На 30 април в град Клисура с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Белоградчишкият епископ Поликарп - първи викарий на митрополита, отслужи по случай 150-ата годишнина от Априлското въстание панихида за отдалите живота си за вярата и свободата на Отечеството ни герои. Заупокойното последование се състоя в храм „Успение Богородично”, а преди това епископ Поликарп бе посрещнат с тържествен камбанен звън и литийно шествие.
С епископа в съслужение бяха: архимандрит Евтимий - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Марко Марков - архиерейски наместник на Карловска духовна околия, енорийският свещеник Явор Станчев, свещеници от околията и митрополитският дякон Калоян Миндев.
Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм”.
На богослужението присъстваха: министърът на образованието и науката проф. Сергей Игнатов, зам.-министърът на отбраната г-н Йордан Божилов, кметът на град Клисура г-н Ботьо Киров, полк. доц. Петър Маринов - зам.-началник на Военната академия "Г. С. Раковски", подп. Иван Комитов от 61-ва Стрямска механизирана бригада, представители на българската държавност, общественици и множество боголюбиви и родолюбиви жители на Клисура, дошли да почетат паметта и се помолят за своите героични предшественици, загинали през паметната 1876 г.
Присъстващите държаха с благоговение и преклонение запалени свещи. Белоградчишкият епископ Поликарп прочете молитва за вечен и блажен покой за душите на загиналите за вярата и свободата на България. На „Вечная памят” всички наведоха с искрена почит главите си, а епископът прикади поставените на маса червено вино, коливо и пита.
В края на последованието Преосвещеният епископ Поликарп се обърна към всички със слово, в което поздрави присъстващите отечески с Празника на празниците – Възкресение Христово. Архиереят Първият викарий каза, че Клисура този малък град, но велик по дух, се е наредил сред светите места на българската памет по време на Априлската епопея от 1876 г., когато българският народ се изправя, за да засвидетелства своята жажда за свобода и своята вярност към Бога и отечеството. Той допълни, че героите на Клисура, подобно на Христовите ученици, не са се уплашили от страданието, а са го приели като път към истината и път към свободата.



