Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ

Евангелско четиво (Марк 8:34 - 9:1)

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Марк 8:36)

 

Възлюбени в Господа братя и сестри,

   В Евангелието, което се прочете на току-що отслужената Ли­тургия, се разказва как Иисус Христос повикал народа и учени­ците Си, за да им каже нещо много важно - най-важното в чо­вешкия живот. Какво именно? - Как човек да спаси душата си и да придобие вечния и блажен живот в Царството Небесно. Да им каже какъв е смисълът на човешкия живот.

   Който иска да спаси душата си - наставлява Христос, - ще я погуби (Марк 8:35). Това означава да не мислим и да не се грижим за тукашния си живот и за тялото повече, откол­кото за отвъдния, вечния живот и за душата си.

   След това Спасителят продължава: който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси, тоест, кой­то не го привлича земното и материалното благополучие, а жи­вее единствено за Христа според Неговия Евангелски закон, ще наследи вечен живот.

   За съжаление днешният човек се е вкопчил здраво в скороп­реходните блага на тукашния свят - пари, имоти, суетна слава,всевъзможни забавления, и мисли единствено за задоволяване нуждите на тялото си. Прав е преподобни Амвросий Оптински, когато с прискърбие наставлява: Ето колко скъпоценна е чо­вешката душа! Тя е по-скъпа от целия свят с всичките му съкровища и блага. Ала страшно е, когато размислим колко малко разбираме достойнството на нашата безсмъртна ду­ша. Всички наши мисли от сутрин до вечер са обърнати кът тялото - това жилище на червеи, тази варосана гробница, а за душата - най-драгоценното и любимо творение на Бога, помисляме едва един път седмично - в неделя, когато отива­ме на църква. Като богаташът от притчата тялото всеки ден пирува бляскаво, а душата едва смогва да събере трохите на Божественото слово. Нищожното тяло го умиваме, обли­чаме, почистваме, украсяваме с всякакви съкровища на приро­дата и изкуството, а скъпата душа - невястата Христова, наследницата на небето, броди немила-недрага, облечена в дрипи, и няма кой да й подаде една лепта милостиня. Всебла- ги, Господи! Помогни ни да презрем всичко скоропреходно и да се грижим само за онова, което е потребно за спасението на душите ни!

   За мнозина смисълът на живота е в парите. Но когато към тях се протягат треперещи от алчност ръце, този метал и тази хартия лесно се изпускат и човек най-често остава беден и си­ромах не само в духовно, но и в материално отношение. Зато­ва премъдрият Соломон предупреждава: Не залягай да тру­паш богатство, бягай от такива мисли. Ще устремиш очи към него и - вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето (Притч. 23:4-5). Среб- ролюбието е корен на всички злини (Тим. 6:10), а най ве­че на неправдата. Но пари и богатства, придобити по нечес­тен начин, бързо се губят. Това подчертава и пророк Иеремия: Яребица лежи върху яйца, които не е снесла; такъв е оня, който с неправда придобива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си (Иер. 17:11).

   Други виждат смисъла на живота във властта, славата, жените, забавленията... Но когато човек вирне високо нос, за да оре небесата, Бог го смирява с беди, изпитания и болести. Погледнете! Църквите са празни, болниците пълни. Банки и увеселителни заведения има едва ли не на всеки ъгъл, а си оставаме все така бедни, скръбни, духовно опустошени. И то­ва е защото сме прокудили от себе си и от нашия живот Бога

-              Изворът на всяко богатство, радост и благополучие; изгони­ли сме Христа - едничката Полза на човешкото ни битие.

   Слава Богу, има и благодатни изключения, особено в славна- та ни отечествена история. Така например, когато турските па­лачи предлагали на баташките новомъченици „чалма или брадва“, тоест потурчване или смърт, нашите достойни деди избрали Христа пред Мохамед, вечния живот пред тукашното богатство и кратки земни дни.

Братя и сестри,

   Смисълът на човешкия живот е Христос. Истински богат и славен може да бъде само оня, който носи в душата си Правос- лавната вяра в Христа. Иисус Христос е пътят, истината и животът (Йоан 14:4-6). Живата вода, която тече в живот вечен (Йоан 4:14). Хлябът, слязъл от небето (Йоан 6:35), Който ние приемаме в светото Причастие. Светлината на света (Йоан 8:12), Която прогонва мрака от душата ни. Доб­рият Пастир, Който полага душата Си за нас (Йоан 10:11)

-              Неговите словесни овци. А който няма Христа, той е безпъ­тен, лъжовен и мъртъв, жаден и гладен, такъв нищо не може го напои и насити, неговият живот е мрак и пустош.

   Христе, бъди Път в нашето безпътие!

   Бъди Истина в нашата заблуда!

   Бъди Живот в нашата смърт!

   Бъди Светлина в нашия мрак!

   Само тогава ние ще разберем, че животът на човека не се състои в това, да преумножава имотите си (Лука 10:15), а да богатее в Бога. А сега, по врете на земния ни живот, нека често слизаме с ума си в ада, за да не отидем там завинаги с душата и тялото си, по думите на светител Игнатий Брянча- нинов. Амин.