Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Децата на Пловдивска епархия по пътя към Христа

Наградени творби в Третия национален ученически конкурс за стихотворение, есе и рисунка на тема „Въведение Богородично – Ден на християнското семейство и младеж”, организиран от Пловдивската митрополия

Благодаря
 

Искам днес да ти благодаря,

на тебе, Богородице, Пресвета майко на света,

но от трепет и вълнение,

думички не се редят в моето стихотворение…

Затова реших да ти разкажа,

историята на едно дете,

макар и мъничко, да ти покажа,

че благочестиво иска да расте.

Преди години с мойта мъничка сестра,

с баща ми, с мама, хванахме се за ръка,

пристъпихме в църквата със сведени глави,

дойдохме отчето да ни благослови.

Разказа ни той приказка една

за малката Мария,  тригодишна е била,

дошла във храма, за да носи доброта,

наричали я в църквата „Прекрасната зора”!

И слушах аз със уважение

отеца как разказва ни със умиление.

Сълза търкулна се по мъничкото ми лице

и обичта изпълни моето сърце!

Благодаря ти, Богородице, благодаря,

че учиш ме благочестиво да раста

и в сърцето си да нося уважение.
Благодаря ти, Майко, благодаря!

Емилиян Стойнов

ІІ клас, ОУ „Васил Левски” гр. Пловдив
 

Християнското семейство
 

Моето семейство

празници обича.

От ранно детство

на Бога то се врича.

На всеки празник се събира

и на трапезата сервира

гозби традиционни

и напитки модни.

Двадесет и първи ноември

празник е на всички,

нека се помолим

със запалени свещички.

Водена от майка и баща,

на този ден въведена е в храма Тя,

за да стане Майка на Христа

и да обича на земята всичките деца.

Светло бъдеще да има,

вкъщи да сме поне трима.

За всяко щастливо детство

да бди християнското семейство!

Васил Кременаров

ІV клас,  ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“

 гр. Смолян
 

Свещен дом
 

Вече стъмва се и знам,

че ме чака моят дом.

С усмивка най-голяма

първа ще ме чака мама.

Нейното лице сияе,

всичко иска тя да знае

за уроци и игри,

за приятели добри.

Тати силно ще ме гушне:

-Ти си нашта рожба мила,

обичлива и игрива,

нашият безценен дар -

от дядо Боже избран.

Моето семейство мило,

обичливо и грижливо,

в здраве сила и любов

нека бъде цял живот.

Ивона Иванова Стоянова

10 години, ІV клас   

СУ „Св. Паисий Хилендарски”

гр. Пловдив
 

Християнското семейство
 

 

                                               Хубаво семейство имам аз –

                                               всеки Божи ден и час

                                               дружно си живеем всички

                                               с мама, тате, моята сестричка.

В очите на тате и на мама

се оглежда обичта голяма.

                                               Ангели- пазители са те за мен,

                                               усмивката на моя светъл ден.

                                               Толкова много ги обичам,

                                               че името им щом изричам,

                                               в очите ми слънца изгряват

                                               и мракът черен се стопява.

                                               За мен на всичко са готови,

                                               понасят всякакви неволи.

                                               С благословия Бог дари ме -

                                               да уважавам скъпото им име.

                                               Мама и тате ме повеждат

                                               напред към светлата надежда –

                                               светът загадъчен да опозная,

                                               да се опитам да го разгадая.

                                               Ключ към тайните му ще открия –

                                               обичта си светла ще разкрия.

                                               Топлината ѝ да пазя обещавам,

                                               на хората с любов да я дарявам!

                                   Борислав Боянов Стефанов  –11 г.

           

            Vклас, ОУ „Стоян Михайловски”

                                                гр. Пловдив

 

 

Чудно семейство

 

Голяма вече съм – във пети клас,

                                               и нещо важно си споделям с вас –

                                               семейство чудно имам аз,

                                               разказвам ви за него във захлас.

                                               Ние сме сплотени и задружни.

                                               Ако се случи да сме малко тъжни,

                                               дълго ние не оставаме така,

                                               защото има кой да подаде ръка.

                                               Мама е грижовна, ласкава, добра,

                                               дарява ме със знания и доброта.

                                               Да може вяра в погледа ми да блести,

                                               към всичко родно обич да кълни.

                                               Милият ми татко мен ме обожава,

                                               с другите деца не ме сравнява.

Слушам думите му мъдри с интерес,

към бъдещето съм поела още днес.

Ето я и моята единствена сестра,

                                               усещам нейната приятелска ръка.

                                               Тя неизменно води ме напред,

                                               до мене ли е, всичко е наред.

                                               Семейството открива нови светове,

                                               към непознатото сърцето ми зове.

                                               Усмихват се посоките желани,

                                               зоват ме пътища, от времето чертани.

По тях танцуват хиляди слънца –

отблясъци от цветни стъкълца,
на обичта във чудната палитра     

се надпреварват в истинска гонитба.

Господ Бог ни гледа с милостта,

усмихва се обнадежден света – 

семейството живота ми преобразява,

                                               изпълва го със доброта и вяра.

Михаела Валериева Александрова 11 г.

       V клас, ОУ „Стоян Михайловски”- гр. Пловдив

 

 

 

 

Малките неща

Влиза Мария в църквата щастлива

за Господа със мисъл най-красива –

нея Божия майка ще я наричат

и вовеки ще я обичат.

А нейната любов е безгранична.

Добротата ѝ откривам в молитвата си лична

и щом затворя очи пред лика ѝ свят,

усещам мигом нежния заряд.

Тя в семейството ще е опора-

на деца, родители, на всички хора

християните готова да прегърне пак,

прошка да даде на всеки враг.

Богородица над младите и ден, и нощ, ще бди,

когато истински в сърцето си я носиш ти,

и пак родът човешки от грижите ѝ се нуждае,

и аз, и ти, и той ще я открием, ако се покаем.

Благословено ще е всяко дете и младеж,

в семействата няма да има сълзи и дележ.

Изпълнени с вяра, доброта и състрадание,

християнството ще прославяме с упование.

Всеки иска своя къс надежда –

с вяра и любов да го зарежда.

В живота най-важните са малките неща,

на които Богородица ни учи с вещина:

милосърдие, благородство, човещина,

любов, състрадание и покаяние,

търпението, вярата и чистотата –

това са добродетелите на душата.

От иконата благо Богородица поглежда,

за да има всеки ден надежда –

за християнските люде и децата,

щастие да има и отплата.

Александър Радев

VІІ клас, ОУ „Райна Княгиня” 

гр. Пловдив

 

 

Един специален ден


Въведение Богородично е днес –

Ден на християнското семейство и младеж.

Един специален, светъл ден,

в който вниманието вкъщи

е насочено най-вече към мен.

Семейството си аз обичам,

християнските традиции почитам.

В нощта срещу този толкова специален ден

сякаш нещо необикновено случва се с мен.

Като че ли някаква магия ме обзема,

и се чувствам пречистена, облагородена.

Рано сутрин с мама и татко на църква отивам,

където свещичка паля

и се моля за всички и за здраве,

моля се топлината в дома ни

да продължава да цари -

и да бъдем още по-добри.

Родителите ми се стараят

християнските добродетели у мен да възпитават.

Защото българският род в години трудни оцелява

благодарение на ценностите, които съхранява.

Мама и татко много грижи полагат за мен

и искат да съм добър, честен и мъдър човек.

Учат ме да уважавам и обичам другите.

А това е толкова важно,

защото отваря вратите на щастието.

Благородство и милосърдие да проявявам,

на хора в нужда да помагам…

Един специален ден за мен

е Денят на християнското семейство и младеж.

Той като че ли всички ни сплотява

и надежда за по-добър живот ни дава.

Станиела Славова Танева

ІХ a клас, Професионална гимназия

по селско стопанство

гр. Нова Загора


  ПРЕД  ХРАМА

 

    -Да тръгваме! Да побързаме към храма! –думи на моята сестра в Деня на християнското семейство. В този ден православната църква отбелязва празника Въведение Богородично.

    21 ноември в българския църковен календар е отреден за Ден на християнското семейство. От векове се смята, че домът е свещено място. Домът ни дава сигурност, семейството – подкрепа. Домът ни дава топлина в студените дни, а семейството стопля сърцата ни с обич.

    В семейното огнище децата научават най-ценните житейски уроци, усвояват важните знания за света. В семейството човек изгражда своя характер и именно семейството е това, което развива заложбите и дарбите на подрастващите.

    Така е и с моето семейство. Благодарение на моите родители, аз и сестра ми сме възпитани в  християнски дух на всеотдайност, почит към по-възрастните и подкрепа. Родителите ме подкрепят в трудните за мен моменти. Няма нищо по-ценно и свещено от семейството. Но понякога не го оценяваме. Приемаме го като даденост. Но нека се огледаме наоколо – да си скитник, спящ по улиците и хранещ се от кофите за боклук. Или изоставено дете, без грижи и любов - без семейство. Не искам да продължавам с темата за хората без семейства, защото боли.

   Единствено българите празнуваме Въведение Богородично и като Ден на християнското семейство. В семейството човек се възпитава на ред, дисциплина, обич и уважение.

    Този ден е и символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата. Редом с пожеланията за здраве, щастие и радост, се отправят благословии, свързани със създаването на дом, изпълнен с благоденствие и многобройна челяд.

    Всъщност на Въведение Богородично -според православната църква -родителите  водят децата си на богослужение,  разказват им за вярата и така ги възпитават в християнски дух.

   Е, да тръгваме към храма…

Дана  Цветкова, Х клас

Езикова гимназия “Пловдив“

Час по вероучение на Кръстова гора

IMG 5001IMG 4996      „Незабравима  и вълнуваща беше срещата ни с архимандрит Висарион. Той ни разказа интересната история за Кръста – чудотворен и спасяващ. После ни направи подаръци – кръстчета и иконки. И друг път са ме водили на Кръстова гора, но  всеки път откривам нови неща.”


      Това е част от впечатлението на 8-годишната Анелия Кабасанова.  А 7-годишният Петър Каров разказа, че в старата църква „Св. Троица“ на Кръстова гора децата са видели как от иконата Иисус Христос отварял очи и им се усмихвал. „Всички видяхме това, много ни впечатли и развълнува, каза Петьо, посочвайки още, че в голямата църква „Покров Богородичен“  той  е произнесъл молитвата „Отче Наш“ и видял просълзените очи на майка си и на други хора.


     Този незабравим за децата час по вероучение проведе на Кръстова гора Младежкият  православен  център „Чисти сърца“. Учителките  Николина Жекина и Радка Георгиева заведоха  там деца от двете групи по вероучение  в „Чисти сърца“ – предимно новозаписали се заедно с техни родители. Срещата с това свято място и разговора с игумена на манастира архимандрит Висарион, който е архиерейски наместник на Смолянска духовна околия и подкрепя дейността на МПЦ „Чисти сърца“, по мнението на децата, учителките и родителите, е била нов вид преподаване на духовни знания, силен и въздействащ като нищо друго урок по вероучение.


   IMG 5004  Децата са посетили аязмото „Гълъбичката“ и параклисите, въздигнати в чест на светите 12 апостоли – първите ученици на нашия Господ Иисус Христос. А на Кръста горе са продължили урока по вероучение под ръководството на учителките Николина Жекина и Радка Георгиева. „Това, което се прави в „Чисти сърца“ за възпитание на децата във вяра, е благодатно, заяви родителят Мими Карова.  - След всяко посещение на сина ми там  усещам добрата промяна. Убеждавам се какво прекрасно въздействие  има храмът върху децата, самото присъствие в него, независимо дали  рисуват, пеят или учат молитви.“

 

„Чисти сърца“








IMG 5014          IMG 5022   IMG 5043


Пета учебна година започна Неделното училище при храм „Св. Николай Чудотворец“ в Смолян

   На 16 октомври 2016 г. след края на св. Литургия, в храм „Св. Николай Чудотворец“ в Смолян бе открита петата поред учебна година на неделното училище. Енорийският свещеник Васил Маджаров, който е ръководител на занятията, отслужи празничен водосвет с участието  на църковния хор с диригент Радка Чакърова.  Събитието уважиха гости и приятели от Младежкия православен център  „Чисти сърца“ и неделното училище към храм „Св. Неделя“ в Смолян.

   В обръщението си към децата отец Васил припомни притчата на Иисус Христос за сеяча и семето. Всички слушаха, затаили дъх, и разбираха, че семето покълва и дава плод само в благодатна почва, т.е. само в сърце, което може да чуе Божия зов, да го последва и да Му бъде верен цял живот.   Ако семето /Божието слово/ падне край пътя, върху камък или между тръни, не хваща корен, човек отстъпва на изкушението и обвързан от житейски грижи, от мечти за богатство и наслади, не му остава време за вярата, семето не дава плод.

   „Вие, деца, дошли в неделното училище, пазете семето в добро и чисто сърце още от малки, заръча им отец Васил.  Бъдете кротки и търпеливи, станете носители на Божието слово и вие сами го    разпространявайте. Радвайте се, че сте тук и имате духовна закрила.“

За радост всичките 8 деца от първия випуск, които са вече средношколци в математическата и езиковата гимназия, остават да посещават занятията на Неделното училище. Те ще помагат на по-малките и новоприетите.  Децата в училището са от 6 до 15-годишни, но работят заедно и се разбират.  Заниманията съчетават вероучение и практически упражнения за развитие на различните дарования, които имат различните деца  – пеене, рисуване и писане.  В програмата на неделното училище са включени поклоннически пътувания и доброволческа дейност. На обществото ни са нужни вярващи, честни, трудолюбиви и талантливи хора!

   Всички деца веднага след откриването бяха почерпени с лакомства. Те получиха подарък църковно календарче за 2017 г., издание на Пловдивска митрополия. Материалите за учебната година са осигурени от църковното настоятелство.

260 деца от с. Труд изучават православие в училище

урок по Религия в билиотеката за деца от с.Труд учещи в пловдив       На 15 септември в ОУ „Св. св. Кирил и Методий” в с. Труд с тържествен водосвет и молитва за благословение на ученици и учители бе отбелязано началото на новата учебната година. Вече 17 години много ученици от селото изучават предмета „Религия-Православие.” През тази учебна година броят на децата, избрали да изучават Божието слово и истините на светата православна вяра, е 260. Този необикновено силен интерес към предмета се дължи без съмнение всеотдайността, търпението и обичта на преподавателката презвитера Екатерина Тошева. В първия проведен час тя получи много писма и рисунки с думите: „Госпожо, благодарим Ви, за доброто, на което ни учите!” В своята детска искреност малките й възпитаници я наричат „госпожа Религия.” Те са разбрали и оценили, че тяхната любима преподавателка ги учи на вяра, доброта и любов към Бога и към другите хора.


      Усилията на презвитера Екатерина Тошева не се ограничават само с учебните часове. В края на лятната ваканция тяпоклоническа група от с.Труд на Перперикон заедно с енорийския свещеник Кирил Тошев поведе много от учениците си, придружени от  родители и възрастни близки, на двудневно поклонническо пътуване из Югоизточна България. Най-напред групата се поклони на светините в най-древния манастир в Европа - „Св. Атанасий” край с. Златна ливада, основан през 335 г. от самия Св. Атанасий Велики. Пътуването продължи към хълма „Перперикон” близо до гр. Кърджали, свързан с живота на древните траки. Според най-новите археологически проучвания там е имало древен християнски център, в който Св. Никита Ремезиански в V в. е просвещавал в християнството бесите.

   

урок по Религия в детската градина    Особено силно впечатление на групата направи манастирът „Св. Йоан Предтеча” в гр. Кърджали с прекрасния Духовно-просветен център и неделното училище. Малките и големи поклонници от с. Труд видяха също Устремския мастир „Св. Троица” край Тополовград, Бакаджишкия манастир „Св. Спас” край Ямбол, манастира „Рождество Богородично” до с. Кабиле и Казанлъшкия девически манастир. Така те се докоснаха и до монашеския живот в родните ни свети обители.


    На 22 октомври предстои ново поклоническо пътуване на учениците от 5 до 8 клас, изучаващи СИП „Религия”. То е организирано безплатно за тях от църковното настоятелство към храм „Св. Троица” в с.Труд. Малките христолюбиви ученици ще могат да се поклонят и на светините в Кукленския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” и Бачковската света обител „Св. Богородица.”