НЕДЕЛЯ СЛЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

Евангелско четиво (Мат. 4:12-17) 
 ОСНОВА И ВРЪХ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

Покайте се, защото се приближи царството небесно. (Мат. 4:17)



          Благочестиви православни християни, Свети Йоан Кръстител започнал своята проповед с  призив за покаяние: „Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2). Тези думи на Кръстителя означават: „Изправете живота си, спрете да вършите зло, защото идва Спасителят на света Христос!" Както когато царят се завръща в своя дворец след дълго отсъствие, всички негови слуги гледат да са в изправност, за да му угодят и той да им окаже милост, така и тук светият Предтеча Христов призовава за покаяние и изправление, защото Месията –  Царят на царете –  идва. В едната Си ръка Той носи всякакви дарове за достойните, а в другата държи бич за негодните. Но Христос щедро раздава даровете Си, а бичът не бърза да употребява. И Той като Своя Кръстител най-напред призовава народа към покаяние: „Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 4:17). Наистина, колко важно е човек да се покае, щом и свети Йоан, и Самият Христос започват своите проповеди с тая чудна, сладка и в същото време строга дума: покайте се! А защо покаянието е толкова важно? Защото то е основата на духовния живот, крайъгълният камък на човешкото спасение. Както никой досега не е виждал сграда да виси във въздуха, защото всички сгради са построени на здрава основа, така и духовният живот и делото на спасението стоят на непоклатимата основа на покаянието.    И апостолската проповед след Възнесението на Господа също започва с призив за покаяние. Когато апостол Петър произнесъл своята първа проповед и народът го попитал що да стори, той отговорил: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа” (Деян. 2:38).    Даровете на Светия Дух се дават на човеците в Тайнствата, но както виждате, това става при строго определено условие: покаяние! Значи ако някой пристъпва към Свето Кръщение и Миропомазание, трябва първо да се покае. Ако друг иска да се причасти със Светите Тайни, той преди това трябва да отиде на Изповед при свещеника...    Покаянието не трябва да става формално и механично. Това не е като лекарство за тялото, което още с приемането му започва своето действие. Какво трябва да бъде покаянието, ни посочва свети Тихон Задонски: „Покаянието се състои не само в това, да престанем да вършим големи външни грехове, но и в промяната на ума и сърцето, в обновяването на вътрешното състояние. Това значи, че трябва да се откажем от цялата суета на този свят, защото тя пречи на спасението; да виждаме различните си душевни немощи: гордост, гняв, завист, нечистота, сребролюбие и всичко останало; да съжаляваме и да се съкрушаваме, че такова зло е влязло като змийска отрова в душата ни, която в рая е била създадена чиста и непорочна. И изпълнени с такова съжаление и съкрушение, да се молим на Христа да ни поправи и излекува със Своята сила. А когато сърцето ни, т.е. вътрешното ни състояние, стане изправно, тогава и външният ни живот, и външните ни дела ще бъдат добри.”    Покаянието е не само началото на духовния живот, но и негов естествен завършек. То е основата и покрива на зданието на спасението. В акатиста на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец четем: „Отче Йоане, когато си разбрал, че е близо времето на твоето отшествие, възнесъл си умилителна молитва към Бога, казвайки така: „Отче Вседържителю! Нищо добро на земята не направих! Затова, моля Те, изпрати Твоя благ Ангел, за да не ми бъде пресечен пътя към небето от лукавите духове."    Какво дивно покаяние и смирение! Най-светият българин, закрилникът на нашия народ свети Йоан, казва за себе си, че не е извършил нищо добро през живота си!    И великият подвижник авва Сисой, когато умирал, бил попитан от седящите до него отци да каже с кого разговаря, а той отговорил: „Ангелите са дошли да ме вземат, но аз ги умолявам да ми оставят още малко време за покаяние.” Старците му казали: „Отче, ти нямаш нужда от покаяние”. Той им отговорил: „Наистина не зная дали изобщо съм поставил начало на покаянието.” А всички знаели, че е съвършен.    Но защо най-праведните мислят себе си за грешни, а грешните се имат за праведни? Защото грешниците са духовно слепи и не виждат душевната си нечистота, а праведните са с остър духовен взор, който открива и най-малкото греховно петънце върху снежнобялата им душевна одежда. Няколко нови петна върху изхабената от мръсотия дреха не смущават нечистоплътника, докато чистият човек гледа веднага да почисти и най-малкото новопоявило се петънце.

     Братя и сестри,    Еретиците наричат себе си свети, спасени, безгрешни, първи приятели на Христа, но всичко това е зла самоизмама, прелест. Ние, православните християни, пък сме честити, ако Господ ни зачисли към категорията на каещите се грешници. И все пак е много важно да знаем как практически да се каем, какво конкретно да вършим като покаяние, като всекидневно съкрушение. Тук ще ви дам една такава рецепта за покаяние, която не е моя, а на светите отци, по-специално на светител Игнатий Брянчанинов: „Двадесет земни поклона, всеки с молитвата „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме грешния!"; двадесет поясни поклона със същата молитва; десет земни поклона, всеки с молитвата: „Пресвета Владичице моя Богородице, спаси ме грешния!"; десет поясни поклона със същата молитва; пет поясни поклона с молитвата: „Ангеле Божий, свети пазителю мой, моли Бога за мен, грешния!"; пет поясни поклона с молитвата: „Всички светци, молете Бога за мен, грешния!"    Всичко 70 поклона, от които 30 земни и 40 поясни, но за слабите, старите и болните те могат да се намалят. Това правило е изпитано и много помага. Ако то се изпълнява усърдно, с течение на времето благоприятства и вътрешното обновление на ума и сърцето. Господи, дарувай ни покаяние! Амин.