Новини

Архиерейска св. Литургия за Успение Богородично в Копривщица

    dsc 8072    На празника Успение на Пресвета Богородица Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Успение Богородично” в Копривщица навръх неговия 200-годишен юбилей. Красивият старинен храм, построен на мястото на старата, опожарена от нашественици църква, е осветен на 15 август 1817 г.  и е известен в българската история с първия камбанен звън, възвестил началото на Априлското въстание. 

    dsc 8179  С Високопреосвещения митрополит Николай в светата Литургия съслужиха ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов – епархийски  духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Атанас Манолов, архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия, свещеноиконом Васил Кашоров, енорийският свещеник Богомил Дяков, свещеници от духовната околия и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор  „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

      Възрожденският град посрещна с изключителна тържественост Архипастира на Пловдивска епархия. В двора на храма го очакваше цялата градска управа, а деца му подариха красиви цветя и свои рисунки. Светата Литургия бе най-важното събитие от двудневните празненства, с които Копривщица отбеляза 200-та годишнина на забележителния храм „Успение Богородично”.

      На богослужението присъстваха кметът на Копривщица г-н Герчо Герданов, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон, представители на Областната администрация на Софийска област и на местната власт, общественици, както и стотици боголюбиви миряни, дошли в благодатта на празника да се възрадват в душите си със славното Успение на Божията Майка. Те изповядаха с една уста и едно сърце Символа на вярата, казаха с благоговение Господнята молитва „Отче наш” и коленичиха по време на литургичното песпопение "Тебе поем". Мнозина пристъпиха към Светите Тайни с вяра, любов и страх Божий. dsc 8399

     В края на богослужението Високопреосвещеният митрополит  Николай се обърна към всички с думите:

 „Празнуваме днес пресветлия празник на преславното Успение на Божията Майка, на Пресвета Богородица, Небесната Царица, на Онази, която заради добродетелите на вярата, в които се възпита из млада възраст, изкачи не само стъпалата на Йерусалимския храм, а и стълбицата на добродетелите, за да се изкачи по-високо от небесата, да намери благодат у Бога, силата на Всевишния да я осени и да роди Спасителя на нашите души. Заедно с цялата Църква Христова ние днес се радваме в празника на Успението на Пресвета Богородица. Празнуваме блажената кончина на Небесната Царица. За някой може да е парадакосално – Църквата  ни призовава към радост. Така пее Светата Църква в песнопение, посветено на славното Успение: „В рождестве девство сохранила eси, во успении мира не оставила еси, Богородице”. Нека да преместим своя духовен поглед от Успението на Пресвета Богородица към нашия съвременен живот. Тогава ще забележим няколко противоречия в разбирането за смъртта. Неслучайно Църквата не акцентира върху смъртта на днешния ден. То е защото Света Богородица се яви на Небесата в третия ден от своето Успение, разперила ръце, за да прегърне целия християнски свят, и каза на Христовите ученици, дошли за нейното погребение: „Радвайте се, защото аз съм с вас и всички християни до свършека на света!”  Празнуваме не смъртта, а блажената кончина, Успението, заспиването. Думата „смърт” не се употребява по отношение на Пресвета Богородица. Смъртта се разбира различно. От една страна - това е тържество от преставянето на Божията Майка. Единственият неин славен ден - според човешките критерии за слава, е денят на Нейното Успение.  Разбират смъртта като трагичен край и като свършек на всичко ония, които нямат вяра. Страхът от смъртта не съответства на духовните ценности на съвременното общество – обществото на потреблението и благополучието, проникнато от лъжливи ценности. То не може да съгласува своите идеали - на dsc 8334безграничното потребление и на наслаждението - с факта на смъртта.

  Погребението ни напомня, че и ние сме смъртни. Че не сме вечни за този свят, но е вечна душата, която Бог ни е вдъхнал за живот при сътворението. Начин за смекчаване е да се превърне смъртта в шоу или злрелище. Ние виждаме огромно количество смърт във филми по телевизията, но нима съпреживяваме тази смърт?  Тя е само част от интригата и най-често с тази смърт  е свързана победата на главния герой. Тези опити обаче не могат да се увенчаят с успех. Всеки ден, всеки час, всяка минута приближава всеки от нас към смъртта. Работата е в това как ние я възприемаме. Като безумен, лишен от всякакъв смисъл край на живота, като отиване в небитието на разума, чувствата, волята, като изчезване на целия живот с неговите радости, скърби, полети, падения, открития, победи, поражения – или като нещо друго – заключителен акорд, финален преход към  вечния живот.

 Успението на Пресвета Богородица било тържество на Църквата. Пресвета Богородица се възнесла на небето и с душа и с тялото Си пребъдва при Своя Син и наш Господ Иисус Христос. Няма смърт в този ден – денят на Успението на Пресвета Богородица. Има заспиване. Имало ли е страх от смъртта у нея? Не. Имало ли е страх от смъртта у светите апостоли пред лицето на насилието, мъченичеството, смъртта?  Не. Те се готвили за смъртта като действително най- значимото събитие в техния живот, чрез което човек преминава от земята в Небесното Царство.dsc 8369

 Откъде тогава идва в човек страха от смъртта? Както пише един Божи угодник, „ще се страхуваме от смъртта докато пребиваваме в греха”. Човек, живеещ по закона на плътта, който греши и никога не мисли за Бога, когато този духовно неподготвен човек, живеещ в суетата на този свят, свързващ само с този свят ценностите на този живот, се срещне лице в лице със смъртта, там има смъртен страх. Св. Йоан Златоуст ни учи, че този страх се преодолява с покаяние, молитва, победа над страстите, труд, търпение и мирен дух, с живот според Божиите заповеди.

 Чрез празника на славното Успение на Пресвета Богородица ни се открива истината, че християнският начин на живот не е само устройване и блаженство в този, земния живот, но и преодоляване на страха от смъртта. Възприемане на смъртта със спокойно, мирно състояние на духа като естествен завършек на земния отрязък на човешкия живот.”

       Митрополит Николай нарече „богоблагословена годишнина”  200-годишния юбилей на храм „Успение Богородично”. Владиката призова в този свещен ден да отправим с благодарни сърца молитва към Бога. Той поздрави жителите на Копривщица и обърна внимание на силната вяра, която са имали техните предци, които нарече „достойни българи, верни чеда на Христовата Църква, които в дните и годините на тежки изпитания през робството не са били роби, защото са имали Светлината на живота и са познавали Светото Евангелие”.

   dsc 8499   „В тъмните времена на робството жителите на Копривщица не са били роби, защото са имали в себе си Божествената истина. Ние добре знаем от историята на България – вярата, никой друг, само вярата победи робството – чистата, праотеческа, спасителна православна вяра” – каза още владиката, като призова да поменем в молитва строителите, дарителите, спомоществувателите за изграждането на велелепния Дом Божи.

     Кметът на Копривщица г-н Генчо Герданов благодари със сърдечни думи на митрополит Николай за неговото идване на този голям и значим празник и му подари митрополитски посох.  От името на 68-а бригада „Специални сили” нейният командир бригаден генерал Явор Матеев връчи плакет на храма „Успение Богородично” по случай двувековния му юбилей. Поздравителен адрес бе прочетен и от името на  областния управител на област София г-н Илиан  Тодоров.dsc 8665

     Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.