На 6-ти септември Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи благодарствен молебен в катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив по случай 132-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия и официалния празник на града.

     С архиерея съслужиха Преосвещеният Знеполски епископ Арсений – първи викарий на митрополита, ставрофорен свещеноиконом  Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом  Добромир Костов - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митролията, свещеноиконом Еленко Йосифов, свещеници от други пловдивски храмове и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

     На молебена присъстваха областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, кметът на града г-н Иван Тотев, председателят на общинския съвет г-жа Савина Петкова, всички районни кметове на Пловдив, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон, множество народни представители от всички партии в Народното събрание,  зам.- областният управител г-н Димитър Керин, общественици и христолюбиви миряни.

       В края на молебена Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към присъстващите с думите:

 „Да си спомним още веднъж казаното от нашия Спасител и Господ Иисус Христос, че „всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои” (Мат.12:25). И като се поучим от Неговата Божествена мъдрост, да стоим твърдо в завещаното ни от нашите достойни предци. Нека духът на единството никога да не оставя българския народ, неговата държава, неговото общество, неговата майка и кърмилница – родната Българската православна църква. Нека никога не позволяваме силите на разделението да надделеят в общественото ни съзнание, но като имаме пред очи примера на нашите достойни предшественици, извоювали в далечната 1885 г. Съединението на Източна Румелия с Княжество България, да пазим нашето народно и църковно единство, та с Божията помощ и с усилията на всеки един от нас да пребъде нашата страна и от Бога благословена България. Амин.”

      Митрополит Николай поздрави всички присъстващи със светлия празник и ги благослови. Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илииян Александров.

      На 5-ти септември в град Съединение тържествено бе отбелязана 132-та година от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Именно там на 5 септември 1885 г. е било провъзгласено за първи път Съединението на България, разкъсана злощастно на 5 части от Берлинския конгрес през 1878 г., само месеци след Освобождението ни от турско робство.

      В навечерието на празника с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, отслужи молебен в храм „Св. Атанасий” в град Съединение. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеник Наско Атанасов – председател на храма, храмовото духовенство, свещеници от епархията и митрополитският дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм" с диригент протопсалт Георги Радев.

  На богослужението присъстваха председателят на Народното събрание г-н Димитър Главчев, зам.- областният управител на Пловдив г-жа Евелина Апостолова, кметът на  гр. Съединение г-н Атанас Балкански, народни представители, общественици, представители на държавността и христолюбиви миряни. Към всички тях се обърна Преосвещеният епископ Арсений в края на богослужението:

„България я има и днес ние трябва свято да пазим нашето национално самосъзнание и светата православна вяра. Това ни прави силни. Не безличен и покорен народ, сляпо подражаващ на всичко, което лукавия дух на днешното време предлага, народ, предал националните си ценности, език и вяра в името на едно изкуствено материално благоденствие, а самосъзнаваща се нация с богата история, уважаваща себе си и затова уважавана от другите. Такава са искали да бъде България дейците на Съединението. Те не са се водили от мегаломански идеи за Велика България, не са призовавали за потискане и смърт на другите етноси, а са следвали мечтата на йеродякон Игнатий – Васил Левски - България да бъде „свята и чиста” за всички, които ще живеят в нейните граници.”

      Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от  дякон Ангел Ангелов.

     След края на молебена Преосвещеният е пископ Арсений отслужи панихида в памет на жителите на Голямо Конаре – старото име на гр. Съединение, взели участие в едно от най-значимите събития в българската история. Под звуците на военен духов оркестър всички се отправиха в литийно шествие, начело на което бе знамето на Голямоконарската чета, до централния площад на града, където се състоя възстановка на историческите събития от 1885 година. Празникът завърши с тържествена заря проверка. Бяха поднесени венци в памет на българските патриоти и герои, допринесли за обединението на двете разкъсани части на Родината ни – Княжество България и Източна Румелия. Преосвещеният епископ Арсений бе сред почетните гости на тържествената церемония.