещо идва от Бога, че каквото и изпитание да ни е дошло, ще го срещаме така, както посрещнахме Възкресението – без колебание във вярата, с твърда и непрестанна молитва, без униние и прекомерна скръб. От какво трябва да ни е страх, щом с нас е Бог? Нека Възкресенската радост да съгрява сърцата ни, да усилва молитвата ни, надеждата ни, любовта ни! Немалко от вас чухте Бащините думи на Спасителя Христос – „Елате, седнете и вечеряйте с Мене!“. Нека всички онези, които в днешния ден се причастиха с Тялото и Кръвта на нашия Спасител, да бъдат победители до край, да бъдат твърди и непоколебими във вярата си, в добродетелите си. И онези, които по-рано през поста приеха светите Дарове, нека и те имат същата вяра и упоритост. И когато всички вървим един до друг, с общата си молитва, портите адови никога няма да ни надделеят! Не забравяйте, ликувайте – Христос воскресе!“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички боголюбиви християни.

Тържеството на всички тържества завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.

"О, велика и ужасна гледка днес се вижда! Тоз, що извор на живота е, смърт прие, като всички искаше да оживи!" (из Опело Христово).

Всяка година на вечерното богослужение на Велики петък в храмовете на светата Православна църква се отслужва последованието на Опело Христово. Събрани около светата Плащаница, символизираща положеното в гроба и покрито с погребални завивки тяло на нашия Господ Иисус Христос, вярващите отправят своите молитви към животочната Лоза, източила нам вино за спасение.

В този най-тъжен в историята на човечеството ден, когато творението вдигна ръка срещу своя Творец, с благословението на Пловдивския митрополит Николай последованието в катедралата на гр. Пазарджик беше отслужено от Константийския епископ Яков – викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик. С него съслужиха прот. Боян Кочев, енорийският свещеник от катедралата свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

В отредения момент след изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос, за да благодарят за Неговата жертва и да въздадат слава на Христовите страдания и кръстна смърт, с които Той победи смъртта. Съгласно решение на Светия Синод тази година бе нарушена благочестивата традиция за поклонение и целувание на светата Плащаница, поради което вярващите й отдаваха почит с поясен поклон. Въпреки това сърцата на всички се изпълниха с умиление и печал от затрогващите стихове на Опелото, но едновременно с това и с предпасхалната радост от Христовото Възкресение.

След Великото славословие свещениците понесоха светата Плащаница с литийно шествие около храма. Печалният звън на църковните камбани и умилителното пеене съпровождаха траурната процесия, символизираща някогашното пренасяне и полагане в нов гроб на нашия Спасител. При завръщането си в храма Плащаницата беше издигната на високо и всички присъстващи минаха под нея, прекланяйки главите и сърцата си и просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт. При пеене на възкресния тропар "Когато слезе при смъртта, Животе безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!" духовниците внесоха светата Плащаница в светия олтар и след като обиколиха три пъти светия Престол, я положиха върху него.

Накрая епископ Яков благодари на нашия Господ Иисус Христос за това, че ни доведе до тези благодатни дни, в които стоим на прага на нашето спасение, когато Господ слиза в ада, за да изведе от там душите на праведниците и чрез Своето Възкресение ни дарува вечен живот. Архиереят благодари на богомолците за тяхната молитвена подкрепа и за това, че с делата си показаха, че са ученици Христови, спазвайки с благоприличие призивите на светата Църква. Той отчете, че нашите сърца не могат да стоят далече от Бога и затова се събрахме, щото да молим нашия Господ да спаси всички и да ни избави от всяко зло. Владиката припомни, че след Своята жертва Господ ни остави и Своето Тяло и Своята Кръв, та вкусвайки, ние да можем да достигнем до Него – нашия Изкупител. „Всичко е притихнало – завърши архиереят, - защото тялото на нашия Господ лежи безжизнено! Дори небесата са притихнали, ангелското войнство е притихнало, в очакване на най-великата вест, която небесната Църква е известила на земната – че Христос е възкръснал! Че Той чрез Своята смърт победи смъртта! Нека тази вечер да си отидем в домовете, да притихнем и ние в очакване на Възкресението на нашия Спасител, да молим чрез него да се разпръснат всички поднебесни сили, да се разпръснат всички болести! И така да победим и този невидим наш враг, който се мъчи да ни отдалечи от Бога“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай и от негово име благопожела нищо да не помрачава Възкресението на нашия Спасител.

"Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се приковава Женихът църковен; с копие се пробожда Синът на Дева. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое Възкресение!" /15 антифон/

При пеенето на този антифон вечерта на Велики четвъртък става изнасянето на Христовото Разпятие. Този трепетен момент е част от последованието на 12-те евангелия, които съдържат дванадесет откъса от Новия завет, разказващи за Христовите страдания.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай неговият викарий – Константийският епископ Яков възглави богослужението в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев, служащият в храма свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

Един след друг духовниците прочитаха евангелските откъси, изобразяващи в сърцата на вярващите най-трагичните моменти от историята на човешкия род - богопредателството и Христовите страдания и кръстна смърт.

След изчитане на петото поред евангелие епископ Яков и служащите с него изнесоха в центъра на храма Христовото Разпятие и иконите на изпълнените с тъга Божия Майка и любимия Негов ученик. Всички сведоха виновни глави пред израненото заради нашите грехове тяло на безгрешния Христос и величието на Голготската Саможертва.

В края на службата епископ Яков се обърна към присъстващите и припомни, че Господ бе разпнат заради нашите грехове. Той обърна внимание на това, че благодарение на тази Христова Саможертва, ние днес очакваме Неговото Възкресение с изпълнени с печална радост сърца. Архиереят отчете, че за жалост тази година е по-тягостна от други, защото както Христос страдаше на кръста, така днес много наши братя и сестри страдат от налегналата ни болест, която е за вразумление и спасение. Владиката прикани в тази нощ, когато небето е притихнало, когато плътта на нашия Господ виси на кръста, да кажем: „Господи, чуй молитвата ни и помилвай всички онези, които страдат, които боледуват, които са в изпитания! Дай им сили, да могат да преборят това препятствие и помогни ни и разпръсни всяко зло, та да можем с мир и любов в сърцата си да пребъдем до свършека на света, прославяйки Твоето свято име!“. Епископ Яков завърши с призива в смирение да преклоним сърцата си и да сведем глави пред Разпятието и Христовата жертва и да не се помрачават сърцата и душите ни, изживявайки отново Неговото славно Възкресение.

Накрая владиката преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай над всички.