Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

Евангелско четиво (Лука 5:31-11)

РАЗКОВНИЧЕТО НА УСПЕХА

 Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме... (Лука 5:5)

   Възлюбени в Господа, братя и сестри,

   Вие чухте светото Евангелие. Симон Петър и другарите му цяла нощ се мъчели да уловят някаква риба, но не хванали нищо. След това дошъл Христос. Петър Му дал кораба си, за да проповядва от него на струпалия се на брега народ. Сам той слушал с наслаждение Божествената реч. След като свър­шил проповедта Си, Господ накарал Симон отново да хвърли рибарската мрежа. Макар и с неохота, капналият от умора и безсъние Симон се съгласил. И какво станало? Ето какво! - Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше (Лука 5:6).

   Не се ли случва това и с нас? Докато Христос не е дошъл в нашия живот, ние се мъчим, трудим се ден и нощ да постигнем някаква цел, а не излиза нищо. И когато най-сетне се смирим и призовем Божията помощ, изведнъж някак много лесно пости­гаме желаното. Например някой тежко се е разболял. И тогава какво се прави? Хукваме по лекари, често при много лекари, нерядко пъти при разни врачки, магьосници и екстрасенси, поглъщаме всевъзможни лекарства и лъжелекарства... А Хрис­тос - Лекарят на лекарите, е изтикан назад, често пъти нака­зан в ъгъла. А най-доброто лекарство - Причастието, сме го забравили. И чак когато видим, че нищо не помага, се сещаме за Христа Господа и Неговата лечебница - Църквата. И наши­ят чуден Спасител не се сърди, а идва и ни помага.

   Без Бога не можем да вършим нищо. В Свещеното Писание се казва: Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите и ако Господ не опази града, нап­разно ще бди стражата (Пс. 126:1) ... нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Господ, Който пра­ви да расте (1 Кор. 3:7); Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти (Притч. 14:11).

   Но да видим при какви условия Бог помага и каква поука ни дава Той в Своята помощ за нас. Това се вижда от продъл­жението на евангелския разказ. След като свети Петър полу­чил толкова много риба, той осъзнал нищожеството си пред Чудотвореца Господ и Го помолил да си отиде от него, като крайно недостоен и грешен човек. Сърцето му не останало при рибата, а се насочило към Твореца на рибата и всичко съ­ществуващо. И Спасителят, виждайки че Симон Петър се е въздигнал над тукашните световни блага, го поканил да стане Негов ученик, така също и брат му Андрей, Иаков и Йоан. И те като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него (Лука 5:11). Така тези свети мъже, по­лучавайки земното, се устремили към Небесното; приемайки тленното, възжелали нетленното и станали апостоли на Хрис­та, в Когото са скрити всички съкровища на премъд­ростта и на знанието (Кол. 2:3).

   Но ние не постъпваме като апостолите. Предпочитаме ри­бата, тоест материалното, пред Христа и Той си отива от нас. Например ето, Бог е дал здраве на болния, за да Му служи през останалото време на живота си, но оздравелият го инте­ресува вече единствено света и мамона. Или е дал богатство на бедния, за да го използва за спасение на душата си като благотвори с него и дава милостиня, а той вместо това вече има една единствена грижа: как да го умножи и преумножи.

   Затова Бог, знаейки, че здравето или богатството, за което Го умоляваме, няма да е от полза за спасението на душата ни, може да остави нашата молитва нечута. Имайки предвид тази болезнена прилепчивост на човека към земното, св. Йоан Зла­тоуст пише: По-добре е да предоставим грижата за делата си на Бога. Ако ти се грижиш, грижиш се като човек; ако Бог промисля, Той промисля като Бог. Затова трябва всич­ките си дела да предоставим на Него. Ако ти сам се занима­ваш с житейските дела, тогава вече Бог не така много ще се грижи за тях. А за да ти върви всичко добре и за да се освобо­диш от всички грижи, прилепи се към духовното и• презри житейското: тогава заедно с небесното ще получиш и зем­ното.

   Братя и сестри,

   Разковничето на всеки благотворен успех както при пости­гане на материалното, така и на духовното, е Божията помощ. Но Бог помага само тогава, когато забележи и нашето лично участие и труд, и особено когато види, че ние първо се стре­мим към Неговите вечни блага, а след това към земното и ско­ропреходното. Христос казва: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това (тоест храна, дом, дрехи и прочие) ще ви се придаде (Мат. 6:33). Божията правда е да вярваме в Христа, така както учи Православната Църква, да изпълняваме евангелските заповеди, първа между които е любовта към Бога и ближния, и да се каем всеки ден и час за греховете си. Тогава ще имаме и рибата, и Христос, а ако се привържем единствено към земното и помислим горде­ливо в сърцето си, че сами можем да постигнем всичко, ще претърпим горчиво разочарование, много скръб и мъка.

   Господи, Ти си нашата нетленна Храна и Питие!

   Иисусе Сладчайши, Ти си нашата Радост и Щастие - прос­вети ни да презрем всяка радост и щастие, които не са от Теб. Амин.