Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Новини

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ И ДО УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

sinodalna-palataУВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Позволяваме си да изразим своето огорчение и недоумение от съдържанието на предаването „Вяра и общество" на БНТ1 от 16.06.2012 г. и по-специално от грубите и едностранчиви коментари по повод една тема, която в момента е в процес на обсъждане в Св. Синод.

Коментари, имащи за цел да предопределят решението на Св. Синод или поне да създадат такива обществени нагласи, които да не позволят това решение да бъде различно от личната позиция на водещия на предаването.

Струва ни се, че не е редно в обществената телевизия водещият на публицистично предаване да го открива с квалификации, като „безпрецедентно", „скандално", „нагло", както и да настоява Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия „да даде обяснение..." и да призовава гражданите да „протестират по всички възможни начини...". За нас в случая не е толкова важно дали подобни изказвания представляват нарушение на Закона за радиото и телевизията (напр. чл. 6, ал. 2, т. 7 и чл. 10, ал. 1, т. 6) или не. Важното е, че екранът на Националната обществена телевизия бива използван, за да се внушават неприязън и нетолерантност. Че бива използван, за ангажиране на държавната медия не с дискусия по обществено-значим въпрос, а с пропагандиране на личната „кауза" на определени нейни автори.

Нека бъдем разбрани правилно. Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия ни най-малко не би си позволил да апелира за ограничаване на свободата на изразяване на мнения и на заявяването на критична позиция по който и да е въпрос. От националните обществени медии, обаче, се очаква тези позиции и дебати да са информирани, балансирани и да съдържат необходимата доза уважение към чуждото мнение. Когато Българската национална телевизия чрез определени свои представители призовава например към протести срещу института на архонтството е добре преди това да обясни какво е архонтство и защо тя е против него. Да обясни защо тя - телевизията или нейният водещ - допуска, че това почетно звание може да съществува в други Поместни православни църкви, но в Българската - не. Да помогне, чрез представяне на различни мнения и гледни точки за изработване на обща позиция по видовете отличия и критериите за тяхното присъждане. Изобщо, да подпомага обществения дебат, а не да го насочва в една точно определена и желана от нейните сътрудници посока. Защото ако това е така, то ще се окаже, че позицията на водещия не е принципно по-различна от „практиките", които той така енергично осъжда. Нека само кажем, че в православната доктрина определението „непогрешим" не е присъща характеристика на нито един смъртен човек. Бил той клирик или телевизионен водещ. Тук, струва ни се, принципите на християнската и на журналистическата етика намират едно почти идеално съвпадение.

Отсъствието на представител на Св. Синод в това, а и в други издания на гореспоменатото предаване се обяснява именно с обстоятелството, че у нас стават все по-силни притесненията, че предаването „Вяра и общество" на БНТ 1 се използва не като платформа за духовен разговор по проблемите на вярата в съвременното общество, а като трибунал за издаване на присъди, мотивирани от лични субективни пристрастия и предпочитания. Църквата със сигурност има полза от широк обществен дебат по въпросите на вярата, но той, позволяваме си да смятаме, не се води чрез непрекъснато унижаване на определени нейни представители, фаворизиране на други и представяне на личната позиция на определени журналисти като обществено валидна. Както обществото очаква от своята Православна църква повече, така и ние си позволяваме да очакваме повече от обществените медии. Например да не манипулират аудиторията си по толкова груб и елементарен начин.

В никакъв случай не бихме искали да бъдат налагани санкции или да бъде правена каквато и да е бележка на авторите на предаването „Вяра и общество", защото това само би ги ожесточило. Искаме обаче да се знае, че ако това телевизионно предаване, сега и в бъдеще, не изпълнява обществената мисия, с която е създадено, то е заради този малък проблем, който може да бъде дефиниран като проблем на разбирането за етика: християнска, журналистическа или, ако предпочитате - просто човешка.

С уважение,

ГЛ. СЕКРЕТАР НА СВ. СИНОД

† СТОБИЙСКИ ЕПИСКОП Н А У М