От 10 до 13 май с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай се състоя Международният богословски симпозиум "Българи и гърци от Средновековието до предизвикателствата на днешния ден".

Организатори на научния форум, който се проведе в епархийския манастир "Св. св. Кирик и Юлита" край Горни Воден, са Пловдивска митрополия, Богословският факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски", Богословският факултет при Солунския университет "Аристотел" и Гръцката асоциация на славистите.

Участниците в конференцията присъстваха на Великата Вечерня в навечерието на празника на светите равноапостолни Кирил и Методий, а на 11 май - на Архиерейската света Литургия, възглавена от архипастиря на Пловдивска епархия в Пловдивската духовна семинария и академия "Св. Св. Кирил и Методий".

Богословският симпозиум бе открит от Белоградчишкия епископ Поликарп. Първият викарий прочете приветствие към участниците от името на Високопреосвещения митрополит Николай, в което се казва: "Днес, когато светът е разтърсван от духовна несигурност, културно объркване и загуба на истинска научна памет, подобни научни срещи придобиват особено значение. Те напомнят, че истинският диалог не се гради върху противопоставяне, а върху уважение, знание, съзнание за общата ни отговорност към бъдещите поколения. Нека дните на този симпозиум бъдат дни на плодотворен обмен, истинско приятелство, духовно внимание и истинско обогатяване. Нека научното слово бъде просветено от духа на истината, а всяка среща помежду ни - благословена от мира Христов".

Форумът започна с доклад на асистент д-р Камила Юсупова от Тракийския университет „Демокрит", който засегна издаването на български книги в Гърция в най-ново време - от преводите на Антон Страшимиров през 1960-те до последните издания на писателя Георги Господинов.

Гл. ас. д-р Генчо Банев от Атинския университет избра за тема на своята лекция присъствието на образа на Св. Йоан Рилски върху българските парични единици, а от тази година – и върху еврото като символ на българо-гръцките духовни връзки.

Доц. д-р Венцислав Каравълчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски" очерта проучванията си върху присъствието на Константинополските аристократични родове по днешното българско Черноморие. След падането на Константинопол под османска власт редица аристократични родове намират убежище във Варна (Одисос), Поморие (Анхиало), Созопол (Месимврия) и другаде, а сред най-знатните фамилии са тези на Палеолози, Кантакузини, Нотаради, Лари, Ласкариди и др.

Вторият ден на симпозиума започна с доклад на проф. д-р Илиас Евангелу, декан на департамента по Теология при Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет. В него той открои важни моменти от дълговековното гръцко-българско съжителство – делото на славянските просветители, приемането на Светогорския типик у нас и книжовната дейност на исихастите, които освен всичко друго, са синхронизирали езиците и са позволили развитието на истински богословски диалог между българи и гърци.

Докторант Лидия Колову от Солунския Аристотелев университет разказа за почитанието на Свети Трифон в гръцката и българската народна традиции, като даде редица малко известни факти от народното благочестие в двете страни.

Архимандрит Димитрий Бикас от Митрополията на Кукуш (Килкис) и лектор по Литургика в Солунския Аристотелев университет прочете доклад на тема "Словото в благочестивото общение на човека с Бога: Примерът на св. св. Кирил и Методий".

Един от важните трудове на симпозиума бе този на доц. д-р Костадин Нушев от Софийския университет „Св. Климент Охридски", който разгледа българо-гръцките духовни връзки в контекста на исихасткото духовно движение на Балканите през 14 в. Делото на св. Григорий Синаит, св. Григорий Палама и българските им ученици – патриарсите св. Теодосий Търновски и св. Евтимий Търновски и техните ученици.

Елена Дюлгерова, докторант от Софийския университет, насочи вниманието към една от неразкритите средновековни загадки – къде се е намирал влиятелният исихастки духовен и книжовен център – светата обител в Парория. Тя претегли различните хипотези за местоположението му – Сакар, Странджа, района около Заберново, Голямо Буково, с. Воден и други места.

В своята лекция изследователят д-р Атанасиос Циерцис от Солунския Аристотелев университет разгледа светителството на Вселенския патриарх Неофит VIII начело на митрополитската катедра в Пловдив в едни от най-бурните и превратни години – 1872-1886 г.
"Гръцките образователни институции като носители на култура в многонационалния Пловдив (19-20 век): Мрежи на образованието и трансформации на идентичности", бе темата на доклада на доц. д-р Атанасиос Атанасиадис от Солунския Аристотелев университет.
Гл. ас. д-р Ирини Касапи от Атинския Каподистриев университет пък представи изследването си за българските възпитаници на Богословската школа на същия университет в най-ново време.

В почивката между лекциите майка Филотея, игумения на Горноводенския манастир, запозна гостите с историята на светата обител и нейната мъченическа съдба през различните епохи.

Професорът по църковна история и ръководител на департамент по Теология на Богословския университет при Атинския Каподистриев университет д-р Йоанис Панайотопулос разказа за сакралната география и пастирската памет в Тракия и Пловдивската катедра през призмата на „Наръчник на Пловдивската епархия или нейно описание" от Константин Икономос, издаден във Виена през далечната 1819 г.

Д-р Александър Смочевски, хоноруван асистент в Солунския Аристотелев университет, бе посветил своя труд на живота и делото на митрополита на Поморие (Анхиало) Василий (Астериадис), роден в българско семейство в с. Загоричене, днешна Гърция, който по-късно светителства и като Смирненски митрополит. Изследователят разкри дълбините и верността към Православието в канонологичната му мисъл в един изключително тежък период на етнически раздори в Османската империя.

Свещеноиконом Емил Паралингов разкри пред участниците интересни подробности от историята на пловдивския храм, в който служи - "Св. Петка" - стара, според исторически свидетелства от 19 век. Той даде обективна оценка на благодетелството както на знатни гърци, така и на знатни българи към храма през изследвания период.

Гл. ас. д-р Димитриос Папазис от Солунския Аристотелев университет говори за аспектите на гръцкото присъствие и социалното функциониране на църквата  и гръцката общност в София през периода между 1919 г. и 1924 г.

Лекцията на асистент Пламен Николов от Софийския университет бе посветена на православния потенциал да се научат всички народи и възможностите за евангелизаторски мисии от страна на поместните Православни църкви в наши дни. Той подчерта ролята на българи и гърци в днешна Европа и важността на православното свидетелство за нашия континент.

Последният доклад бе прочетен от проф. д-р Павел Павлов от Софийски университет и имаше за своя тема „Езикът в богословския разговор" или предизвикателствата пред съвременните теологични търсения. Този доклад даде възможност за плодотворна дискусия, която продължи и в кулоарите след заседанията.  

На следващия ден участниците в Международния симпозиум направиха обиколка и се поклониха в храмовете а Асеновград и посетиха Бачковския манастир, където бяха приветствани от игумена – Величкия епископ Сионий.

Участниците в Международния богословски симпозиум изразиха взаимното си задоволство и дълбока признателност към Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай за домакинството и организацията на научния форум.

Снимки

 „Учители благи, закриляйте всички, които с любов просвещават и правят по-добри човеците!

Учители пресвещени, наставлявайте и днес славяните, та с духовно прозрение да бъдем чеда на светлината!”

На 11 май, когато Българската православна Църква чества деня на Светите братя Кирил и Методий, своя патронен празник отбелязват Пловдивската духовна семинария и Пловдивската духовна академия, които носят тяхното свято име.

В навечерието на празника с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, отслужи архиерейска вечерня в Пловдивската духовна семинария и академия „Св. св. Кирил и Методий“.

В празничния ден храмът бе преизпълнен със семинаристи, студенти, учители и миряни, които посрещнаха Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който възглави светата Литургия за празника.

С Владиката съслужиха: Величкият епископ Сионий - игумен на Бачковската света обител, Знеполският епископ Мелетий - ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", Смолянският епископ Висарион - втори викарий на митрополита, архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник, архимандрит Димитрий Бикас от Митрополията на Кукуш (Килкис), архимандрит Петър – клирик на Пловдивска митрополия, архимандрит Дамян – ефимерий на семинарията, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов – ректор на Пловдивската духовна семинария и Пловдивската духовна академия „Св. св. Кирил и Методий“, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, свещеноиконом Любомир Траянов - архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, протойерей Ангел Ангелов - духовен надзорник, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров.

Момчетата от семинарския хор, предпочели и избрали духовното образование, пееха и славословиха Бога, показвайки своите умения в усвояването на източно-църковното пение под ръководството на протопсалт Георги Радев.

Преди началото на св. Литургия Владиката пострига Димитър Златански - ученик от Духовната семинария, за четец на БПЦ.

На богослужението присъстваха: областният управител на Пловдивска област проф. Владислав Попов, бриг. ген. Божидар Бойков - командир на Съвместното командване на специалните операции, зам.-кметът на Пловдив г-н Пламен Панов, народните представители г-жа Катя Стайкова, г-н Стефан Свиленов, Христо Симеонов и г-жа Нели Карабахчиева, проф. Елена Кантарева - директор на ОИ "Старинен Пловдив", директорът на ОДМВР-Пловдив ст. комисар Васил Костадинов, бившият областен управител проф. Христина Янчева, зам.-ректорът на ПДСиА доц. Димитър Мирчев, г-н Кирил Василев, г-н Микеле Санторели и г-н Вакрил Запрянов - ктитори на храмове, районните кметове на Пловдив, директори на гимназии, христолюбиви воини, общински съветници, общественици и просветни деятели.

По време на причастния ученикът от Духовната семинария Иван Кривошиев прочете проповед за равноапостолните братя Методий и Кирил, славянобългарски учители, просветили ума и сърцето на българския народ с богооткровеното слово за Троичния Бог.

В края на богослужението ректорът на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" - Знеполският епископ Мелетий, прочете поздравителен адрес от името на Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, в който се казва: "Бъдете верни ученици и подражатели на светите равноапостолни братя Кирил и Методий в овладяването на тайната на богопознанието и разпространението на Евангелието на Царството Божие, което във всяко време и във всяко място е било и остава най-важна и отговорна мисия и насъщна задача на Църквата Христова".

Отец-ректорът д-р Добромир Костов произнесе приветствено слово към архипастиря на Пловдивска епархия и поднесе букет цветя от името на учениците, студентите и преподавателите на Пловдивските духовни школи.

Проф. Павел Павлов прочете приветствие от името на декана на Богословския факултет проф. д-р Ивайло Найденов до Пловдивския митрополит Николай и му поднесе от името на ректора проф. д-р Георги Вълчев Почетния плакет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за заслуги и принос в сътрудничеството с академичната богословска общност и грижа за богословската наука.

Зам.-ръководителят на Департамента по богословие на Солунския университет "Аристотел" проф. Петрос Панайотопулос прочете поздравителен адрес, а архимандрит Димитрий Бикас от Митрополията на Кукуш (Килкис) връчи на Владиката Почетен плакет от името на ръководителя на Департамента по богословие на Солунския университет "Аристотел" проф. Илиас Евангело в знак за признателност.

Пловдивският митрополит Николай се обърна с всепобедния и спасителен поздрав „Христос воскресе!“, и честити на всички учащи и учащи се празника на светите равноапостолни Методий и Кирил. Архипастирят на Пловдивска епархия приветства участниците в Научния богословски симпозиум, посветен на духовните връзки между България и Гърция от Средновековието до наши дни, който се открива днес в епархийския манастир "Св. св. Кирик и Юлита" с участието на изтъкнати богослови и учени от двете страни. "Историята е наша учителка, наставница и наша опора, за да намерим пътя, по който да вървим напред. Път, който са ни начертали нашите покровители светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Път към светли бъднини. Да пребъде единството на Духа чрез връзките на мира, както казва светият апостол. Да се трудим за единството на Светото православие. Да бъдем едно в името Христово", призова Владиката.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

По-късно в двора на духовните школи ученици от средно училище "Любен Каравелов" и от семинарията изнесоха празнична фолклорна програма.

Снимки