Новини

На 4-ти март, сряда на първата седмица от Великия пост, в храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик беше отслужено Велико повечерие с трета част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай то беше възглавено от Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит. С него съслужиха секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма иконом Петър Каръков и енорийският свещеник в него свещ. Стоян Стоянов, прот. Витан Йорданов, председател на храм „Св. арх. Михаил“ гр. Пазарджик, прот. Димитър Христев от храм „Св. Петка“ в града, служащите в катедралата на Пазарджик свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев, свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе и монахиня Домника.

Енориашите и гостите на храма с радост посрещнаха своя архиерейски наместник. Те съмолитстваха с духовниците, викайки с гласа на някогашната хананейка "Помилуй ме, Господи!", търсейки защита на душата от нападенията на страстите.

След завършване на службата епископ Яков се обърна към вярващите и благодари на Бога, че отново ни събра в дома Божи, от душа и сърце устата ни да изрекат умилителните думи: "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!". „Това са най-честите въздишки на душата ни през изминалите три дни – каза владиката. - Душа, която беше обзета от житейските грижи, която беше изоставила молитвите си и по този начин се беше отдалечила от Бога, улисана в ежедневието. Душа, която, когато морето е тихо, се оставя на течението и започва да слуша гласа на поднебесните сили и да приема оправдания за греховете, които е сторила, или затова, че не е помогнала на брата си. Затова и през тези дни се събираме и викаме, за да я събудим и тя да види сторените от нея грехове. Когато дойде трудност или изпитание, тогава се сещаме за Бога. Дори и най-големият неверник в тези мигове призовава Бога на помощ. Често и след като се излее Божията помощ над нас, ние забравяме да Му благодарим, а допускаме гордостта в нас и се хвалим, че и този път сме се преборили, забравяйки, че сме призовали на помощ великото и страшно Божие име.

Като любящ Баща в днешното евангелско четиво Господ ни увери, че каквото и да поискаме от Него, Той ще ни даде. Да използваме тези дни, когато душата ни се е пробудила от греховния сън, когато се стремим да отбягваме злото и да вършим добро, да искаме от Бога да ни дава здраве, ум и разум, да ни укрепява в пътя, който води към Него, да ни дава разсъдливост, да усили така вярата ни, че дори и когато морето е утихнало, молитвата ни да не секва – макар и кратка, да бъде непрестанна. Непрестанно да славим и хвалим Бога, да благодарим за благодеянията Му, да молим Христос да изпълни сърцата ни с любов, да ни дарува мир и ни даде всички добродетели. Дори и в немощ да не спираме молитвата, а да я казваме, ако трябва даже и насила. А ако се поддадем на бесовските внушения и спрем молитвата уж за малко, защото сме немощни, то на следващия ден по-леко ще я пропуснем и така ден след ден, докато накрая я забравим. Всички поднебесни сили днес са на земята, стремейки се точно в дните на Великите пости да ни отдалечат от Бога, та да не принесем жертвата си Нему. В дните, когато Христос ще се принесе като Агнец, ще бъде разпнат на кръста и ще пролее кръвта Си за всеки един от нас, враговете на нашето спасение искат всячески да бъдем отклонени. Да не се поддаваме – каквото и да сторим, каквито и мисли да ни нашепват бесовете, целта в тези благодатни и спасителни дни е да кажем: „Господи, като човек съгреших, Ти, като милостив Бог ми помогни!“. Целта ни е да изповядаме греховете си и да седнем на Господнята трапеза в тайнството на светото Причастие. И няма сила на земята, която да може да ни отклони от тази цел! Защото с нас е Бог! А щом с нас е Бог, то кой може да бъде против нас? Да не забравяме, че насилници грабят Царството Божие, да насилим себе си, та и ние да станем участници в него.“

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над свещенослужителите и енориашите на храма. Той отправи и своето благословение, призовавайки Бог винаги да бъде с нас, да излее Своята благодат над присъстващите, над техните домове и семейства, да простре Своята десница и ни закриля, да ни дава твърдост във вярата и упование в Него, та каквито и препятствия да достигат до нас, да ги преминаваме леко с Неговата благодатна помощ.