Евангелското четиво в последната неделя преди началото на Великия пост ни припомня Господните думи от проповедта на планината „ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви...“(Мат. 6:14-15). В този ден, наречен Неделя на прошката, светата Православна църква призовава своите верни чеда към прощаване прегрешенията на ближния, с които той волно или неволно ни е оскърбил, та с очистени сърца да влезем в попрището на подготовката за посрещане светлото Христово Възкресение. Тогава благочестивите християни за последен път преди Пасха ядат мляко и млечни храни.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, в съслужение с прот. Боян Кочев, енорийския свещеник в храма свещ. Димитър Попов и дякон Николай Ангелчов.
Божият народ дойде да съмолитства с духовниците и да изпроси за себе си и близките си духовни и телесни сили за предстоящото време на Великия пост - време на поглеждане в себе си и опознаване собствената си греховност, време на покаяние и откъсване от земното, време на борба против страстите и против „началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“(Еф. 6:12). Верните Христови последователи издигаха умовете и сърцата си към Спасителя и Неговата Пресвята Майка, търсейки сили и подкрепа в нелекия, но спасителен път на примирение с Бога, със собствената си съвест и с ближния.
По време на причастния беше прочетена проповед върху евангелското четиво на Неделята.
В края на литургията епископ Яков се обърна към вярващите и каза: „Днес, когато се намираме на прага на Великия пост, ние се събрахме в дома Божи, щото да молим Всеподателя Бога да излее преизобилно Своята благодат към нас и нашите близки, да ни укрепява през време на поста, да ни дава сили, за да можем не с тегоба, а с лекота да носим този малък подвиг, който да принесем на Христос; с радост да се изпълват сърцата ни и да бъдат обърнати не към земните съкровища, а да събираме небесни богатства. Защото, както чухме, че ни увери Христос, където е богатството ни, там ще бъде и сърцето ни. Нека през този пост събираме наистина само небесни съкровища, които никоя сила не може да погуби.
Братя и сестри! Нека не бъдем лицемери, постът ни да не е за пред човеците, не те да ни хвалят или ние да се хвалим, защото Небесният ни Отец вижда всичко скришно и когато устата ни изрича „Прощавам ти!“ на някой наш събрат, а сърцето ни стои далеч от тези думи, то тогава Господ вижда нашето лицемерие. Брата си можем да заблудим, но Бога – никога. И когато не сме се примирили с брата си, когато не сме се опростили, когато сме го осъдили с висока мяра, то как да застанем пред лицето на Бога и да искаме прошка за нашите съгрешения, които са много повече от прегрешенията на ближния против нас. Нека в предстоящото време се изпълваме с Христовия дух, с Христовата любов – нелицемерна, неподправена, любов, която цари между Трите Лица на Светата Троица. И ако изпълним това, то тогава Бог, като любящ Баща ще ни помилва и ще ни каже: „Ела, седни на Моята трапеза!“. А когато седнем на Господнята трапеза да вечеряме с Небесния си Отец, то ще приемем в себе си светите Дарове на Неговото пресвято Тяло и драгоценна Кръв, които той проля на Кръста за нас. Тези свети Дарове унищожават всеки наш грях, всеки помисъл, всичко онова, което е вредно не 
само за душата, но и за тялото ни. Когато това стане и православният християнин бъде допуснат на Господнята трапеза, то сърцето му винаги ще пее: „С нас е Бог, вразумете се народи и се покорете, защото с нас е Бог!“. А когато с нас е Бог, никой и нищо не може да ни надвие. Нищо земно не може да ни погуби. Нека през време на поста често се сещаме за това песнопение, което всяка вечер в храмовете ще се пее и ще видите как поднебесните сили ще отстъпят и ще бъдат победени. Нека не допускаме съмнение в нас. Да си спомним, че светият апостол с вяра тръгна по водата, но когато съмнението влезе в сърцето му, той започна да потъва. Това е нашият пост, нашият живот – имаме ли вяра, нищо не може да ни уплаши. Подложим ли на съмнение вярата си, то тогава потъваме. Кормчия на новия Ноев ковчег – светата Църква, е Сам Господ и Той ни води към спасението. Нека стоим с твърда вяра в нея, придружена с покаяние и любов към Бога и ближния, и тогава никой и нищо не може да ни навреди. Моля Христа 
да даде всичко това на всекиго от нас, да можем с твърдост във вярата, без колебание, да понесем всички изпитания, които Господ ни е подготвил, защото знаем, че и косъм няма да падне от главата ни без знанието на Бога. Нека Господ ни дава силна вяра, щото светото Причастие да служи за наше спасение; да ни дава покаяние, щото да виждаме собствените си грехове, а не тези на брата си и така заедно да вървим по пътя на спасението“.
Епископ Яков поиска прошка от всички присъстващи, ако някого с нещо е оскърбил, като увери, че в сърцето му няма нищо против никого и няма нищо какво да прощава, но ако все пак в него има нещо останало, което той да не усеща, то да бъде простено на всички.
Накрая владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай.
Празникът завърши с многолетствие.
На 1 март, Неделя Сиропустна, с благословението на Високопреосвещения митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на митрополита възглави архиерейската св. Литургия в митрополитския храм "Св. вмчца Марина" в град Пловдив.
С архиерея съслужиха: йеромонах Максим, свещеноик. Деян Стоенчев и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.
Панихида за приснопаметния Български патриарх Кирил пред бюст-паметника му в Цар-Симеоновата градина отслужи Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений с благословението на Пловдивския митрополит Николай.
духовен надзорник, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров.
На 29 февруари, когато се отбелязва в гражданския календар световния ден на хората с редки болести, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений отслужи молебен за здраве на боледуващите в митрополитския храм “Св. вмчца Марина” в град Пловдив.
редки болести и “Асоциация НАЕ”, както и представители на пациентски организации.
Светият Синод на Българската православна църква призова своите верни чеда да се съберем в 28-ия ден от месец февруари в храмовете, където да благодарим на Всеподателя Бога за великите Му благодеяния към нас. Повод за това е 150-ата годишнина от издаването на султанския ферман от султан Абдул Азис, с който през 1870 година е учредена Българската екзархия.
присъстващи и завърши: „Днес честваме 150 години независима Българска православна църква. Свидетели сме, как и в днешно време има наши братя в Христа, които са изправени пред същата дилема като нас преди 150 години – да имат своя самостоятелна православна автокефална Църква. Чухме и в Синодалното послание, че нелека е била и нашата борба за независимост, нелека е и тяхната борба в днешно време. Но нека Господ винаги милостивно да гледа и над нас, и над всички онези братя, които се стремят към самостоятелност на своята Църква. Нека Той да излива Своите благодеяния, да ни укрепява, да усилва вярата ни. Нека Христос винаги да живее между нас, да проповядваме и ние Неговата любов и Неговото учение, та като ни видят човеците, да ни познаят, че наистина сме ученици Христови. Честит празник! На многая и благя лета!“.