Евангелско четиво (Йоан 7:37-52; 8:12)
ДУХОНОСЦИ ИЛИ ДУХОБОРЦИ
Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието,
ще потекат реки от жива вода.
Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него (Йоан 7:38-39)
Поздравявам ви, възлюбени в Христа братя и сестри, с днешния велик празник – Слизането на Светия Дух над апостолите!
Когато учениците на Господа тъгували поради предстоящата им раздяла с техния любим Учител, Той им казал в прощалната Си беседа с тях: “Сърцето ви се изпълни с тъга. Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя... А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина” (Йоан 16:6-7, 13). Господ изпълнил обещанието Си. За това свидетелства евангелист Лука: “Когато настана ден Петдесетница, те (апостолите – б.т.) всички бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий...“(Деян. 2:1-4). Кой е Светият Дух и каква промяна настъпила с Христовите ученици след приемането Му? Светият Дух е третото Лице на Светата Троица. Светият Дух е също такъв истински Бог, каквито са Отец и Син, ала не отделно Божество от Тях, а едно Божество с Тях. Той е Живототворящ Господ, Цар небесен, Утешител, Дух на истината, Който е навсякъде и изпълва всичко, Съкровище на всяко добро и благо, Подател на живота, Очистител на всяка греховна нечистота и Спасител на нашите души. Светият Дух изхожда предвечно от Отца и се изпраща на света чрез Сина, тоест чрез повярването в Иисуса Христа. След като Светият Дух слязъл над апостолите, те от немощни станаха крепки (Евр. 11:34), от прости галилейски рибари станали учители на вярата (Йоан 14:26), носители на Божествената истина и благодат (Йоан 16:13). Ала Христос обещал да даде Своя Свети Дух не само на апостолите, но и на всички, които повярват в Него. “Който вярва в Мене – благовества нашият Спасител, – из неговата утроба (разбирайте душата – б.т.), както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода (живата вода е благодатта на Светия Дух – б.т.).”Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него (Йоан 7:38-39). Това приемане на Светия Дух от повярвалите в Иисуса Христа става при Тайнството Миропомазване. Миропомазването е Тайнство, чрез което на вярващия се подават даровете на Светия Дух, които го укрепват в християнския живот и го определят като пълноправен член на Светата Православна Църква. Миропомазването е духовният паспорт на православния християнин. Сектантите нямат Миропомазване, а значи нямат и Светия Дух. Със свето миро се помазват, запечатват с даровете на Светия Дух челото – за очистване на ума и мислите; гърдите – за освещаване на сърцето и желанията; очите, ушите, ноздрите и устата – за освещаване на сетивата; ръцете и нозете – за освещаване на делата човешки. По такъв начин се освещава целият човек, става храм Божий и жилище на Светия Дух. СветиЕфрем Сирин пише: “С печата на Светия Дух се запечатват всички входове на душата ти и бесовете вече нямат достъп до нея; запечатват се също всички твои членове. Чрез Миропомазването Небесният Цар полага върху теб Своето писмо, което е Въплътеното Слово, и след това го запечатва с огън, за да не могат да го прочетат чужди и враждебни хора и духовеи да не развалят прекрасните букви. Ние ще запазим получената благодат на Светия Дух и няма да отпаднем от нея, ако добросъвестно се борим със своите страсти и особено със страстта на гордостта – поучава светител Серафим (Соболев). Заради гордостта не само благодатта се отдалечава от нас, но нещо повече –ние ставаме противници на Самия Бог. “Нека също така да се борим добросъвестно и решително със страстта на тщеславието – продължава поучението си светител Серафим. – Тази страст погубва завинаги не само грешници, но често и светци, като ги кара да мислят, че те със свои сили са у годили на Бога...” Да се противим на плътската блудна страст. Докато тя господства в нас, ще бъдем лишени от благодат и подобно на езичниците ще бъдем чужди на Бога и на всички Негови неизказани милости15.
Братя и сестри,
Ние сме или духоносци, или духоборци. Ако усилваме вярата си и свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава,(Евр. 12:1), ние сме духоносци. Ако пък следваме делата на плътта... прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади... гняв... ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки... (Гал. 19:21), тогава сме духоборци. Ако пазим неповреден печата на Светия Дух, даден ни при Миропомазването – а този печат е Православната вяра – ние сме духоносци; ако пък сме православни само по име, а на дело се увличаме от разни суеверия или сме склонни да хвалим и нашата вяра, и някоя чужда – тогава сме духоборци. Ако се каем искрено за греховете си и прощаваме на драго сърце оскърбленията, които ближният ни е нанесъл, Божият Дух живее в нас; ако пък сме твърдоглави и необрязани по сърце и души, хранейки омраза срещу себеподобния, тогава сме противници на Светия Дух (срв. Деян. 7:51). Духоносци или духоборци - това е нашият избор, желанието на нашата свободна воля: смърт или живот, светлина или тъмнина, ад или рай. И днес ние дойдохме в този свят храм на този светъл празник да изберем Живота, Светлината, духовния Рай, Който е Светият Дух. И днес ние дойдохме, за да вземем и отнесем по домовете си заедно с ореховите листа, символ на благодатния огън на Светия Дух, и Неговите дарове: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23).
Благодатта да бъде с всички вас. Амин.