Евангелско четиво (Мат. 6:22-33)
ЛЮБОМЪДРИЕТО Е БОГОЛЮБИЕ
Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. (Мат. 6:22-23)
Скъпи в Господа братя и сестри, Според едно светоотеческо тълкувание „светилото” на тялото, за което говори Спасителят в това светоевангелско слово, са човешкият разум, помислите, а под „тяло” тук трябва да се разбира нашият живот на земята. Ясно е, че разумът направлява човешките чувства, желания и действия, а неговите помисли са в основата на нашето нравтсвено поведение. Затова Христос Господ отдава толкова голямо значение на разума и помислите за нашето спасение, а едно от златните светоотечески правила гласи: РАЗСЪДИТЕЛНОСТТА Е ПО-ВИСОКО ОТ ВСИЧКИ ДОБРОДЕТЕЛИ! За да се убедите, че това е така, ще ви дам няколко примера. Ако ние знаем със сигурност, че някой беден човек дава всичките си пари, с които се сдобива, за да си купи цигари, алкохол или наркотици, нима ще му дадем пари под предлог, че вършим милостиня? Ако забележим в себе си, че строгият пост, който сме си наложили, или дълго молитвено правило, придружено от много поклони, което изпълняваме, поражда у нас тънка гордост или тщеславие, няма ли да е по-добре за спасението ни изобщо да спрем такъв пост и молитва? Ако някой се труди много, но единствено той се ползва от благата на труда си, каква полза? И изобщо, ако вършим каквото и да било не в Христово име за Божия слава, каква нам награда? Колко прав е премъдрият Иисус, син Сирахов, когато казва: Видиш ли разумен, подранявай при него и нека ногата ти изтрива праговете на вратата му... Разсъждавай с разумни и всяка твоя беседа да бъде в закона на Вишния (Сир. 6:36 ; 9:20). А св. Григорий Синаит разсъждава: Истински любомъдрен е този, който от съществуващите неща е познал техния Творец и от Твореца е уразумял всичко съществуващо и Божественото; и това той е познал не само чрез научаване, но и от собствен опит. Или: съвършено любомъдрен е този, който е преуспял в нравственото, естественото и богословско любомъдрие, а най-вече в боголюбието. Разумът ражда помислите, помислите предварят словото, а словото направлява делата. Значи помислите са основата на духовния живот и както сграда без здрави основи рухва, така и добродетелен живот без здрав контрол на помислите е невъзможен. Ето защо светите отци и старци отдават такова огромно значение в делото на човешкото спасение на разума, на борбата с греха и страстите, която задължително трябва да започне с изкореняване на греховните помисли. Всъщност това е евангелското учение на Христа, Който предупреждава: И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената (Мат. 5:29-30). Явно е, че с тези слова Спасителят не ни заповядва да изваждаме очите си и да отсичаме ръцете си, защото тук под „око” и „ръка” трябва да разбираме греховно помисли. Разумът е, който управлява сетивата ни и нашата главна борба се състои в това, да придобием чисти помисли, да се сдобием с ум Христов. Греховните помисли са като плевелите, като хищниците, като раните... Докато плевелите са още малки, могат да се отстранят; докато хищниците са съвсем млади, са безопасни; докато една рана е прясна, може да се излекува... после става много късно. Плевелите порастват и унищожават доброто семе, порасналите зверове стават опасни, застарялата нелекувана рана може да стане смъртоносна. Така е и с греховните помисли. Ако човек ги остави за по-дълго в ума си, дори започне да им се наслаждава, те го превръщат в роб на страстите и погубват душата му. Трябва да бдим над душата и всякак да я пазим – казва св. Макарий Велики, - да не се приобщава към скверните и зли помисли. Както тялото, съединявайки се с друго тяло, се заразява с нечистота, така и душата се осквернява от съчетаването със скверни и зли помисли и съгласяването с тях. Братя и сестри, Главното в борбата с греховните помисли е моменталното им отстраняване от ума и замяната им с Иисусовата молитва, която гласи: ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, ПОМИЛУЙ МЕ ГРЕШНИЯ (ГРЕШНАТА)! Греховните помисли са от дявола и щом ни сполетят, ние трябва да кажем: МАХНИ СЕ ОТ МЕНЕ, САТАНА! Сторим ли това, ангели ще дойдат и ще ни служат (Мат. 4:11). Греховните помисли биват побеждавани и от непрестанното спомняне и размишление за смъртта. Помни за твоя край и вовеки не ще съгрешиш, съветва Сираховият син (Сир. 7:39).. Трудът, честният физически и умствен труд, също е силно оръжие срещу нечистите помисли и въобще срещу всички пороци. Трудовете за тялото са чест, а за душата – спасение, казвали древните отци. Нека да побеждаваме греховните помисли всеки ден и час, та Господ и на нас да каже на Срашния съд: Който побеждава, той ще се облече с бели дрехи и няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели (Откр. 3:5). Амин.