Ваше Високопреосвещенство възлюблени Архипастирю на богоспасаемата ни Пловдивска епархия Владико Николай,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Ваши Високопреподобия,
Боголюбиви отци, сродници, братя и сестри!
Велик е Господ и чудни са Неговите дела, че и в днешния ден прояви Своята милост към мене грешния, и ми изпрати Своя Свят Дух, възложи върху ми архиерейското служение чрез ръковъзлагане десници на светите архиереи. Служение, изпълнено с много отговорности, служение на непрестанна молитва, непрестанно учителствуване, служение, в което трябва да положа душата си за всеки човек. Всички вие, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, познавате добре това служение и носите достойно върху плещите си.
В този скъп и вълнуващ за мен момент, преди всичко благодаря на Негово Светейшество патриарх Неофит, Първосветителя на Българската Православна Църква, за високото доверие към мен, за неговата молитвена подкрепа и благословение.
Благодаря на Високопреосвещените архиереи на родната ни Българска православна църква за решението им да ме въздигнат в епископско служение.
Благодаря и на вас, Архипастири на светата ни Църква, които възложихте ръка и изпросихте да слезе върху ми благодатта на божествения Дух, която да възпълни онова, което не ми достига.
Благодарен съм на Господ, че по великата Си милост ми изпрати духовен старец и наставник в лицето на Високопреосвещения митрополит Николай, чрез който се изпълниха думите Господни „не вие Мен избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод“ /Йоан 15:16/. Така, Ваше Високопреосвещенство, с Вашето архипастирско и отеческо благословение, съм това, което съм. Именно по Ваше благословение, владико, и по мое желание ме постригахте за монах в Баткунската света обител, под покрова и молитвеното застъпничество на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Божият промисъл се прояви чрез Вашите богомъдри и архипастирски наставления, израствайки в степените на благодатното служение като йеродякон, йеромонах, архимандрит и ето вече и като апостолски приемник по благодат - епископ.
През цялото време, владико светий, Вие бяхте Божието оръжие, моят стълб и крепило, утеха и опора, надявам се и занапред да сте моят пътеводител в отговорното служение като ваш викарен епископ и, разбира се, подпомаган и от обичния мой събрат Преосвещения епископ Арсений.
Благодаря на Бога Всевишний, че Ви имам за духовен отец и баща, и през всички дни да моето служение ще бъда всякога вам предан служител, послушник и съработник на Божия виноград.
Благодарен съм на архиерейските наместници на Пловдивска епархия, на свещенослужителите от Пазарджишка духовна околия, които ме приеха и помагаха в служението ми като архиерейски наместник.
Искам да благодаря на майка ми Димитринка и сестра ми Емилия, които непрестанно са ме подкрепяли и помагали в решенията ми. Знам, че в този момент невидимо присъства и баща ми Стоичко, на когото Господ, да прости всяко съгрешение и да му дарува вечно блаженство в Царството Небесно.
Благодарен съм на Бога, че от младини имах възможност да се уча от велики духовници, като блаженопочившите патриарх Максим, митрополит Натанаил, митрополит Геласий, които ми помогнаха да тръгна по пътя на вярата и да намеря пристана в моя живот, а именно монашеското житие и служение Богу.
Благодарен съм на духовните си чеда, че ги има, и за тяхната всеотдайна помощ.
Благодарен съм и на всички вас, които дойдохте в днешния ден да ме подкрепите молитвено и ви моля и занапред да не ме забравяте в молитвите си.
Обични в Господа владико Николай! При монашеското ми пострижение аз Ви отговорих, че никой не ме принуждава и че доброволно пристъпвам с послушание към духовния отец и светата Църква. В днешния ден на моята огнена Петдесетница, в деня, в който се заклех да пазя каноните на светата Православна църква, да опазвам чиста вярата на светите Отци, оставена ни през вековете, препотвърждавам и обета си, че ще проявявам безропотно послушание към Вас, Високопреосвещений ладико Николай, и към Светия Синод на Българската православна църква.
Епископското служение е вече върху плещите ми. Но стоейки пред Вас, със свито сърце, страх и трепет, се вглеждам вътре в мен и виждам моята греховност, но не се отчайвам. Чувам гласът Господен, Който ми казва: възложи грижите си на Бога, защото „всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ /Фил. 4:13/ и славата Му да бъде во веки веков. Амин.
Светият Синод на БПЦ – Българска Патриаршия на свое заседание от 14 декември 2016г. реши да бъде възведен в епископски сан архимандрит Яков с титлата „Константийски” и да бъде назначен за втори викарен епископ на Пловдивския митрополит.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, отслужи на 13 декември в катедралния храм „Св. Успение Богородично” в Пловдив панихида по случай 110-годишнината от блажената кончина на приснопаметния Пловдивски и Охридски митрополит Натанаил. С владиката съслужиха духовните надзорници при Пловдивска митрополия - ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев, храмовото духовенство и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
В него бяха съчетани най-високите качества на пастир, който полага душата си за овците, и горещ родолюбец. Искрен и предан служител на Бога и на светата родна Църква, живял с всички радости и неволи на народа си, той и днес остава ярък пример за всеки, който иска да живее за Църквата, за народа и Отечеството си и е готов да положи душата и живота си за тях. Делото на този велик и бележит йерарх е велико, служението – свято, чисто и боговдъхновено, духовно-жертвено за родната църква и народа. Образът на този дивен светител - митрополит Натанаил, сияе светъл и чист. Затова можем да кажем, че името и делото на Охридския и Пловдивския митрополит Натанаил са скъпо достояние на народа ни и гордост на светата родна православна църква. Бог да насърчава и укрепява всички нас за усърдно продължение на безсмъртното му дело. Вечна и блажена да пребъде паметта на великия йерарх – блаженопочиналият митрополит Натанаил. Амин”

На 12 декември, когато светата Църква чества паметта на св. Спиридон, епископ Тримитунтски, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, отслужи архиерейска св. Литургия в храм „Св. прпмчца Параскева” в Старинния град в Пловдив. Храмът е осветен тържествено на този светъл празник преди 180 години - на 12 декември 1836 г. - от приснопаметния Пловдивски митрополит Никифор. 
„Св. Спиридон бил стълб и крепило на истината и съхранил светата Православна вяра, с което сам станал пример как трябва да се пази съкровището на Православната вяра и как трябва то да се положи в основата на нашия живот, как вярата да стане норма в живота ни. Но за да се формира живота ни въз основа на вярата, братя и сестри, тази вяра трябва да бъде чиста, свята и непомътнена от човешки мъдрувания. Но възприемайки я чрез съвременния разум, през призмата на своите възгледи и убеждения, през призмата на своите знания, ние не трябва да разрушаваме вярата, привнасяйки в нея каквото и да било греховно човешко мъдруване. На всичко това ни учи св. Спиридон. И днес, отбелязвайки неговата памет, нашата молитва да бъде насочена към това той да ни помогне да изградим своя живот в съзвучие с правилата на светата Православна вяра – такава, каквато са ни преподали Светите отци, такава, каквато я е защитил св. Спиридон на Първия Вселенски събор, и такава, с каквато е живял през всички дни на своя живот този дивен чудотворец.”