С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп, викарии на митрополита, отслужиха заупокойна молитва за упокоение на душите на падналите за вярата и Отечеството ни български воини от Парашутната дружина. В съслужение с викарните епископи бяха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм”  с диригент протопсалт Георги Радев.

     Богослужението се състоя по време на тържествената церемония  на 17 октомври на Централния площад в Пловдив, с която бе отбелязан Денят на военния парашутист и празник на 68-а бригада „Специални сили” – приемник на Парашутната дружина. На 17 октомври 1944 г. войници от дружината са спуснати над връх Страцин в Македония. Загиват 59 парашутисти, а други 151 са ранени, което е 60% от целия личен състтав, но стратегическата височина е превзета.

    На тържествената церемония пред паметника на Гюро Михайлов и неговите храбри другари присъстваха г-н Валери Симеонов, заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, вицеадмирал Емил Ефтимов, заместник-началник на отбраната, областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, кметът на града г-н Иван Тотев, старши комисар Атанас Илков, директор на Областна дирекция на МВР – Пловдив, командири на военни формирования, народни представители, кметове, представители на държавността, представителни роти от 68-а бригада „Специални сили” и техния командир бригаден генерал Явор Матееев, както и много граждани.

     В края на богослужението Преосвещеният Знеполски епископ Арсений се обърна към всички присъстващи с думите:

„С особена молитвена почит днес ние си припомняме онези доблестни воини, които достойно са изпълнили своя дълг. Много достойни воини са живели в нашата Родина и техните имена не са забравени от признателните българи. Нещо повече, техните имена свидетелстват за най-великата жертва – от  любов към Родината. Прекланяме се благоговейно пред техния подвиг. Поднесохме им свежи цветя – символ на неувахващата слава на воинската чест”.

    Епископ Арсений призова воините от 68-а бигада да се вдъхновят от примера им и същият родолюбив дух да пламенее в сърцата им.

„Българската саможертва да обединява душите ви. Българската слава да ви насърчава за изпълнение на вашия воински дълг. Днес ние възнасяме молитва Бога, та именно Бог на всяка победа и правда, Бог на силите, да ви укрепи и да бъдете храбри, непобедими и неустрашими. Бог на милостта да ви пази и закриля.”

   Многолетствие провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров, а епископ Арсений благослови строените воини от 68-а бригада  „Специални сили” и техните командири.

Храм „Св. Иван Рилски” в град Пловдив чества своя празник

и по този повод ще бъдат  отслужени архиерейски богослужения както следва:

На 18 октомври (сряда) от 18:00 часа Празнична вечерня с петохлебие.

На 19 октомври (четвъртък) от 9:00 часа Божествена света Литургия.

       Продължават честванията по повод 180-ата годишнина от построяването на катедралният храм „Успение Богородично“ в град Пазарджик, които се провеждат през цялата юбилейна година с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. По този повод на 16-и октомври се проведе научна конференция, в която взеха участие видни научни работници. Гост на конференцията беше Негово Преосвещенство Константийският епископ Яков, втори викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия.

       Първият доклад беше на тема „Църквата „Успение Богородично“ гр. Пазарджик през 17-19 век“ на краеведа, историк и общественик г-н Александър Арнаудов, почетен жител на град Пазарджик.

      След него наследникът на Ботевия приятел Киро Тулешков и Кольо Фичето проф. д-р архитект Николай Тулешков от Дружество архитектурно наследство към Съюза на архитектите в България разви пред аудиторията темата „Архитектурната история на църквата „Успение Богородично“.

      С голям интерес присъстващите проследиха лекцията на ст.н.с. д-р Елена Генова от Института за изкуствознание - БАН на тема „Катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик – изграждане и църковен интериор /иконостас и икони/“, придружена с презентация, богато илюстрована със снимков материал.

      Главният уредник в Регионалния исторически музей в Пазарджик г-жа Пенка Николова впечатли присъстващите с част от наследството, съхранявано в музея, като изнесе лекция на тема „Биография на един дамаскин“. Всички имаха възможност и на живо да се запознаят с безценния ръкопис, съдържащ църковни слова и поучения, събрани през годините от 1790 до 1874.

     Проф. чл. кореспондент на БАН Иванка Гергова запозна присъстващите с живота и делото на видния български дърворезбар от Дебърската художествена школа майстор Велян Огненов, участвал в изработването на уникалния иконостас на катедралата, намиращ се под егидата на ЮНЕСКО като обект от световното културно наследство.

      Доц. Елена Узунова от отдел "Ръкописи и старопечатни книги" в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий“ изнесе доклад на тема "Пазарджик и славянската ръкописна колекция на Националната библиотека", с който отчете приноса на предците ни за българската книжовност.

        Безспорно с най-голям интерес сред гостите се посрещна темата „Кикоската чудотворна икона на Света Богородица“, изнесена от богослова г-жа Емилия Петрунова от гр. София. Живият разказ за чудодейната сила на изписания от св. ап. и ев. Лука образ на Божията Майка и за намиращото се в катедралата едно от четирите древни негови копия удиви присъстващите и даде начало на обновяване почитта и преклонението, които заслужено са му оказвани през годините.

      След това свещ. Любомир Чавдаров, служащ в храма, и прот. Манчо Манчев, председател на храма в близкото минало, запознаха гостите с живота и делото на едни от най-ревностните Божии служители, дали живота си на Господнята нива в град Пазарджик – предишния епископ на града Дионисий Агатоникийски и архимандрит Теофилакт /хаджи поп Георги Тилев/. Двамата достойни пастири, водили Христовото стадо през едни от най-трудните години от живота на града, отново оживяха пред очите на присъстващите със своята вяра, трудолюбие и ревност за спасението душите на верния Божи народ.

       Главният експерт в Държавен архив гр. Пазарджик г-жа Искра Андонова изнесе доклад на тема „Благотворителната и просветна дейност на църква „Успение Богородично“ през 20 век в гр. Пазарджик“, с което припомни на пазарджиклии богоугодните дела на техните предци.

     Началникът на отдел „Държавен архив“ гр. Пазарджик г-жа Ненка Иванова беше изготвила доклад на тема „Новата камбанария на църква „Успение Богородично“ гр. Пазарджик“. Лекцията беше изнесена от колегата й г-жа Нонка Нейчева.

      Г-жа Пенка Николова от РИМ Пазарджик представи доклада на своя колега д-р Иван Иванов от Историческия музей Пирдоп „Двама пирдопчани – архимандрит Златан Груев Кинов и иконом Тодор Стоянов Митов начело на Татар-Пазарджишката енория през 60-70-те години на 19 в.”, с което гостите се срещнаха с още двама от своите пастири, служили Богу в катедралата.

     Накрая г-жа Катерина Тончева изнесе изготвения от нея и г-жа Наталия Петрова доклад на тема „Библиотеката на църква „Успение Богородично“ гр. Пазарджик“, с което запозна присъстващите с духовното наследство на църквата.

      Константийският епископ Яков закри конференцията, като от свое име и от името на църковните настоятели и миряните благодари на всички лектори за тяхната съпричастност и отзивчивост на поканата да участват в конференцията,  за да допринесат за достойното отбелязване на годишнината и за съхраняване на миналото и предаването му на следващите поколения. Той благопожела на пишещите днешната история на храма дълголетие и здраве, като призова над тях Божието благословение и застъпничеството на Божията Майка. Владиката подари на всички лектори икона на Света Богородица за спомен от днешния празничен ден.

     Десетки жители и гости на град Пазарджик дойдоха и с интерес слушаха изнесените доклади. Всички изпитаха духовна радост от това, че станаха съпричастни на великото минало и настояще на прекрасния пазарджишки храм.