Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Храмове

Храм "Св. Харалампий" гр. Пловдив

ЕДИН ОТ НАЙ-РАННИТЕ КУПОЛНИ ХРАМОВЕ В ПЛОВДИВ


Храмов празник:

Св. свещеномъченик Харалампий - 10 февруари

DSC 8896     Свети Харалампий бил епископ в град Магнезия, Теса­лия, по времето на император Септимий Север (196-210 г.).

     Без да се страхува от преследванията срещу хри­стияните, той смело проповядвал сред хората. Бил заловен и измъчван жестоко, но всеки път с молитви изцелявал раните си, което накарало много езичници да приемат християнството.

       Загинал мъченически през 198 г. на преклонната 113 годишна възраст.

    Храм, посветен на св. свещеномъченик Харалампий, има още в началото XIX в. в пловдивския квартал „Мараша“. През 1874 г. той е изця­ло обновен с щедрите даре­ния на членове от прочутия тогава в града кафтанджийски еснаф. Тази дата се виж­да и сега издялана на мраморна плоча, поставена над главния вход от западната страна на храма.

     Строежът е изпълнен от брациговски майстори. Типичната трикорабна псевдобазилика е разделена от два реда по четири дървени колони, свър­зани с полукръгли арки, стъ­пили върху оригинални капители с форма на лалета. Раз­мерите на храма не са големи (20 на 12 м.), но въздействието на архитектурата му е внуши­телна заради извисения на 14 метра осмостенен купол, из­граден върху свода на сред­ния кораб. До това време ку­пол в Пловдив има единстве­но митрополитската черква „Св. Марина“. Подът е настлан с мраморни плочи. Ол­тарът е украсен с резбован иконостас от втората полови­на на XVIII в. В него са вгра­дени царски двери от края на XVII в. Предполага се, че рез­бата с по-късната датировка е дело на забележителния май­стор, работил иконостаса на параклиса „Св. Въведение Богородично“. Резбата е плитка, с ажурна украса и има хубава, майсторски изпълнена орнаментика. Иконите са разполо­жени в три хоризонтални ре­да. Под големите изображе­ния от царския ред има пана с рисувани живописни пейза­жи. Храмовата икона, посве­тена на св. Харалампий, е де­ло на големия възрожденски живописец Станислав Доспевски. Иконите „Св. Троица“ и „Св. Благовещение“ са рисувани от зограф Стефан Андонов - Пазарджичанин. Скоро след Освобождението, през 1878 г., друг известен местен зограф Атанас Гюдженов, баща на големия живописец проф. Димитър Гюдженов, поема работата по изписване на черквата. Веро­ятно поради недостатъчно средства той успял да покрие със стенописи само купола, средния кораб и източната олтарна стена с апсидата. Инте­риорът на храма „Св. Хара­лампий“ е бил обогатен с кра­сиво резбовани владишки трон и амвон.

     На два проскинитария са поставени иконите „Св. апос­тол Тома и праведни Ной“, рисувана през 1833 г. от Ни­кола Одринчанин и „Св. Ха­ралампий“ от началото на XIX в.

       Освен култов паметник, черквата „Св. Харалампий“ е историческа светиня, свърза­на с последната фаза от бор­бата за самостоятелна бъл­гарска църква.