Евангелско четиво. Притча за голямата вечеря (Лука14:16-24)
Господня и бесовска трапеза
Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвате на Господня трапеза и на бесовска трапеза. (1 Кор. 10:21)
Възлюбени в Господа, братя и сестри, Тълкуванието на притчата за поканените на вечеря, която чухте от литургийното свето Евангелие, е следното: приготвилият вечерята е Господ Бог; самата вечеря – това са вечните блага на царството Небесно; поканените, но неотзовалите се на тази покана изобразяват еврейския народ; бедните, маломощните, хромите и слепите са повярвалите в Христа езичници, а къщата на Господаря, където била вечерята, е Христовата Църква. Ала тази притча не изобразява само едно отминало събитие, а нейното изпълнение продължава и днес и засяга всеки един от нас. Господ Бог кани на Своята трапеза и теб, и мен, и праведни, и грешни; и както тогава, по времето на Христа, така и сега малцина са, които се отзовават. Тази богата трапеза, която ни предлага вечния живот в Царството Божие, е също така светата Евхаристия, но колцина днес се причастяват? Защо е така? Защото светът днес тегне към земни трапези, а според авва Исая Отшелник докато обичаме нещо, принадлежащо на света, дотогава Божията любов не може да обитава и нас. Това е засвидетелствано от Писанието. Не можете, казва то, да участвате на Господня трапеза и на бесовска трапеза (1 Кор.10:21). Вижте какви смехотворни причини изтъкват презвитерите на богатата трапеза, която според евангелист Матей приготвил царят и следователно била царска трапеза. И не само царска, но и трапеза сватбена, защото него ден Царят женел Своя Син, тоест извършил изкупителното дело на човешкия род чрез Кръстната смърт на Сина Божий и Сина Човешки, нашия Господ Исус Христос. Какави причини? Един си бил купил нива и трябвало да я види; друг си купил волове и отивал да ги опита; трети се бил оженил... О, безумни човеци, достойни за робското си положение! Вас ви кани Сам Царят, за да ви дарува вечното и нетленно Свое Царство на Небесата, а вие се ровите в тора и калта на нивите си. Вас ви зове Царят на славата, за да станете другари на светци и ангели, на Небесната Царица Пресвета Дева Мария и Богородица, а вие отивате при смрадта и нечистотията на воловете си. Вас Младоженецът Христос иска да ви направи Свои по-малки братя, а вие предпочитате греховните забавления и бляскавата суета на плътоугодниците, чийто край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им, те мислят за земното (Филип 3:19). Да си припомним как една такава бесовска трапеза на забавление искал да си устрои, и то с кого – със Самият Христос! – Ирод Антипа, синът на Ирод детеубиец, когато Пилат изпрати Господа при него да Го съди като негов поданик! А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него и се надяваше да види някое чудо да стане от Него (Лука 23:8). И тъй, Ирод иска от Иисуса да го забавлява. Да забавлява с чудеса него – убиец на Кръстителя, и не само него, но и нечистивата му жена Иродиада, и дъщеря ѝ Саломия, хладнокръвно поднесла Йоановата глава на злата си майка. И като награда за това забавление той, Ирод, ще измоли Христа от Пилат и ще го назначи за придворен шут и платен чудотворец... Та този странен Назаретец няма и друг избор – иначе отива на Кръста. Така разсъждавал Ирод – любителят на бесовски трапези, и вече извикал царедворците си да се позабавляват заедно. Ала забавление не се получило. Иисуса не само ,че не извършил никакво чудо, но и през цялото време мълчал. Мълчал в знак на почит към паметта на Своя Кръстител. Мълчал в знак на протест срещу убийците на най-великия между пророците. И Ирод, посрамен от това достойно мълчание, умиращ от скука и безсилна злоба, прибавил към убийството убийство: Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата (Лука 23:11). Така нашият чуден Спасител катурнал бесовската трапеза на Иорд и я заменил със Своя – Божествена!
Братя и сестри, На каква трапеза седим ние? Когато Бог ни кани на Своята богата трапеза, учейки ни да търсим първом Царството Небесно, а ние предпочитаме тукашните блага, не се ли оприличаваме на оня с ралата и воловете от притчата? Ала дерзайте! Каем ли се за греховете си, изповядваме ли се, спазваме ли поста – според силите си, причастяваме ли се, тогава ние имаме надежда, че ще седнем в крайчеца на богатата трапеза в Небесната тържествуваща Църква на първородните, които са написани на небесата (Евр.12:23).Ако пък не се каем и гледаме на Църквата като някоя хранилка, на дом за търговия (Иоан 2:16), това е бесовска трапеза и Бог ще ни изгони като търговците от Своя храм в Иерусалим. На някои места у нас вече се слага курбан от месо в постни дни, и то в храма и църковния двор, и народът яде. Това е много лошо. Това е стоене на свято място на мерзостта на запустението (Мат. 24:15) и тези хора с техния храм, ако не се покаят, няма да останат ненаказани. Нека да се помолим Господу: Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват. Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена. Тъй благостта и милостта Ти да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни (Пс.22:4-6). Амин.