Новини

Слово – приветствие на Пловдивския митрополит Николай

 

dsc 8579   Слово – приветствие на Пловдивския митрополит Николай към митрополит Исайя от Кипърската Православна Църква при посрещането на част от мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец на 12 март в митрополитския храм „Св.вмчца Марина” в град Пловдив

 

Ваше Високопреосвещенство,

 

   Позволете ми, в този свят, исторически и паметен ден за нашия древлепросиял град, за нашата Богоспасаема епархия, а и за цяла България, когато Бог прояви Своята милост към нас и Божията благодат ни докосна чрез посещението на мощите на великия Божий угодник и Чудотворец, архиереят - правило на вярата и образ на кротостта – св. Николай Мирликийски, да възкликна убеден, че с мен ще направи същото цялото нашето христолюбиво паство: „Велик си Господи и чудни са Твоите дела”. Велик е Господ, Който ни прекарва като злато през горнилото на страданията и изпитанията, за да ни пречисти в тях, утвърди и укрепи вярата ни. Господ, Който ни е обещал: „В света скърби ще имате, но дерзайте Аз победих света”.

 

   Ние, архипастирите и пастирите църковни, които Бог по Своя промисъл е поставил да ръководим човешките души знаем, какво означават тези Христови слова. Знаем, че ще имаме скърби, защото и Христос ни каза, че светът, мразещ Него, няма как да не намрази и нас. Светът иска да бъдем светолюбци, а ние сме христолюбци. Светът иска да се облечем в сластите и похотите му, а ние сме се кръстили в Христа и в Христа сме се облекли. И светът ни мрази, и воюва против нас. Целта му е да настъпи всеобщо безумие сред човеците и те да кажат: няма Бог!

 

   Но Бог има, и е Бог силен, Бог крепок в брани. Който ни е дал несъкрушимо оръжие в борбата със козните на лукавия, властващи в света. Разбира се, тези оръжия не са несигурните връзки със силните на деня или бомби и ракети, а щита на вярата и силата на молитвата, които никога не отпадат и не предават надяващите се на тях. Така и ние, в този свят ден сме се събрали в този дом Божий да отбележим поредната победа извоювана не с груби средства, шантажи и манипулации, а единствено с нашето духовно и безотказно оръжие, така както и Господ Иисус Христос ни каза: да побеждаваме чрез пост и молитва.

 

Ваше Високопреосвещенство,

 

  Вие знаете цялата история по отвоюването на манастира „Св. св. Кирик и Юлита” от мерзостта на запустението, в което го бяха превърнали хора алчни и сребролюбци. Не един път съм я споделял с Вас, който не само сте ни подкрепяли духовно, но и сте правили това като наш брат в Христа, разбиращ нашата болка. А сте я разбирали, защото Бог Ви е призовал към живот и Ви е поставил за архиереий  на мъченическия остров Кипър, където и днес все още в неговата северна част има православни манастири и храмове, които тънат в запустение или са осквернени от превръщането им в хотели, ресторанти, музеи, овчарници или казарми.

 

   Но Бог поругаван не бива и свято място пусто не остава. Рано или късно живителните струи на вяра, надежда и любов потичат отново от него. Така както стана и сега с поругавания дълги години наш манастир. Стана това, не и без помощта на защитника на несправедливо обидените св. Николай, който в най – тежкия момент от битката за манастира се отправи към него за да застане като страж, редом със св. св. Кирик и Юлита и св. Параскева.

 

   И стори чудо Мирликийският Чудотворец. От разстояние спечели манастира и пожела да дойде не за битка, а като победител и да бъде посрещнат в престолния град на епархията ни -  древлепросиялата апостолска катедра Филипополис – Пловдив.

 

   Него сме се събрали сега да почетем, но и на Вас да благодарим, най – вече за любовта, която винаги сте имали към нас и делата на Пловдивската епархийска църква. Любов, проявявана в постоянните Ви молитви за нас – за мен като Пловдивски митрополит, за честното епархийско свещенство и за благочестивия православен народ от векове, населяващ тези земи, осветени от благодатта на св. ап. Ерм, оросени с кръвта на св. 37 мчци Пловдивски, на св. мчци Баташки, просвещавани от ревностното служение на десетки архиереи и свещеници.

 

   Вие, Ваше Високопреосвещенство не сте гост, а сте у дома си; не сте сред чужди, а сте сред свои. Вие вървите към нас и ние към Вас по невидимия духовен мост на общата ни вяра, за който няма разстояния и преминава над реки и океани, за да ни отведе заедно в обетованата земя – Царството Небесно. Амин.