На 2 май Светата църква чества паметта на светия благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител Български, а също и на св. Атанасий Велики.

По случай празника Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай извърши чин на обновление на благолепно реставрирания и украсен храм "Св. Атанасий" в Асеновград и възглави архиерейската света Литургия.

С Владиката в съслужение бяха: архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Василий Кашоров, свещеноиконом Никола Янев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, протойерей Ангел Ангелов - духовен надзорник, свещеник Стилиян Георгиев – председател на храма, свещеници от Асеновградска духовна околия и митрополитският протодякон Илиян Александров.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

На светата богослужба дойдоха много миряни, сред които бяха: кметът на Асеновград д-р Христо Грудев, г-н Вакрил Запрянов - ктитор на храмове, г-н Микеле Санторели - председател на фондация "Творци на надежда", художникът г-н Христо Николов, представители на държавната и местната власт, общественици. С присъствието си в храма празника украсиха и учениците от неделното училище "Благонравие", в което вече се обучават над 100 деца.

В края на богослужението Владиката се обърна към всички с всепобедния и спасителен поздрав "Христос воскресе!" и произнесе вдъхновено слово за житието и подвига на свети Атанасий Велики, и за българския владетел св. цар Борис-Михаил Покръстител, по времето на когото българският народ позна светлината на богопознанието, светлината на живота - православната вяра.

Високопреосвещеният митрополит Николай отличи с офикия "протойерей" председателя на храма отец Стилиян Георгиев. "Достоин!", отекна силно и радостно в храма.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Снимки

  На 2 май, когато се чества паметта на светия благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител Български и се почита Св. Атанасий Велики, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Белоградчишкият епископ Поликарп - първи викарий на митрополита, възглави архиерейска света Литургия в храм "Св. цар Борис-Михаил" в град Септември.

С епископа в съслужение бяха: архимандрит Евтимий - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Боян Кочев – архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, свещеноиконом Йордан Василев – председател на храма, свещеници от Пазарджишка духовна околия и митрополитският дякон Калоян Миндев.

Литургичните песнопения изпълни Детско-юношески църковен хор "Св. Серафим Софийски" от София с ръководители Анелия и Костадин Кочеви.

Преди началото на св. Литургия епископ Поликарп пострига Мариян Кръстев от село Ковачево и Кристиян Дойчев, син на енорийския свещеник отец Йордан, за четци на Българската православна църква.

На богослужбата присъстваха много миряни, сред които бяха: кметът на Община Септември г-жа Васка Рачева, председателят на Общинския съвет г-н Кирил Тодорин, общински съветници и общественици.

В края на светата Литургия Белоградчишкият епископ Поликарп се обърна към всички с боговдъхновено слово за подвига на първия български християнски владетел цар Борис-Михаил, който с покръстването на българите и с въвеждането на славянската писменост обединява българския народ и полага трайните основи на българската държавност.

Първият викарий преподаде на всички архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския дякон Калоян Миндев.

Снимки

  Уважаема г-жо Президент на Република България,

Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,

Уважаеми г-н Градоначалник,

Уважаеми представители на Българската държавност, на местната общинска власт и на Христолюбивото наше войнство,

Боголюбиви отци, възлюбени в Христа Бога братя и сестри,

В благодатта на светоносните дни на радостта от Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Отечески и вседушевно отправям към всички вас всепобедния поздрав – Христос Воскресе!

Възлюбени,

Моля ви да погледнете внимателно този кръст. Нека нашите погледи, на всички нас, българите в България и извън нейните предели, да се съберат върху този кръст, а сърцата ни да се поклонят пред него.

Това, братя и сестри, е напрестолният кръст от църквата в село Поибрене и знайте и запомнете, че именно този кръст е повел България към нейното Освобождение.

С този кръст на това място в града Панагюрище е осветено знамето, ушито от Райна Княгиня. С него е благословена Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Този кръст, носен от ръцете на двама свещенослужители, отец Недельо и йеромонах Кирил, е застанал пред четата и е предвождал героите по целия техен трагичен, но славен път. Пред него те са се клели, пред него са се молили, него са целували преди битка. На този кръст са се уповавали четниците в сражението при Петрѝч. Бил е с тях на връх Еледжик и в село Мечка. От височините на Средна гора кръстът е видял пожарищата на горящите села. Този кръст е живият свидетел на Априлската епопея.

След разгрома на въстанието четирима души са тръгнали на север - Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца. Те са оставили всичко след себе си, захвърлили са всичко ненужно, но са взели кръста. В студ, сняг, бури и при нечовешки глад кръстът е пътувал с последните герои, скрит под расото на йеромонаха.

Този кръст е видял предателството. Той е бил на Костина, на мостчето до реката и е гледал как режат главата на Георги Бенковски. Пред този кръст смъртта се е превърнала в безсмъртие. От Костина в София са били отнесени две торби. В едната торба е била главата на Бенковски, а в другата - този кръст. Двата най-ценни военни трофея. После кръстът е бил изгубен.

И след няколко години по чудесен начин е бил върнат. За да бъде сред нас, свидетелят на Априлското въстание, носителят на Божието благословение за онова дело. Подобно на кръста, на който е бил разпнат нашият Спасител Господ Иисус Христос, за да възкръсне, пред този кръст е било разпнато въстанието, но е възкръснала България. Затова нека да знаем и помним, че не някой друг, а Православната вяра победи робството.

Едва ли всичко това е случайно. Едва ли е случайно, че от най-важните символи на Априлското въстание е оцелял именно кръстът. Кръстът, който е символ на вечния живот.

Нека  кажа нещо в тази връзка. Обичайно в тържествената заря проверка прозвучават думите: „личният състав е налице, с изключение на геройски загиналите“ и после – нищо. Все едно геройски загиналите ги няма. Госпожо Президент, Вие сте върховен главнокомандващ и със сигурност можете да препоръчате една малка промяна на военния церемониал.

Какво би станало, ако командващите проверката вместо „с изключение на геройски загиналите” кажат: „включително безсмъртните герои”? Така бихме съобщили една истина, а тя е, че, както всички, които са повярвали в Иисуса Христа, имат живот вечен, но включително и особено тези, които са положили животите си за вярата и за своите ближни, са безсмъртни и никога не могат да бъдат изключени.

Те са в строя, завинаги. Сега, в този момент те са тук, в строя, помежду и редом до младите ни войни. Те са тук и ни преподават своята кауза, своята сила, своята жертвена православна вяра и своята беззаветна любов към България.

След малко безсмъртните герои от Априлското въстание ще преминат в тържествения марш заедно със своите наследници – новото българско войнство и за пореден път ще се поклонят на кръста, пред който са се клели, в името на вярата, заради която са гинали.

Нека и ние им отдадем нашата почит. А техният кръст ще пазим за вечни времена и всеки път, когато го издигаме, той ще ни припомня, че няма по-достойна жертва от жертвата за вярата и  Отечеството. Амин!

Бог да пази България!

 гр. Панагюрище

 1 май 2026 година