Новини

Архиерейска св. Литургия в Пловдив на Шеста Неделя на Великия пост - Цветница

 

       dsc 3700   „Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините!” (Мат. 21:9)

  На  1 април, Шеста Неделя на Великия пост - Връбница - Цветница, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив бе отслужена архиерейска св. Литургия. Празничното богослужение възглави Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. В съслужение с него бяха Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, свещеноиконом Любомир Траянов, архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

dsc 4085

  На Цветница в празнично украсения храм дойдоха стотици боголюбиви миряни с цветя и върбови клонки в ръце и с много радост от светлия празник в душите и сърцата си. Сред тях бяха областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров и бригаден генерал Явор Матеев, началник на Пловдивския гарнизон, които празнуваха и своя имен ден. По време на богослужението Георги Симеонов Глухчев от гр. Брацигово, Пещерска духовна околия, бе ръкоположен в първата степен на свещенството – дяконската.

  В края на светата Литургия Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към Божия народ с вдъхновено пастирско слово за празника, в което говори за тържественото влизане в Йерусалим на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и най-вече за Господния плач, за който повествува светият апостол и евангелист Лука.

 dsc 4389 „Чуйте, братя и сестри, Иисус Христос плаче, пролива сълзи. Този, Който със всемогъщата Си десница изтри сълзите от очите на майката, свидетел на смъртта на единствения си син, Който възрадва с всемогъщото си слово тази опечалена майка, сега плаче. Тази гледка е много трогателна. Тя не се поддава на никакво описание, само душата може донякъде да почувства какво ще да е преживявал Иисус Христос. Сълзите са кръвта на душата, казва св. Августин Блажени. Те говорят за много силно преживяване на душата. Има сълзи на скръб, сълзи на радост, на гняв, има и покайни сълзи. Какви са били сълзите на Господа, които пролял, когато видял Йерусалим? Св. ап. и ев. Лука пояснява: „понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен ”(Лк. 19:43-44). Господните сълзи са дълбока и неизмерима скръб. Защо плаче Спасителят?  Той не плаче за Себе Си, за Своята предстояща участ, а плаче за нещастната съдба на Йерусалим и йерусалимци. Пред всевиждащия поглед на Господа се представили тези страшни дни, когато враговете ще обсадят града и ще съсипят него и децата му и няма да оставят камък на камък, което буквално се е изпълнило в 70 г., както разказва историкът Йосиф Флавий. Кой е виновен за ужасните бедствия, които ще настъпят?  Сам Йерусалим, както става ясно от думите на Господа. Йерусаим не разбрал времето на Божието посещение. Последният благоприятен ден за града и жителите му е днес, тържественият вход на Господа, но Спасителят чувства и има скръбната увереност, че и тази последна благодат и възможност Йерусалим ще отмине неизползвана. Фарисеите, водачите народни, не са трогнати днес, а са пълни с омраза и завист. Но не само за Йерусалим е плакал Господ. Той е плакал изобщо за човеците. Цялото минало, цялото настояще и цялото бъдеще, всичкото зло, цялата мъка на човечеството от създание мира до свършека на света, се изписали на разгъващата се пред взора на Господа картина.

  В миналото Той Е видял грехопадението на прародителите ни Адам и Ева, братоубийството на Каин, който уби брат си Авел. Господ ще да Е видял мерзостта на Содом и Гомор и т.н. С една дума – Господ Е видял грехопадението на човечеството. От миналато Той обръща Своя взор към настоящето и какво вижда – заблудените беззаконни човеци, грехове и пороци. Той видял гнусното предателство на Юда. Той ще да е видял разбягването на учениците поради страх от юдеите, отричането на най-ревностния от тях – на св. ап. Петър. Той ще да  Е видял пребеззаконния съд на първосвещениците и стареите юдейски, коварството на Пилата, колебанието на вярата сред народа. Той Е видял всички пороци, всички грехове, всички падения на човечеството до скончание века. Могъл ли Е да не плаче, могъл ли Е да не пролива сълзи? dsc 4342

  И за нас плаче. Плакал Е и заради нашите грехове, които Е предузнал, че ще извършим, за нашите беззакония, за нашия лош и нехристиянски живот. И тези сълзи, проляти за нас, ни задължават. Те ни призовават да се опомним, да дойдем на себе си, да се разкаем, да поемем нов живот, да разпнем в себе си плътта със страстите и похотите. Да отхвърлим от себе си ветхия според предишното си живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, а да се обновим в новия човек, създаден по Бога в правда и святост на истината.

  Дано не сме пропилели седмиците на Великия пост – това благоприятно време на нашето спасение. Дни, в които можехме да помислим за себе си, за своето издигане, за своето спасение. Но Бог е милостив и ни дава още време – времето на Страстната седмица.  В тия дни духовно да съпроводим Господа по пътя на Неговите страдания. Заедно с Него да се изкачим на Голгота и там да разпнем греховете в себе си, за да възкръснем за обновен живот.

  dsc 4468Митрополит Николай честити големия празник на всички присъстващи и поздрави многобройните именници. Владиката подари за благословение икона с образа на Божията Майка на областния управител г-н Здравко Диимитров и на ген. Явор Матеев по случай техния имен ден и заради тяхното високо христолюбиво и родолюбиво съзнание.

  Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров.

  С благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай в този ден пред митрополитския храм и пред 12  още храма в Пловдивска епархия бяха поставени касички за дарения за Българския червен кръст. Събраните средства са предназначени за деца със заболявания и увреждения, от социално слаби семейства или без родители, настанени в социални заведения.