Велики петък е  най-скръбният ден, в който възпоменаваме поруганието, страданията, смъртта и погребението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, приел доброволно мъченически подвиг заради всичките човешки беззакония, за да ни изкупи с кръвта Си. В този ден всички християнини ведно с цялото творение  съприживяваме страшните страдания, смъртта и погребението на Божествения Изкупител с надеждата да станем съпричастни и на Неговото славно Възкресение. 

  На Велики петък сутринта в митрополитския храм „Св.вмчца Марина” в град Пловдив бе отслужено последованието на Царските часове, следвани от Вечерня. Богослужението бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в съслужение със ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов  - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.  Молитвено участие взе Преосвещеният Знеполски епископ Арсений. Песнопенията изпълни митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопаслт Георги Радев. 

  По време на  богослужението Светата Плащаница, на която е изобразен Спасителят след свалянето Му от Кръста, беше изнесена с литиийно шествие  от св. Олтар и положена в центъра на храма за поклонение. В края на богослужението митрополит Николай се със слово обърна към опечалените миряни, някои от които бяха развълнувани до сълзи.

  „Намираме се в благодатта на най-тъжния ден – денят, в който бе извършено най-страшното злодеяние, ден в който бе изпълнена най-несправедливата присъда. Човеците, обезумяли от своя грях, приковаха на Кръста същите тия ръце, които с безгранична любов сътвориха като венец на своите творения човека, прободоха същото онова сърце, което прегърна в своята безгранична любов целия свят.

  Намираме се пред Светата Христова Плащеница. Съучастваме духовно в снемането на Христа от Кръста и полагането Му в нов гроб.  Светата Плащаница, поставена точно под централния купол на храма, пресъздава кувуклията на гроба  Господен – онова малко параклисче над самата плоча, върху която е лежало тялото на Спасителя – каза владиката, който призова верния Божи народ да се поклони с благоговение на  Христовата плащеница. - Преклонете коленете на сърцата и душите си, представете си, че целувайки светата Плащеница, вие целувате гроба Господен. Докоснете се до светата Христова Плащеница с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум, с всичките си чувства и нека това поклонение да ви бъде за здраве и за изцерение от болестите и за душевно спасение.” 

  През целия ден несекващ поток от хора  преминаваше през митрополитския храм, за да се поклони пред Христа – предал Сам Себе Си на кръстна смърт, за да ни спаси.  С цветя в ръце като на погребение на скъп близък, миряните пристъпваха с молитва към издигнатия гроб на Христовото Тяло. Освен чувството на безмерна тъга, смирение, скръб и преклонение пред Спасителя, те отнасяха в домовете си и надежда за близкото Христово Възкресение.