Криволичещи асфалтови пътища през селата Марково и Беласица отвеждат високо сред централната част на Родопите, където се намира Белочерковският манастир „Св.св.равноапостоли Петър и Павел”.

Целият район наоколо е покрит с вековни борови гори, сред които днес се създава високопланинския курорт „Бяла черква”.

Според преданието Белочерковския манастир е един от най-старите манастири в България, възникнал е още през ХІ в., когато е бил основан и Бачковския манастир. Останките от олтарната абсида на старата църква, запазени до днес, показват неговата старинност. В средата на ХVІІ в., когато мюсюлманския фанатизъм залива Родопите, заедно с другите манастири и Белочерковският бива разсипан и разрушен от ордите на великия везир Мехмед Кюпрюлю.

Днешната манастирска църква е голяма еднокорабна базилика без купол, строена през 1815 г. върху основите на старата църква. Изградена е от бял ломен камък, тя от далече блести, поради което местността наоколо е получила наименованието „Бяла черква”. В нея няма стенописи, но са запазени някои стари икони от талантливи неизвестни художници и подарени на манастира през 1812 г. и по-късно. Жилищните сгради, които заемат северната и западната страна на обширния манастирски двор, в днешно време са обновени.