14 Ноември

14
Св. ап. Филип. Св. благоверни цар Управда-Юстиниан

 

Житие на свети апостол Филип

   Св. ап. Филип бил родом от Витсаида, откъдето били и апостолите Петър и Андрей. Спасителят, като го видял, заповядал му да върви след Него. Филип съобщил на приятеля си Натанаил, че намерил Месия: "Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писал Мойсей в Закона и говориха пророците" (Йоан 1:45). Назарет бил презиран от юдеите, понеже в него живеели много езичници и Натанаил отговорил на Филипа: "От Назарет може ли да излезе нещо добро?" - "Дойди и виж" - възразил му Филип. Натанаил, като видял Спасителя и бидейки поразен от божественото Му всезнание, извикал: "Рави (учителю)! Ти си Син Божи, ти си Царят Израилев" (Йоан 1:46-51).

   Филип тръгнал подир Христа и бил свидетел на много Негови чудеса. Името на този апостол се споменава в евангелския разказ за насищане на пет хиляди души с пет хляба и две риби. След Тайната вечеря, когато Иисус в беседата с учениците Си ги съветвал и укрепявал във вярата, Филип казал: "Господи покажи ни Отца, и стига ни" (Йоан 14:8).

   - Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? - отговорил Спасителят - Който е видял Мене, видял е Отца. И как ти казваш: "Покажи ни Отца!" (Йоан 14:8-9) С тия думи св. отци опровергали лъжеучението на Арий, който не признавал божественото естество в Иисуса Христа и единосъщието Му с Бога Отца.

   След слизане на Св. Дух върху апостолите Филип проповядвал Евангелието отначало в Самария, където чрез името Божие извършил много чудеса (Деян. 8:5-7) и в Юдея, където кръстил велможата на Етиопската царица Кандакия (Деян. 8:26-40), а след това в Гърция. Неговите чудеса и учението му привличали множество хора, които, оставяйки своите идоли, се обръщали към Бога.Като видели това юдеите, които се намирали в Гърция, писали в Йерусалим до първосвещениците: "Някакъв си човек, дошъл от вас, проповядва тук разпнатия Христа, изцерява болни, възкресява мъртви, и вече мнозина повярваха по неговите думи". От Йерусалим изпратили един началник да разследва случая. Той повикал Филипа на съд и с гняв му казал: "Не беше ли достатъчно това, че ти прелъсти прости и неучени люде в Галилея и Самария? А още си дошъл при мъдрите елини да проповядваш своето лъжливо учение. Нали и самият твой учител Иисус пострада за Своите лъжливи думи? Той бе разпънат на кръста и умря, а вие, като откраднахте от гроба тялото Му, проповядвате, че уж бил възкръснал ".

   Като чул това, стоящият тук народ взел да иска смъртно наказание за Филип. Апостолът смело казал на началника:"Защо сърцето ти се е ожесточило и не иска да познае истината? Нали вие сами запечатахте гроба и поставихте на него стража? И когато Господ възкръсна, нали вие подкупихте стражата да каже, че уж учениците нощем откраднали тялото Му? Печатът на гроба свидетества за истината на Христовото възкресение и ще ви изобличи в деня на отмъщението".

   Началникът яростно се спуснал срещу Филип, но веднага ослепял. Също такова наказание постигнало и другите, които искали смъртта на Филип, като на вълшебник. Тогава само те познали истината Христова. Филип, като се помолил за тях, повърнал зрението на ослепените, и всички приели Кръщение, освен юдейският началник, който бил наказан със смърт за своето жестокосърдие.

   Филип, след като поживял известно време с повярвалите и им поставил епископ, напуснал Гърция и отишъл да проповядва в други страни. Господ му оказвал Своята помощ и го подкрепял чрез чудесни прояви на Своята близост. Филип проповядвал в Арабия, в Етиопия и навсякъде обърнал много езичници към Христа. Отправяйки се на кораб в град Азот, веднъж нощем той бил застигнат от страшна буря, но по негова молитва веднага на небето се явил сияещ кръст, който озарил нощната тъмнина и бурята внезапно утихнала. В Азот Филип чрез Божия сила изцерил една девица и успешно проповядвал Евангелието. В град Йерапол, като чул, че Филип проповядва ново учение, искали да го убият с камъни, но един старец на име Ир удържал съгражданите си, като им казал: "Изслушайте го първом и, ако се окаже, че учението му е лъжливо, ще го убием!" След това Ир взел Филип у дома си и скоро, като се убедил, че учението му е истинско, повярвал в Господа с цялото си семейство. Останалите жители и началниците на града още дълго упорствали в неверието. Те повикали Филип в съда и искали да го погубят. Но чудесата, извършени от св. апостол, който пред целия народ възкресил един мъртвец, най-после убедили езичниците и мнозина от тях приели св. кръщение.

   Филип обиколил много области в Мала Азия, смело проповядвал словото Божие, като понасял търпеливо гонения и страдания. Придружавала го сестра му - девойката Мариамна. Тук, по Божия повеля, се присъединил към тях и св. апостол Вартоломей. Те срещнали Йоан Богослов, който също проповядвал в Мала Азия и с него заедно дошли в другия Йеропол - Фригийски. Там Йоан ги оставил и отишъл по-нататък.

   Град Йеропол бил пълен с идоли и идолски капища. Там между другите имало едно капище, до което се покланяли на змия ехидна. Тая гадина местните жители смятали за някакво божество, многобройни жреци й служители, суеверните жители й принасяли дарове и жертви. Апостолите изобличили лъжата и суетата на това поклонение и погубили ехидната, а храмът й опустял, понеже множество езичници повярвали в Господа. Между последните се намирал един известен в града човек, на име Стахий, който вече 40 години бил сляп. Св. апостоли му възвърнали зрението и благодарният Стахий, като повярвал и приел св. Кръщение, помолил и склонил апостолите да живеят в неговата къща. Тук се събирали всички, които желаели да чуят спасителното учение, което проповядвали чужденците, които живеят у Стахий. Началникът, в припадък от гняв, заповядал веднага да хванат проповедниците Христови. Уловил Филип, Вартоломей и Мариамна, били ги, влачили ги по улиците и най-после ги затворили в тъмница.

   След няколко време ги извели на съд. Събрал се много народ, дошли и идолските жреци, които силно негодували против апостолите и се стараели все повече и повече да възбудят против тях гнева на началника."Отмъсти за нашите богове, казвали му те. Откакто тия люде влязоха в града ни, нашите храмове, опустяха и народът престана да принася на боговете подобаващите им се жертви. Смъртно накажи тия магесници!"Тогава началникът осъдил апостолите на кръстна смърт. Филип бил разпнат с главата надолу, като окачили кръста на високо дърво срещу капището на ехидната и хвърляли върху него камъни. Вартоломей бил разпнат при стената на същия храм. Но внезапно се явило страшно земетресение. Развълнуваният народ започнал да проси молитвите на св. апостоли и се спуснал да ги снема от кръстовете. Снели Вартоломей, който бил още жив. Пристъпили и към Филип, но той вече бил предал Богу дух. Последните негови думи били молитва за мъчителите му. Вартоломей с чест погребал тялото му.

   Много жители от Йерапол приели Кръщение. Вартоломей и Мариамна ги укрепявали във вярата и учели на словото Божие. След това св. Вартоломей им поставил за епископ благочестивия старец Стахий.

   В последствие Вартоломей отишъл в Армения, където приел кръстна смърт, а Мариамна, чиято памет се празнува на 17 февруари, отишла в Ликаония. Там тя обърнала мнозина към Христа и умряла в дълбока старост.