Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Новини

Слово в деня на св. Баташки мъченици, произнесено от Пловдивския митрополит Николай

Слово в деня на св. Баташки мъченици, произнесено от Пловдивския митрополит Николай след св. Литургия на 17.05.2014г.

Батак е българската Голгота. Нарекли сме така това малко родопско градче с ясното съзнание, че случилото се тук преди 138 години може поне малко да бъде сравнено със случилото се в Иерусалим преди близо 2000 години. Там на Голгота в Иерусалим беше принесена единствената по рода си най-чиста и свята жертва, която ни разкрива св. ап. и ев. Иоан Богослов с думите: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”/Иоан 3:16/. На иерусалимската Голгота  Единородният Син Божий се пренася Сам в жертва, „за да бъде светът спасен чрез Него”/Иоан 3:17/. Но не от земни врагове, а от изначалния противник на човешкия род – сатаната и поднебесните сили на злобата.

Преди 138години тук  в Батак бяха принесени в жертва голямата част от близо петте хиляди жители на града. Благодарната народна памет не остави без почит тези свети страдалци, дълбоко в себе си ги считаше за свети и се прекланяше пред подвига им. Години след години стотици българи, а и не само те, минаваха през Батак, прекланяха глави и полагаха венци и цветя в храма – жертвеник на голяма част от Баташките мъченици; храмът, който до скоро беше  наричан костница…

Но православният храм не може да е само костница. Той е дом Божий, дом за молитва, както го нарича Сам Нашия Господ Иисус Христос /Мат.21:13/. За молитва към Бога, Който е Бог не на мъртви, а на живи. Великата Божия милост към нас, потомците на жертвите от баташкото клане ни направи не само свидетели, но и съучастници в оживяването в святост на онези, които житейския си път в мъки свършиха, но вярата си православна опазиха. Българската Православна Църква изпълни свят и очакван от мнозина дълг, като прослави в лика на родните светии

Баташките свети мъченици. „Дойде часа да бъдат чрез Господа и в Бога прославени” /Ис.45:25/ те, и на небосклона на родната святост  блеснаха  хиляди нови звезди…

Св. Иоан Златоуст казва, че нищо не разгневява така силно бесовете, както кръвта на мъчениците. Дяволът и неговите слуги искат паметта за тази кръв, пролята за Христа да изчезне и когато това не стане, надигат страшна война срещу нея и срещу светата Църква. Срещу  помненето на мъченическия подвиг. Защото този подвиг е огън, който от малка искра  може да стане буен и силен и да се разпространи. Т.е. това е подвиг ,който може да бъде последван. А ние ,ако почитаме истински паметта на светите Баташки мъченици, трябва да направим точно това. Да сме винаги готови да последваме техния пример. „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди  душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?”/Марк. 8:36-37/…

Ще попитате какво искам да кажа. Искам да кажа това, че Светата Христова Църква канонизира за светци мъченици за вярата. Нейните светци са страдалци. Нашите светци са човеци, които са станали жертви. Забележете – не насилници, а жертви! Ние не просто не оправдаваме и не толерираме насилието. Ние не просто го отхвърляме изначално. Нещо повече – за нас най-близо до светостта са хората, които са станали жертва на насилие. Насилие, което е упражнено върху тях заради православната им вяра. От  саможертвата на Нашия Спасител и Господ Иисус Христос насам нашата вяра се крепи върху жертвата и саможертвата. В името на вярата. Ако погледнете списъка на православните светии ще видите, че освен една  част имена на велики учители и светители на Православната Църква, огромното мнозинство на светците са човеци, убити заради вярата. Ето ви едно от най-нагледните доказателства за принципа, върху който се гради православната вяра: „Да не се противопоставяш на злото с насилие. Да преодоляваш злото с любов. И в краен случай със саможертва.”

По този начин искам да отговоря на въпроса, който незнайно защо отново се постави на дневен ред, за това какво е отношението на Българската Православна църква към насилието във всичките му форми? Многократно сме го казвали, ще кажем пак. Вижте нашата история, вижте нашата агиография и сами ще си отговорите на този въпрос. Вижте къде сме се събрали и ще чуете отговора: ние отричаме насилието и почитаме жертвите му.

Забележете, братя и сестри. Светата Православна църква никога не е упражнявала насилие спрямо когото и да било заради неговата вяра, раса или убеждения. Напротив, Православната църква е била жертва. Тя непрекъснато е жертва. Дори  в днешните времена. Българската Православна църква в частност е специална жертва. От установяването на Православието по тези земи непрекъснато някой се опитва да го изтласка, да го репресира, да го натика в ъгъла, в краен случай да го осмее или поругае. Няма друга християнска държава, наричаща себе си макар и номинално такава, която да се държи по такъв небрежен, да не кажем непочтителен начин към традиционното си изповедание. Ето, за да покажем още веднъж, че сме принципни, ще ви кажа. В последните години на турското робство дори османските султани са признали, че Православната Българска църква е юридическо лице, че Православната Българска църква има правото да притежава храмове, манастири,  църковни имоти. Днешната българска държава има огромен проблем с това. Български съдилища имат проблем с това. Или по-скоро някой оказва върху тях чудовищен натиск, за да ги принуди да приемат, че е възможно друг, освен църквата, да притежава църковна или манастирска сграда, храм или манастир. Нима под „разделението между църквата и държавата“ се разбира това, че не трябва да остане Православие в тази наша нещастна страна? Е, добре, а какво ще остане? Какво точно ще остане след като Православието бъде пропъдено от тези земи? Питаме ли се? Какво точно ще бъдат българите без светото Православие? Прашинки, разпилени от вятъра. Без вяра, без род, без дом.

Искам категорично да кажа. Ние няма да вдигнем ръка срещу никого, дори и той да вдигне ръка срещу нас. Ние никога няма да оскверняваме храмове на други изповедания, дошли тук след нас. Ние никога няма да хакваме чужди сайтове. Ние никога няма да покръщаваме никого насила. Бог е любов. Любовта или я има, или я няма. Насила не става. Впрочем ние не вярваме, че което и да е друго изповедание може да изповядва, да проповядва и да прилага насилие. Истински религиозните хора никога не могат да проповядват насилие. Вярата не се налага със сила. Насилственото обръщане във вярата, включително и приемането на друга вяра по сметка, произвежда само езичници и еретици. Ние държим да останем хора, православни християни, българи. Затова, ако трябва да избираме, ще изберем да сме жертви. Ние ще изберем да бъдем  жертва. Както са избрали жителите на този град преди 138 години. За да запазят нещо много по-ценно. Нещо, заради което ние сега тук ги честваме. Чества се някой, който е отстоявал принципи. Никой не чества предателите.

Тяхното мъченичество е било кърваво. Но има и едно друго мъченичество -  безкръвното мъченичество на съвестта, която се опитва да живее по Божиите заповеди в един отхвърлящ тези заповеди свят. Мнозина се питат: как да бъда благочестив, когато около мен има толкова безчестие? Как да бъда с мирен дух, когато около мен бушуват бури от гняв и раздразнение? Как да обичам, когато плувам в океан на омраза? Как…

Светите Баташки мъченици отговарят: с вяра. С вяра в Христа Разпнатия и Възкръсналия от мъртвите. С вяра в Христа Спасителя. С вяра в Този ,за Когото положиха живота си. И Който  Сам умря за грешниците на Кръста.

Едната вяра. Чували сме този израз. В действителност тази една вяра е всичко. Тя е извора на живота, храната и одеждата на душите ни, здравето ни – телесно и духовно. Тя е песента на сърцето, радост и веселие, дори когато ни сполетят нещастия, когато се опитат да ни превземат мрачни мисли и да изпаднем в отчаяние. Тя е божествения пламък в тебе…Този пламък и сега се опитват да угасят в нашия народ. Не чрез кръв, а много по – лукаво. Чрез подмяна. Подмяна на вековечните християнски ценности, с безбожните ценности на прелъстени в умовете и сърцата си човеци.

Но ние не униваме. Имаме такъв велик сонм от свидетели и наши нови застъпници пред Бога – светите Баташки мъченици. Обръщаме се към тях с думите на боговдъхновения химнописец: „Бъдете ни нерушима стена и покров, свети Баташки новомъченици, против всички наши видими и невидими врагове и ни запазвайте от всякакви беди и болести. Прогонете от нас всички изкушения, идещи от света и от дявола…”. Помогнете ни да запазим дълговечно здрав българския корен, развели Православието като най-свято народно знаме, непоклатима надежда за спасението на нашия народ. Амин.

17.05.2014г.

Гр. Батак

24 май Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост


Негово Високопреосвещенство

†Пловдивският митрополит Николай


ще отслужи на

24 май (събота) от 09:00 часа
Архиерейска света Литургия
DSC 8907
в храм "Свв. Кирил и Методий", град Пловдив

11:00 часа Молебен и лития на площад "Централен",град Пловдив

Архиерейска света Литургия

Негово Високопреосвещенство
†Пловдивският митрополит Николай


ще отслужи на

21 май (сряда) от 09:00 часа
Архиерейска света Литургия
в храм "Свв. Константин и Елена", град Пазарджик

Празнична Вечерня

Негово Високопреосвещенство
†Пловдивският митрополит Николай


ще отслужи на

20 май (вторник) от 18:00часа
 Празнична Вечерня
e 1308067713 DSC02659
 в храм "Свв. Константин и Елена", град Пловдив

Празник на светите Баташки мъченици

DSC 3449

16 - 17 май 2014г.
град Батак,площад "Освобождение"


16 май (петък) 18:45 часа
Литийно шествие
от старинния храм "Св. Неделя"
до площад "Освобождение"

19:00 часа площад "Освобождение"

Празнична Вечерня


Празнична заря-проверка

17 май (събота) 9:30 часа
Архиерейска света Литургия

площад"Освобождение"