СИМВОЛ НА ВЕКОВНАТА ВРЪЗКА С РИЛСКИЯ МАНАСТИР

 

Храмови празници:

Преподобен Йоан Рилски Чудотворец - 19 октомври

Успение на преподобни Йоан Рилски - 18 август

 

Най-почитаният български светец преподобни Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, край река Струма. Той бил съвременник на царуването на бъл­гарския княз Борис (852-889 г.), на неговия син Влади­мир (889-893 г), на цар Симеон Велики (893-927 г.) и на Симеоновия син цар Петър (927-969 г.). Първоначално свети Йоан приел монашеския живот в манастира „ Св. Димитър “ където получил образо­ванието си. Привлечен от уединения живот, той се заселил в рилската пустиня, живял дълги години в са­мота и основал манастир. Извършил много чудеса приживе и след смъртта си. Самият цар Петър го посетил.

Починал на 18 август 946 г. и бил погребан под пеще­рата, където пребивавал в края на живота си. През X в. нетленните му мощи били пренесени в Средец (София). Вероятно тогава е канонизиран. През 1183 г., след като превзел Сердика от византийците, унгарският крал Бела III пренесъл мощите му в Грац. След 4 години ги върнал обратно.

 

 

Българският цар Асен I, след като освободил Бълга­рия от византийско робство, тържествено пренесъл през 1195 г. мощите на свети Йоан Рилски в столица­та Търново. През 1469 г. монасите от Рилския ма­настир пренесли светите мощи в своята обител. Преподобният Йоан Рилски е обявен за небесен по­кровител на българския народ.

Според преданието още през XVIII в. в северното плов­дивско предградие „Каршияка“ съществувал малък па­раклис, посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. Култът към светеца в Пловдив бил силен, защото Рилският манастир имал метох в подно­жието на Таксимтепе. До сре­дата на XIX в. поради липса на по-голям храм жителите на „Каршияка“ посещавали черквата „Св. Димитър“, на­мираща се на Трихълмието.

През 1848 г. Стоян Чалъков - Големи издействал султански ферман за построяване на представителен храм за нуждите на нарасналото населе­ние в северната част на гра­да. Той самият станал дари­тел заедно със зет си Димитрика Мицора - пловдивски търговец и бегликчия, родом от Мецово. Помощи изпра­тил и Александър Екзарх, който по това време се нами­рал в Цариград. В писмо до него църковното настоятел­ство го уведомява за тържественото освещаване на 6 но­ември 1849 г. и моли да се изпратят така необходимите богослужебни книги.

За първи свещеници са на­значени поп Златан Кинов (по-късно Серафим митропо­лит Сливенски) и поп Анастасий. Поп Златан става и първият български учител в училището, построено при черквата.

Архитектурата на храма следва схемата на просторна трикорабна псевдобазилика. Майсторите строители са не­известни. Дърворезбата на иконостаса е изпълнена веро­ятно с градежа на черквата от братята Димитър и Антон Станишеви, като първият сам изработил владишкия трон. Стените са изписани през 1864-1865 г. от пазарджиш­ките зографи Стефан Андо­нов и Атанас Гюдженов, на­скоро завършили стенописи­те на „Св. св. Константин и Елена“. Техни помощници са Андон Варски и МилтиадиНиколов, син на зографа Ни­кола Одринчанин.

На 3 март 1923 г. стихиен по­жар унищожил до основи сградата на храма. Оцеляла само камбанарията, построе­на в черковния двор. Още съ­щата година започнало съби­ране на средства и така на 19 септември 1925 г. митропо­лит Максим полага основния камък, а през 1929 г. храмът е завършен. Проектът е на арх. Христо Бърнев, строителни­ят надзор на инж. Христо Бъчваров.

Просторният едно- корабен, кръстовиден наос се осветява от много прозорци и от голям полусферичен ку­пол. Нова висока камбанария се издига над притвора, а из- точната стена завършва с го­ляма полукръгла апсида. Към архитектурата успешно са адаптирани мотиви от старо­то българско църковно изку­ство.

През 1931 г. резбарят Атанас Филаретов изработва иконо­стаса и амвона, а следващата година Иван Тосков украсява архиерейския трон. Големите царски икони са дело на калоферския художник иконо­писец Кирил Кънчев. В се­верния край на иконостаса върху аналой е иконата от 1854 г. „Взиграние“ (Играе­ща с Младенеца), която изоб­разява св. Богородица, заоби­колена от 12-те апостоли. След построяване на черков­ната сграда и свещеническия дом (1935 г.) целият комплекс получава завършен вид. На 15 октомври 1938 г. новоръкоположеният митрополит Кирил, бъдещ патриарх Бъл­гарски, освещава храма.

Изписването на стените през 1948 г. е дело на колектив под ръководството на проф. Димитър Гюдженов, син на зо­графа Атанас Гюдженов, ри­сувал стенописите на стария храм. Членове на колектива са проф. Георги Богданов, Олга Богданова, Цанко Васи­лев и декораторът Димитър Македонски. Освен сцените от живота на Иисус Христос и св. Богородица, интерес предизвикват църковно-историческите композиции „Св. св. Кирил и Методий пропо­вядват на народа“ и „Св. Йо­ан Рилски връща даровете на цар Петър“.

При източната страна на хра­ма е оформен неголям некропол в ансамбъл с историче­ски паметници. Това са надгробията на заслужили све­щеници, духовни водачи, учители, борци за национално освобождение, радетели за Съединението на България като поп Манол Коларов (1843-1918 г.), поп Тачо, чие­то светско име е Христо Кос­тов (1854-1927 г.). От двете страни на апсидата са монти­рани две възпоменателни плочи на загиналите в Бал­канската и в Първата светов­на войни жители на квартал „Филипово“ („Каршияка“). На едната от тях е отбелязано името на Георги Търнев, член на революционния ко­митет, загинал като воевода на чета през 1876 г. Друг за­бележителен исторически паметник показва мястото, къ­дето са погребани двамата руски унтерофицери Раков и Разбицкий, загинали при ос­вобождението на Пловдив в Руско-турската освободител­на война (2 януари 1878 г.).

Председател: икон. Кристиян Стефанов Садаков - тел.: 0879 534 287

Енорийски свещеници:

прот. Лазар Стоянов Лазаров - тел.: 0888 341 868
свещ Димов Трендафилов Лемберов - тел.: 032 262 005
свеш Христо Костадинов Батинков - тел.: 032 250 786

 

Адрес: гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" №85

Телефон: 032 960 192