Новини

ДО

СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

На  26.09.2016г. Пловдивската митрополия – в диоцеза на Българската православна църква, стана официално собственик на къщата – роден дом на Екзарх Стефан в с. Широка лъка, Община Смолян.

Родният дом на третия български Екзарх беше изнесен на публична продан от съдия-изпълнител. За да предотврати възможността това, важно за историята на Църквата, а и на държавата ни, място да бъде използвано не съобразно духовната му стойност и предназначение Пловдивската митрополия взе решение да участва в публичния търг. И с Божията помощ успя да запази този имот за Българската православна църква.

Пловдивската митрополия възнамерява да превърне родния дом на Екзарх Стефан в музей на неговите живот и дело; като изказва благодарност на наследниците на Негово Блаженство, на кмета на с. Широка Лъка и на местните органи и власти в Община Смолян, които спомогнаха това благородно дело да се увенчае с успех.

За Екзарх Стефан

Роден е на 7/19 септември 1878 година в село Широка лъка. Получава начално и основно образование в родното си място (1886 – 1892), а III-ти клас продължава в село Орехово, Чепеларско (1892 – 1893). Завършва духовна семинария в Самоков като отличник и първенец на випуска (1893 – 1896). В периода 1896 – 1900 година работи като учител в близкото - до Широка Лъка село Солища.

Учи в Киевската духовна академия (1900 – 1904), която завършва със степен „кандидат на богословието“. От 1904 до 1907 г. работи като учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1907 до 1910 г. преподава в Цариградската духовна семинария. На 16/29 октомври 1910 г. е постриган в монашески чин с името Стефан, а три дни по-късно, на 19/22 октомври 1910 г. става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 8/21 септември 1911 г. йеромонах Стефан е възведен в архимандритско звание.

Сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г. През късната есен на 1913 г. архимандрит Стефан, заедно с Екзарх Йосиф I, се завръща в България и се установява в София, където вече е седалището на Екзархията.

От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрибур, Швейцария. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на „Българския съюз“, който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко чужди езика.

През 1921 г. е ръкоположен за Маркианополски епископ, а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит. В качеството си на Софийски митрополит той отслужва заупокойната молитва в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г., когато е извършен атентатът в” Света Неделя”.

На този пост служи 26 години. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия. Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства Нансеновото съдействие. Става кръстник на широколъшкото читалище „Просвета“, открито през 1934 г., което днес носи неговото име.

През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод

На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в Народна Република България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.

На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско.

Екзарх Стефан умира в Баня през 1957 г. Погребан е в главната църква на Бачковския манастир, „Успение Богородично“.

       "Кръстът е пазител на цялата вселена; Кръстът е красотата на Църквата; Кръстът е утвърждение на верните; Кръстът е слава за ангелите и рана за демоните."

В навечерието на празника Кръстовден, на 13 септември под звуците на празничните камбани , бе посрещнат епрхийският архиерей Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай.

      Множество вярващи християни дошли от Пловдивска епархия и от всички краища на страната с благоговеен трепет и благодарност пристъпваха да се поклонят на частицата от Честния и Животворящ Христов Кръст, съхранявана в манастира „Света Троица” в местността Кръстова гора.

       С литийно шествие владиката се отправи към манастирския храм, поклони се на частицата от Светия Кръст и благопожела на всички присъстващи леко и душеспасително поклонение.

Празничната вечерня с петохлебие по повод празника възглави Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай.

Съучастие в светата богослужба взеха: Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Висарион - игумен на манастира „Света Троица”- Кръстова гора, , ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, духовните надзорници при Пловдивска митрополия ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев, митрополитският протодякон Илиян Александров, митрополитският дякон Ангел Ангелов и свещеници от епархията и страната.

     Празничните песнопения изпълни митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

В края на богослужението архиереят произнесе слово за празника и се обърна към христолюбивия народ с думите: „Да почитаме Кръста означава да вярваме, че кръстният знак - е знак на едно потресаващо, единствено по смисъл поражение, което се превръща в победа и тържество. Тайната на християнството и неговата победа е в радостната вяра, че чрез разпнатия Спасител възсия в света Божията любов, откри се Царството, над което никой няма власт. Само трябва да приемем Христа, да Го приемем с цялото си сърце, с всичката си вяра, с всичката си надежда. Иначе никакви външни победи не биха имали смисъл.”

„Спаси Господи,Твоите люде и благослови достоянието Си”- тези духовни слова прозвучаха посред нощ в манастира „Света Троица” - Кръстова гора.

   В полунощ започна празничната утреня, в края на която Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай извърши чина на изнасяне на Светия Кръст, както в древност св.Макарий, патриарх Йерусалимски, въздигна кръста на Спасителя и осени всички краища на света в четирите посоки. Множеството миряни, заедно с певците от митрополитския хор „Св.ап.Ерм”, пееха „Господи помилуй”.

    Архиерейската света Литургия бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

След възгласа: „Благословено е Царството...” на светата Божествена Литургия се почувства особено благодатният полъх на нощта, в която, като че ли всичко беше притаило дъх, миг в който цялата природа утихна.

   По време на тържественото богослужение хилядите свещи, които вярващите бяха запалили, осветяваха околността. Богомолците участваха с внимание и благоговение в светата богослужба. С едни уста и едно сърце всички заедно изповядаха „Символа на вярата” и казаха Господнята молитва „Отче наш”.

Архипастирят на Пловдивска епархия митрополит Николай поздрави поклонниците, дошли да да се докоснат до частицата от Кръста Христов, съхраняваща се в светата обител.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

      На 9 септември светата Православна Църква почита паметта на светите праведни богоотци Йоаким и Анна - родители на света Богородица.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, отслужи по този повод архиерейска света Литургия в параклиса, посветен на светите богоотци в епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита”, край Асеновград.

      Молитвено съучастие в светата богослужба взе Пловдивският митрополит Николай.

С владиката съслужиха: духовните надзорници при Пловдивска митрополия - ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев, митрополитският протодякон Илиян Александров, митрополитският дякон Ангел Ангелов и свещеници от епархията.

За поклонение беше изложена иконата на светите праведни богоотци Йоаким и Анна, с вградени частитици от светите им мощи, донесена от Негово Високопреосвещенство митрополита на Тамасу Исайя от Кипърската православна църква.

     Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. апостол Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

На светата Литургия в манастирския параклис присъстваха миряни, дошли от боголюбивата ни епархия.

По време на „Причастния канон”, Знеполският епископ Арсений прочете слово за житието на светите праведни богоотци Йоаким и Анна, което ни наставлява какви трябва да бъдем и как да се молим, за да бъде молитвата ни чута :

„Първо : трябва да се стремим да водим праведен и благочестив живот. Но ние не сме хора вечни и за това вместо праведност, нека поднесем на Бога искрено, сърдечно покаяние.Второ:светите богоотци били много щедри, милосърдни хора. За себе си изразходвали само една трета от доходите си, другата третина жертвали за храма, а последната раздавали на бедните. Ние не можем това. Оплакваме се,че сме бедни и често в недоимък. Нека обаче тогава да отделим от времето си за ходене на Църква, малко от силите си за помагане на ближния.Трето :светите Йоаким и Анна били много търпеливи. Те били изпълнени с вяра и надежда , че рано или късно Бог ще им се притече на помощ. Ние обикновенно нямаме търпение и изискваме от Господ веднага да изпълни просбата ни. Често се улавяме в лоши чувства спрямо този или онзи, спрямо своите ближни и често изпадаме в малодушие и осъждане. Затова нека се постараем да отстраним тези недъзи от себе си като вехта дрипа, като гнойна рана и зловонна нечистота, с която сме се омърсили. А недостигът на благочестиви дела, на щедрост и милосърдие, на вяра и упование, нека да ни ги допълнят Пресвета Богородица, светите праведни богоотци Йоаким и Анна, всички светии по Божието благоволение и благодат, дадени от Христа Иисуса преди вечни векове. Амин!”